НАТУРЯ2. Вж. натурвам2 и нату-рям2.
НАТУРЯМ1, -яш, несв. и св.) натуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Турям много, всичко или колкото трябва; наслагвам, натурвам1, натургвам. Дорде приказваха за това, момичетата наредиха по трапезата няколко паничета с квасено мляко, нату-ряха пред всякиго лъжици. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 124. Като доде железницата, нату-ряха ни в един вагон, затвориха ни и ни изкараха в Турно Северин. Ив. Докторов, ЗД, 105. На сутринта мама ни натуряше по една-две филийки качамак в торбата и отивахме на работа. Ст. Даскалов, БП^ 24. Но-виот господар на чифликот седна во нови-от конак. На анот намести еден анджия и измекяри, колко му требея. Натури вино и ракия и друго зайре. Нар. прик., СбНУ XIX,
48. Добра си коня изкова, / .. / сребро му плочи напгури, / злато го клинци изкова. Нар. пес., СбНУ III, 29-30. Излезоха батаче-не, / излезоха низ чръквота, / собраха ле, си-чак силях, / собраха го, натуриха, / натури-ха на камара. Нар. пес., СбНУ XV, 41. нату-рям се, натуря се страд. В парижките улици са ся натуряли камъни във времято на Филипа Августа. Дун., 1866, бр. 56, 2. нату-рям си, натуря си възвр.
НАТУРЯМ2, -яш, несв.; натуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Налагам, натрапвам; натурвам2. Връшете на драго сърце длъжностите, които ви нату-рят родителите и учителите. Лет., 1871, 230. Наистина честолюбието ви е еднакво докачено, както и моето, от тоя натурен цензор на българската книжевност. Р. Блъсков, У, 1870, бр. 2, 31. натурям се, натуря се страд. Всяка тъжба, която би ся подвигнала, за да ся натури някому робство, никак не може да устои, нито да ся подкрепи. Й. Груев, СП (превод), 168. НАТУРЯМ СЕ несв.) натуря се св., не прех. Остар. и диал. Налагам се, натрапвам се, натискам се; натурвам се, намятам се. — Като не искате да ви надвиваме, защо ни каните? Срамота е!.. — Гяурино, не се нату-ряй толкова много! К. Петканов, X, 16. Той никому ся не натуряше, а обичаше по-боле да си седи самичък. Й. Груев, СП (превод),
116. Той не страняще от никого, нъ никому ся и не натуряше. Й. Груев, КН 4 (превод),
4.
НАТУРЯНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от натурям1 и от натурям се; наслагване.
НАТУРЯНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натурям2 и от натурям се; налагане, натрапване, натурване2.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТУТАМ СЕ. Вж. натутвамее.
се тутам; натутквам се. Докато [акушерката] се натута, фъртуната ще завее шейната още тук. В. Нешков, Н, 38.
НАТУТВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от натутвам се; натуткване.
НАТУТКАМ. Вж. натутквам.
НАТУТКАМ СЕ. Вж. натутквам се.
НАТУТКВАМ, -аш, несв.; натуткам, -аш, св., прех. Диал. Насъсквам. — Я па тая! — накриво я изгледа Зайко Мустаков.
— Махай се или ще натуткам кученцето да ти скъса кожухчето! А. Каралийчев, ТР, 21. натутквам се, натуткам се страд.
НАТУТКВАМ СЕ, -аш се, несв.) натуткам се, -аш се, св., непрех. Разг. Натутвам се.
НАТУТКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от натутквам се; натутване.
Н АТУЧА. Вж. натучаминатучвам.
НАТУЧАМ, -аш, несв.) натуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натучвам. натупам се, натуча се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТУЧАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натучам и от натучам се; натучване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТУЧВАМ, -аш, несв.) натуча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Намазвам с мазнина (масло, олио и под.); подмазвам, натучам. натучвам се, натуча се страд.
— От Ог. Младенов, Егимологически и правописен речник..., 1941.
НАТУЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натучвам и от натучвам се; намазване, под-мазване, натучане.
НАТЪГУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Тъгувам много, дълго време, насищам се да тъгувам; нажалвам се1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТЪДЯВА нареч. Диал. Насам, натук. Час минава. Идва друг. / От шезлонга той не става. / Кой е той? За що е тук? / Що го води натъдява? О. Орлинов, П, 63.
НАТЪЖА. Вж. натъжавам.
НАТЪЖАВАМ, -аш, несв.) натъжа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя някой да бъде или да стане тъжен; нажалявам, нас-кърбявам. Жените милваха и него [сирачето], целуваха го, за да спрат плача му, ала тяхната нежност го натъжаваше още повече. X. Русев, ПЗ, 14. Богомолецът по-пристъпи малко напред и изрече: — Бой се от бога, юначе! Не натъжавай сиротата! Ст. Загорчинов, ДП, 175. Беше мил и ласкав, но като че ли пък само за нея — да не я натъжи, да я зарадва. Д. Талев, ПК, 514-515. // Със същ. като душа, сърце — правя да стане тъжен, да изпитва тъга; нажалявам, наскърбявам. Тоя вид на мъртвило и запустялост в някогашния весел и многолюден двор на чорбаджи Стоян натъжи
НАТУТВАМ СЕ, -аш се, несв.; натутам
се, -аш се, св., непрех. Разг. Ставам готов
след дълго тутане, преставам, свършвам да
