НАТОПОРЯ. Вж. натопорвам.
НАТОПЯ1. Вж. натопвам1.
НАТОПЯ2. Вж. натопвам2.
НАТОПЯ1. Вж. натапям1 и натопя-вам1.
НАТОПЯ2. Вж. натапям2 и натопя-вам2.
НАТОПЯВАМ1, -аш, несв.; натопя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Топя, направям нещо или някой да потъне, да бъде изцяло или отчасти във вода или в друга течност; потопявам, натапям1. Селямсъзът .. улови котката на прозореца,.., преметна се през Варлаамовия зид и я натопи три пъти в кюпа му с черната вапцилка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15. Галчев взе перото, натопи го в мастилницата и развълнуван, усмихнат, приготви се да пише. Й. Йовков, ЧКГ, 254. Тя натопи^ малкия си пръст в топлата вода. Т. Влайков, Съч. III, 315. Овцете се натрупаха надлъж, натопиха муцуни във водата. П. Тодоров, И I, 9. Ще се оплача на султана! Живи ще ви одерат, в катран ще ви натопят, с главни ще ви палят! Н. Карал иева, ЗБ, 64. // Поставям нещо във вода или в друга течност, обикн. за да кисне, да не увехне и др.; натапям1. Жените заговориха всички наведнъж. Една разправяше, че натопила пране, друга — че оставила малките деца сами в къщи. П. Спасов, ХлХ, 235. Бойко пък .. взема ръжения сноп и отива да го натопи во водата. Т. Влайков, Пр I, 295. "Радикал " си бил натопил цървулите и приготвил абичката да върви пеш, понеже нямал пари за влак. Хр. Радевски, Избр, пр III, 15. Като извади една бяла перуника от медника, където ги беше натопила, тя мълчаливо я подаде на Иваница. Елин Пелин, Съч. III, 121-122. // Бръквам със залък, с къс хляб в гозба, сол, пипер и др., за да го наквася, осоля; натапям1. — Ха сега, добре сте дошли и заповядайте! — покани ги Киро и пръв.натопи залъка си в голямата препълнена чиния. Г. Караславов, ОХ I, 157. Един старец му поднесе хляб и сол. Полковникът сне шлема си, прекръсти се, отчупи къшей хляб, натопи го в солта и го сложи в устата си. А. Каралийчев, ПГ,
165. Натопи [Дядо Костадин] залък в паницата и изпъшка. К. Петканов, СВ, 144.
2. Прен. Разг. Неодобр. Чрез клевета, измама или по друг начин направям някой да пострада, да бъде несправедливо обвинен или наказан; натапям1. — Аз бих понесъл заради тях мъчения, ако бяха запазили поне малко достойнство и не се бяха превърнали в лигльовци и юди, готови да натопят и баща, и майка, за да отърват кожите. К. Георгиев, ВБ, 92. —Другари, има неща, за които не може да се подмята безотговорно, само от едничкото желание да натопиш другаря си. Н. Каралиева, СМ, 51. Не обмислях отговорите си, но казах истината. И ако отново ме повикат, пак ще я повторя. Кого съм защитил и кого съм натопил, не е важно. Р. Михайлов, ПН, 42. на-топявам се, натопя се. I. Страд, от натопя-вам. Прането трябва да се натопи във вряла вода за дезинфекция. А Подло е да се на-топяват другарите по този начин.
II. Възвр. от натопявам във 2 знач. Ставо-ро усети как го избива студена пот. Кой дявол го караше да разглобява — да се натопи сам в тая беля. П. Вежинов, ДБ, 69. За съчиненията на свободна тема в учебника няма нищо. Кой е крив, ние сами се натопихме. Ст. Христозова, ДТСВ, 56-57.
III. Взаим. от натопявам във 2 знач. И двамата са нечестни хора, винаги са готови да се натопят един друг.
НАТОПЯВАМ СЕ несв:, натопя се св., не-прех. За човек или животно — влизам, потъвам изцяло или отчасти във вода или друга течност; потопявам се, натапям се. — Момчето е право — каза старецът. — Оная дупка, дето е лежал, от години не е чистена. Добре ще е [момчето] да се натопи в реката. А. Гуляшки, ЗВ, 45.
НАТОПЯВАМ2, -аш, несв:, натопя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Топя, стопявам определено количество, колкото е необходимо или много; натапям2. Натопихме мас за цяла зима. натопявам се, натопя се страд. От колко сланина може да се натопи една тенекия мас? натопявам си, натопя си възвр. Натопих си мас за цяла година.
НАТОПЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от натопявам1 и от натопявам се; натапяне1.
НАТОПЯВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от натопявам2 и от натопявам се; натапяне2.
НАТОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който наторява, който е свързан с торене, наторяване. Действието му [на напояването] може да бъде най-разнооб-разно: наторително,.., окислително и пр. Д. Велев, М II, 251. Наред с поливането с вода се прилага и наторително поене — подхранване — особено с азотни соли. Бтн V и VI кл (превод), 98.
НАТОРИТЕЛНО. Спец. Нареч. от на-торителен. Ако те [наводненията] се случат през вегетационния период и водата носи фини талкове, те са даже желателни, понеже действуват наторително върху залетите площи. Д. Велев, М II, 11.
НАТОРЯ. Вж. наторявам.
НАТОРЯВАМ, -аш, несв:, наторя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Торя изцяло, докрай. През пролетта кооператорите насипали с димитровградски торове шест хиляди ,декара, други две хиляди декара семенни участъци наторили, оплевили и бранували по два пъти. С. Северняк, ОНК, 120. —Дай да разкопаем градината, да наторим лехите и
