НАТОВАРЯЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Спец. Способност, възможност на нещо да понесе определено натоварване. Да не се претеглят тела, които са по-тежки от допустимата натоваряемост на съответния вид везни. Физ. VI кл, 19.
НАТОВАРЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); натоваря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Натоварвам. Корпусният командир заповядваше: „Натоваряйте на три ешелона А. конен полк и го отправете по посока на Драма“. X. Русев, ПС, 247. Ще забележите още, че те [директорите] натоварят и мене да действувам за това. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 88. натоварям се, натоваря се страд, и възвр. Мъчно се натоварят едни кола със сяно или снопе — и то на ден по няколко пъти. Т. Влайков, Съч. II, 90. натоварям си, натоваря си възвр. НАТОВАРЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); натоваря се св., непрех. Натоварвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТОВАРЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натоварям и от натоварям се; натоварване.
НАТОВСКИ, а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан със, който се отнася до НАТО (Северноатлантическия пакт). Натовски държави. Натовски съюзници. Натовски генерали.
НАТОПВАМ1, -аш, несв.; натопя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натопявам1, на-тапям1. Мама натопва китката в бялото менче, та, дорде ядем, цветето да не завех-не. Т. Влайков, Пр I, 273. — За много години! — дума тато и натопва залък от тур-тата в мед. Т. Влайков, Пр I, 240. На трапезата мъжът първи сядаше, първи натоп-ваше хапка, първи ставаше. Ив. Хаджийски, БДНН II, 124. натопвам се, натопя се страд, и взаим.
НАТОПВАМ СЕ несв.; натопя се св., непрех. Диал. Натопявам се, натапям се.
НАТОПВАМ2, -аш, несв.; натопя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Натопявам2, натапям2. натопвам се, натопя се страд.
НАТОПВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от натопвам1 и от натопвам се; натопява-не1, натапяне1.
НАТОПВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от натопвам2 и от натопвам се; натопява-не2, натапяне2.
НАТОПЛЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); натопля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Натоплям. Във всяка шатра се намира по един миндер,.., до него една масичка. Между тези вещи стои една лампичка, на която натоплювам луличката [с опиума]. БД, 1909, бр. 7, 1. натоплювам се, натопля се страд, и възвр.
НАТОПЛЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натоплювам и от натоплювам се; натопляне.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТОПЛЯ. Вж. натоплювам и натоплям.
НАТОПЛЯМ, -яш, несв.; натопля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Топля до определена степен, колкото трябва; стоплям, сгрявам, нагрявам, загрявам1. Нощният гостенин боязливо приближи, изправи се до огъня ..
— Ха, добър вечер на синца ви! — рече той и повдигна единия си крак, да го натопли на огъня. А. Каралийчев, СР, 36. Земята беше натоплена от слънцето и .. Нона легна в тревата. Й. Йовков, ЧКГ, 210. Обичаше да натопли вода за къпане на детето. Г. Караславов, ОХ II, 468. натоплям се, натопля се страд, и възвр.
НАТОПЛЯМ СЕ несв.; натопля се св., непрех. Ставам топъл; стоплям се, сгрявам се, нагрявам се, загрявам се. В перата на препарирания орел слънчевата светлина се задържаше дълго, те се нагореищваха и когато заравях пръсти в тях, ръката ми се натопляше като в пепел. Н. Инджов, ПП, 58.
НАТОПЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от натоплям и от натоплям се; стопляне, сгряване, нагряване, загряване. Печката има приспособления за сваряване на топлите лепила, натопляне слепваните детайли, а при фурнирите — натопляне помощните парчета. М. Тодоров и др., ТМСС, 93.
НАТОПОРВАМ, -аш, несв.; натопоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натопорч-вам. натопорвам се, натопоря се страд. НАТОПОРВАМ СЕ несв.; натопоря се св., непрех. Диал. Натопорчвам се. — Щом Добри Терзията се натопори с патерицата и на войводата сърцето в петите ще отиде. П. Тодоров, Събр. пр II, 352.
НАТОПОРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от натопорвам и от натопорвам се; нато-порчване.
НАТОПОРЧА. Вж. натопорчвам.
НАТОПОРЧВАМ, -аш, несв.; натопор-ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изправям, навирвам, надигам; натопорвам. Кравите натопорчиха опашките си и побягнаха. натопорчвам се, натопорча се страд.
НАТОПОРЧВАМ СЕ несв.; натопорча се
св., непрех. Диал. 1. Изправям се, навирвам се, надигам се; натопорвам се.
2. Прен. Настройвам се, наострям се против някого или нещо; наежвам се, настръхвам, натопорвам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАТОПОРЧВАНЕ ср: Диал. Отгл. същ. от натопорчвам и от натопорчвам се; натопорване.
НАТОПЛЮВАМ СЕ несв. (остар. и диал.);
натопля се св., непрех. Натоплям се.
