душата на Дебрянски. Ив. Вазов, Съч. XI, 30. • Нар.-поет. тъга-натъжавам / натъжа. Дечица мили мамини, / я ежте, мили мамини, / мама ви да ви нагости, / мама си да запомните. / Дечица жалби нажалиха, / по-много тъга натъжиха. Нар. пес., СбВСт, 493. натъжавам се, натъжа се страд. и вза-им.
НАТЪЖАВАМ СЕ несв.; натъжа се се., не-прех. Обзема ме жал, тъга, ставам тъжен; нажалявам се, наскърбявам се. Когато няма да ме има вече, околните и близките ще придават многозначителен смисъл на всяка подробност от моя живот и ще се на-тъжават, че когато е трябвало, не са й обърнали внимание. К. Георгиев, ВБ, 24. През тези нощи .. той искрено и дълбоко се натъжи от раздялата. Кр. Велков, СБ,
136. Бояна се натъжи. Спомни си пак за Калофер, домъчня й за него. М. Марчевски, П,
85. // За очи, лице — придобивам тъжно изражение. Маргарита разбира безсмислието на молбата си и за миг бледичкото й лице се натъжава. П. Незнакомов, МА, 9. Хубавицата, която изпърво го гледаше с насмешка, по лека-лека стана сериозна, сините й очи се натъжиха. Елин Пелин, ЯБ, 134. НАТЪЖАВА МИ СЕ несв.; натъжй ми се св., непрех. Диал. Става ми тъжно; нажалява ми се, нажалява ми. • Нар.-поет. тъга ми се натъжава / натъжи. Седи Груя на друм, на раздруме / та си чува друми и разд-руми. / Нещо му се тъга натъжило / за негова млада Янгелина. Нар. пес., СбНУ VII, 97. Янко си братеца нямаше / той си чешката напива / за кончето си раняно, / че му са жалба нажали / и му са тъга натъжи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 45.
НАТЪЖАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от натъжавам и от натъжавам се; на-жаляване, наскърбяване. Още от детството ми в нейните [нз майка ми] разкъсани, случайно избликващи спомени,.., в нейните внезапни натъжавания и избухвания в смях — аз съм изживявала ден по ден нейното детство и младините й. Бл. Димитрова, ПКС, 241.
НАТЪЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от натъжа като прил. 1. Който изпитва тъга, който е обхванат от тъга; тъжен, нажален, наскърбен, скръбен. Боян застана смирено пред натъжената си майка и нейните тъй рядко виждани преди и след обявяването на войната сълзи, го поразиха. Ц. Церковски, Разк. III, 135. И замина [баща ми]. Мама си поплака. И ние, децата, бяхме натъжени. Кр. Григоров, Н, 195-196. Налегнат ли го скърби, теготи — / той твърд е и кат смърт студен; /случайна радост да го посети — / глава оборва натъжен. Д. Бояджиев, С, 12. • За сърце, душа. Но видех ли го вчера минзухара — / луч огря душа ми натъжена, / и сърце ми трепет млад усети. Ив. Вазов, Съч. III, 235.
Обвиват се около кършен стан ръце. / Но крий на рамо момино певец лице, / за да не издаде натъжено сърце. К. Христов, Кр, 5.
2. За очи, лице — който изразява тъга; тъжен, нажален, наскърбен, скръбен. Хубавото й лице изглеждаше замислено и натъжено, сякаш тя мислеше за нещо свое, далечно и чуждо на това, което ставаше в къщи. Ем. Станев, ИК I и II, 403. Джена се изправи и се обърна с натъжено лице към Дамяна:
— От няколко дни насам нищо не иска да яде. К, Петканов, ДЧ, 463. Навлизат с плач в подземия незнайни / тълпите смъртни и с натъжен взор / изчезват, сякаш спомени нетрайни. Ем. Попдимитров, СР, 121.
НАТЪЖЕНО. Нареч. от натъжен; тъжно, нажалено, наскърбено, скръбно. Седи старчето до самата вода и ме гледа някак натъжено. Св. Минков, ПШ, 146. — Рафаил ми трябваше! — каза натъжено Теменужка. А. Гуляшки, ДМС, 180.
НАТЪЖЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от натъжен; нажаленост, на-скърбеност.
НАТЪЙ нареч. Простонар. 1. Натам, нататък. Те се умориха, капнаха и покорно отиваха натъй, накъдето ги насочваха. И. Йовков, АМГ, 54. Щем не щем, ний сме длъжни да разширяваме и да затвърдяваме непрестанно нашите владения през двата бряга на пясъчното море, което се нарича Сахара. Колкото отиваме no-натъй, толкоз по-наложителни стават окупационните разноски. Бълг., 1902, бр. 496, 1. —Досега късметът все ни заобикаляше, пък и оттук натъй надали ще се сети за нас. В. Нешков, Н, 54. Митьо: —Дядо, прости ме! Генко: — Хайде, целувай ръка... От днес натъй мир ще свържем с баща ти! Ц. Церковски, ТЗ, 91. —Любе Василе, Василе, / досега бе ми любовник, / а оттук натъй
— мил братец. Нар. пес., СбВСт, 516.
2. Насам; натака. Пъргова: —Давай, сестро, давай, веднъж под венчило да мине, че каквото излезе. Хаджиева: — И аз това гледам, ами като се затегнало, ни натъй — ни наонъй. Ст. Л. Костов, Йзбр. тв, 356.
— Ама и берекетя натъй, по селата, беше добър. Й. Йовков, ЖС, 9.
О Натъй-наиначе. Простонар. Насам-на-там. Строят се разсипа в привечерния здрач и войниците се маеха натъй-наиначе. М. Яворски, ХСП, 201. Професорът сочи на Роландо кои растения да събира. Той се снишава като котка натъй-наиначе. М. Яворски, ЕСВ, 96.
НАТЪКА. Вж. натъкавам.
НАТЪКАВАМ, -аш, несв.; натъка и (диал.) натъча, натъчеш, мин. св. натъках и (диал.) натках, прич. мин. св. деят. натъкал и (диал.) наткал, св., прех. Тъка определено количество или много. Засадила орехови дървета за дълбоки сенки, отгледала чудесни плодни градини, дори по улиците раз
