ти вейки,.., заграждат с тях мястото им,.. Тогава напъплят в храстите. Г. С. Раковски, П, 65. Напъплиха ме мравки. • Обр. И друг път,.., чужденците, които минаваха през София, се бяха чудили: къде се дяват софиянци, когато града им напъпляше войска? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 112.
НАПЪПЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от напъ-плям; напълзяване, налазване, полазване.
НАПЪПЯ. Вж. напъпвам и напъ-пям.
НАПЪПЯМ, -яш, несв. (рядко); напъпя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Напъпвам.
НАПЪПЯМ СЕ несв.', напъпя се св., непрех. Диал. Напъпвам, напъпям.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЪПЯНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от напъпям и от напъпям се; напълване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАПЪРЖА. Вж. напържвам. НАПЪРЖВАМ, -аш, несв.; напържа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Опържвам, из-пържвам голямо количество, много от нещо или всичко. Напържихме три тави картофи за гостите, напържвам се, напържа се страд. напържвам си, напържа си възвр. Напържих си филии.
НАПЪРЖВАМ СЕ несв.; напържа се св., непрех. Обикн. с предл. на. Пържа много, до насита. През последните дни се напържих на палачинки.
НАПЪРЖВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от напържвам и от напържвам се.
НАПЪРЗАЛЯМ, -яш, св., прех. Рядко. Пързалям някого много, до насита. Вчера напързаляхме децата за цяла седмица. НАПЪРЗАЛЯМ СЕ св., непрех. Пързалям се много, до насита: Дядо Мраз тъкмо бе позадрямал сред една полянка .. — Хайде, дядо! — провикна се звънливо Пролетта. Свърши твоята смяна. Сега е моят ред ..
— Май съм заспал, а? .. Та думаш, да си ходя. Добре де, ама как смяташ, дали са се на-пързаляли децата? П. Бобев, ЗП, 10.
НАПЪРЗАЛЯНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от напързалям и от напърза-лям се. Нямат напързаляне тези деца, не мога да ги прибера от пързалката. НАПЪРЧА. Вж. напърчвам.
НАПЪРЧВАМ, -аш, несв.; напърча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя нещо (бодли, косми, козина и др.) да щръкне, да настръхне; наежвам, наострям. — Ваше преподобие, знаете ли как лисицата хваща таралежа? За корема! Когато пасе! Сепне ли се таралежът и напърчи бодлите, работата му е загубена... Н. Хайтов, ИО, 30. Като нахлуеше посред лято оня ми ти син мундир с два реда копчета,.., като напърче-ше ония ми ти мустачури до ушите, че като тръгнеше с бича в ръка,.., де що имаше куче подвиваше опашка и се мушкаше под хамбара. Чудомир, Избр. пр, 213. Рикна вол в тъмен дол — чуха лисиците, напърчиха опашките. Що е то? — Тъпан и хоро — отвърна малкият. Ем. Станев, ИК II и III, 41.
НАПЪРЧВАМ СЕ несв.; напърча се св., непрех. Диал. За бодли, косми, козина и под. — щръквам, настръхвам, наежвам се, наострям се. Подлюти се бай Ангел и червеникавите му късо настригани мустаки се напърчиха. Н. Хайтов, ПП, 94. // За човек, животно — щръкват ми, настръхват ми бодлите, козината, космите и под.; наежвам се.
НАПЪРЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от напърчвам и от напърчвам се; наежва-не, щръкване, настръхване, наостряне.
НАПЪСТРЯ. Вж. напъстрям.
НАПЪСТРЯМ, -яш, несв.; напъстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пъстря, изпъстрям на много места или изцяло; нашарвам. Нарисува и тук-там саксии с цветя, пресни ц ярки, като живи. Напъстри и тезгяха. И. Йовков, Ж 1945, 31. Мотиката и ралото с вкуса на художник са напъстрили със златните петна на нивите зелената мантия планинска. Ив. Вазов, Съч. XVII, 24. напъстрям се, напъстря се страд.
НАПЪСТРЯМ СЕ несв.; напъстря се св., непрех. Ставам пъстър; изпъстрям се, нашарвам се. Дворовете се напъстриха от цветя.
НАПЪСТРЯНЕ ср. Отгл. същ. от напъстрям и от напъстрям се; изпъстряне, на-шарване.
НАПЪТВАМ, -аш, несв.; напътя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Насочвам някого да върви или да се придвижи в определена посока; упътвам. — Да си върви по пътя и това е... — Чакай! —.. —Да иде по-на-перд да ми донесе прясна вода от извора, че сетне. Едрият пазач измъкна две стомни и напъти Орфей надолу към китка брястове, дето бликал бистър и студен извор. Г. Караславов, Избр. съч. V, 350. Руска я [Неда] напъти към съседната сграда , оттатък шосето, където предполагаше, че е квартирата на мъжа й, и я изпрати с мъка. X. Русев, ПЗ, 108. Попитах за кърпач тъ-дява. Напътиха ме недалек, към едно дюкянче край пътя. Ив. Вазов, Съч. X, 149. // Служа като ориентир за пътя, за посоката на някъде, към някого или нещо. Тоя мирис проникваше в сърцата им и ги напътваше из кривите улици. К. Петканов, БД, 39. • Обр. В борбата я напътва любовта й. / Непобедим е секретарят нов. / И може би самата тя не знае / борба ли е това или любов. Бл. Димитрова, Л, 112.
2. Прен. Давам съвети, наставления някому; напътствам, насочвам. Отецът се опита да му даде [на детето] друга някаква храна, както го напътваше Биляна, но то не мо