При едничката мисъл за тази нощ сещаше как изведнъж отмаляват всичките му стави, цялото му тяло натежаваше, отпущаше се безсилно. Г. Райчев, ЗК, 52. • Обр. — Момчета — прошепна глухо Раковски, — вие ще видите как нашата България... — Наближава! — отвърна Стефан, но и неговият глас натежа и заглъхна. Ст. Дичев, ЗС I, 460. Той не тръгна по глинестия, изровен от каруцата път за реката, а с бавни, натежали от горещината стъпки се насочи към голия хълм. Д. Кисьов, Щ, 161
5. Ставам по-тежък от допустимото, оказвам се по-тежък и нарушавам равновесието на нещо, с тежестта си наклонявам нещо на една страна; натегвам, натежнявам. — Това не може да стане, стрино! Ако вземем и теб с камионетката, току-виж че сме натежали и може да се обърнем някъде из шосето. Д. Ангелов, ЖС, 528. Полицаят преметна веригата на един стол и тръгна към вратата. Провесената верига натежа, столът се катурна и тя падна на пода. Д. Ангелов, ЖС, 289. Ако сложим на везни достойнствата и качествата на Зорка като артист и като човек — не знаем кое блюдо ще натежи. Ив. Димов, АИДЖ, 149. Тя се спря за малко да намести по-удобно бохчата, защото набраният тютюн беше натежал настрани. Т. Караславов, ОХ II, 100. • Обр. Слънцето се измести и натежа към запад, все тъй ярко и огнено. Д. Талев, И, 340. Онзи разбра, че не ще изкопчи повече (понеже смяташе да отнесе пак на Селим хан една част. от разговора с Кабакчи и така да си седи на два стола, докато се види накъде ще натежи победата). В. Мутафчиева, ЛСВ II, 477.
6. Прен. Имам или придобивам превес над някого или нещо, съм, оказвам се или ставам по-важен, по-съществен, с по-голямо значение или влияние; натежнявам. — Най-важната точка,.., това е да изберем делегат за околийската конференция.. —Да ти кажа, на конец те мерят.. Натежах и това си е... Кр. Григоров, Н, 133. Изчезна у него всякакво стеснение и се показа смел, енергичен мъж, колкото и да натежаваше в движенията, в говора му неговата селска природа. Д. Талев, ГЧ, 202-203. — Много са сполучливи разказите му. От ден на ден този човек расте и ще остави голямо име в нашата литература — казваше Лилиев. — Иовковите книги се умножиха и натежаха в българската книжовност. А. Каралийчев, С, 257.
7. Прен. Дотежавам, дотягам; натежнявам, натегвам. Милка покорно наведе очи и се върна. Безгрижието, радостта, топлата тръпка, която се преливаше от детето в сърцето й, изведнъж пропаднаха някъде и детето сякаш й натежа. X. Русев, ПЗ, 91. Филип усети оная смучеща тъга, която бе донесъл със себе си от своето софийско ежедневие. Самотата изведнъж му натежа.
Ем. Манов, БГ, 52. Тази безпомощност беше винаги сърдила Харалан, а днес му натежа като воденичен камък. А. Гуляшки, СВ,
135. Не ще ми натежи подобна участ: / от труд не ще ми стане зле. Хр. Смирненски, Съч. И, 203.
НАТЕЖАВА МИ несв.; натежи ми св., не-прех. Дотежава ми, дотяга ми, натегва ми, на-тежнява ми. Както никога досега тая вечер жените, забравили да скрият лицата си, изказваха каквото им е натежало от полската работа. Л. Александрова, ИЕЩ, 235. О Натежавам / натежа на везните. Оказвам се по-важен, по-съществен от нещо друго, имам решаващо влияние за нещо. Няколко качества трябваше да има момата: добра, здрава, едра, силна, работна, по възможност красива.. Красотата на момата беше условие, което натежаваше на везните. Ив. Хаджийски, БДБНI, 108.
НАТЕЖАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от натежавам и от натежава ми; на-тегване, натежняване.
НАТЕЖНЕЯ. Вж. натежнявам.
НАТЕЖНЯВАМ, -аш, несв.; натежнея, -ееш, мин. св. натежнях, прич. мин. св. деят. натежнял, -а, -о, мн. натежнели, св., непрех. Рядко. Натежавам, натегвам. Обикновено това гнездо [родното място] биваше двука-тна къща., и градина в дъното, дето растяха дървета, натежнели от плод. К. Константинов, ППГ, 50. Връщаш се от печал-барство по чуждите краища — важен, натежнял от богатства: много си научил, много си видял и преживял. О. Василев, ЖБ, 24. На Ненка й личеше вече бременността.. Откак натежня, тя виждаше големи затруднения при полската работа. Ил. Волен, МДС, 34. Па по едно време, ко+ гато у стринини Венковичини отново стана задушно и животът им в къщи натежня, Тинка, вместо да върви към поправяне, токо зе нящо да линее. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 286. И скоро корабът заплава / на бурни вълни във шума, / той килка се зле, натежнява / под тежкия твар на срама. Ив. Вазов, Съч. I, XXVIII, 58.
НАТЕЖНЯВА МИ несв., натежнее ми св., непрех. Рядко. Натежава ми, натегва ми. Като й натежнее самотност и отфърле-ност, тя гушне Венчо е прегръдките си и нему с мълчалив поглед изказва своята болка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 285.
НАТЕЖНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от натежнявам и от натежнява ми; натегване, натежаване.
НАТЕКА1. Вж. натичам1.
НАТЕКА2. Вж. натичам2.
НАТЕЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; нателя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Отелваме се много, доста. Нателиха се много телци. Н. Геров, РБЯ III, 228.
