чество или състояние на натегнат. Натегна-тостта на ремъка се регулира посредством придвижване на корпуса на генератора. В. Вълев, Е А, 126. Хората се надяват, че то [съвещанието] ще премахне кош-марната заплаха от унищожителната ядрена война, ще сложи добро начало за разрешаване на сложните международни въпроси, ще намали натегнатостта в международната обстановка. РД, 1958, бр. 92, 3. Натегнатостта на формата, неокърше-ността на стиха и езика на някои от ранните стихове на Белчева издават пряко майстора, у когото нашият поет е чираку-вал. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (1), 202. Не се стеснява никой, а приказва, / шегува се и от сърце се смей,.. / ../ Принуденоспг? Натегнатост? Ни помен! К. Христов, ЧБ, 209.
НАТЕЖА. Вж. натежавам.
НАТЕЖАВАМ, -аш, несв.; натежа, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Увеличавам теглото си, став&м по-тежък; натегвам, натеж-нявам. Нона натежаваше с всеки ден. За няколко месеца тя доби изглед на зряла жена. Г. Райчев, ЗК, 110. Султана всичко знае,.., забеляза, че снагата й натежаваше, виждаше я уморена. Д. Талев, ЖС, 93. По всичко личеше, че кръжокът работи добре. Хербарият се попълва всеки ден. Касетката за минерали натежа. Цв. Ангелов, ЧД, 191. Юношата сетне пропадна за дълго време и се появи подир две години,.. Яхна отново козела и животното усети, че е натежал. И. Радичков, СР, 17. Всеки ден, от пладне насетне, почваше да духа морският вятър,.. От него .. з-ррнрто се налива, наед-рява и натежава. И. Йовков, Ж 1945, 240-241. // Увисвам под нечия или под собствената си тежест; натегвам, натежнявам. Аз имах една ябълка лимонка,.. Миналото лято върза толкова плод, че клонките й натежаха. А. Каралийчев, СР, 74. По носа му се стичаше пот — на самия крайчец бе натежала мътна капка, но той не я усещаше. П. Вежинов, ДБ, 70, Тя [чаплата] успя да хване най-малко десетина рибки. Гушата й се наду, натежа. Ем. Станев, ЯГ, 15.
2. Обикн. с предл. от и същ. Изпълвам се, напълвам се, отрупвам се обилно с нещо, което тежи (означено от съществителното); натегвам, натежнявам. А в ливадите край реката? Там дърветата са натежали от плод, между листнатите клони се червенеят ябълките — едри и сочни. Кр. Григоров, ОНУ, 180. Евстати върви по пътеката,.. Житните класове достигат до раменете му — натежали от зърно. А. Гуляшки, МТС, 348. Последните къщурки край железопътната линия се изгубиха, заредиха се овощни и зеленчукови градини, люцерни и жита, буйни, весели, натежали от зеленина и сок. Г. Караславов, Избр. съч. II, 79. Големите, тъжни и умни очи бяха натежали от сълзи. С. Северняк, ОНК, 184. // Прен. За въздух — насищам се с влага, прах, миризми и др. и ставам тежък и неприятен за дишане; натегвам, натежнявам. Въздухът се сгъстяваше бързо и натежаваше, изпълнен с миризма на подгизнали цървули, на чеснов лук. Ст. Марков, ДБ, 7. От парата и от тютюневия прах въздухът в склада натежаваше, ставаше задушно, знойно и противно. Г. Караславов, ОХ II, 595. Въздухът беше натежал от сладкия мирис на ясмините. Ст. Дичев, ЗСII, 26.
3. Прен. Поет. С предл. от и същ. Изпълвам се с чувство и под. (означено от съществителното) във висока степен; натегвам, преливам. Тия натежали от любов и горест писма биха могли да се назоват „Изповеди на една безумно влюбена“. М. Кремен, РЯ, 470. Залезът над дюните приличаше на дгромно ветрило от паунови пера. Беше неизказано красив, натежал от поезия и нежност. Сл. Чернишев, ВМ, 78. Идваше лятото — горещите летни дни, натежали от труд, лягаха над нивите като житни снопи. 3. Сребров, МСП, 28. Той излезе от джамията със сърце натежало от тъга, от страх. Д. Талев, ПК, 620. Тия очи като пролетна вие засияли, / тия дълбоки човешки очи! /.. / Днеска горят от любов натежали. Сл. Красински, 30, 126.
4. Започвам да тежа, увеличавам натиска с тежестта си върху някого или нещо; натегвам, натежнявам. Междуселският път беше пуст, осеян с неизброими локви. Гаината се лепеше по мокрите обувки и натежаваше на краката му. П. Здравков, НД, 184. Водата, която беше изпил наведнъж, натежа в стомаха му. И. Петров, НЛ, 212. Още недо-вършила песента си, Кина видя как през цевта на пистолета му светна късо пламъче и силно бумкане заглуши ушите й. Бойко изведнъж натежа на ръката й и се отпусна на земята. Д. Ангелов, ЖС, 533. Снегът натежаваше по клоните на боровете. ВН, 1952, бр. 22, 4. • Обр. Сънят натежаваше на клепачите ми. Сп. Кралевски, ВО, 35. Минута свежест и прояснение в пламналия мозък, а после умората още по-силно натежаваше в измъчените тела. Д. Добрев, БКН, 31. Когато годините натежаха на плещите и 'краката започнаха да губят дирите на лудите шилета, повика малкия си палавец и сложи правата дрянова гега в ръката му. Г. Караславов, Избр. съч. I, 85. // Обикн. за част от тялото — ставам тежко-подвижен, отпуснат, загубвам бодростта си поради умора, притеснение, страх и под.; натегвам, натежнявам. Става късно, главата ми натежава за сън и се размътва. Ил. Волен, МДС, 14. Усещам, че краката ми натежават. С мъка започвам да ги отделям от пода. Дали не идва удар? Тарас, СГ, 51. Уморени от дългия път,.., чувствувахме голяма умора и очите ни, натежали за сън, се затваряха. Ив. Карановски, Разк. I, 161.
