те, отскубна се от момчетата и побягна по алеята. Ем. Станев, ИК I и II, 107. // Със следв. изр. със съюз да. Усилие, напрегнато физическо действие или дейност да се извърши, постигне означеното в подч. изр. Постепенно напъните от страна на Воща-ка да стане и се освободи от своя удушвач отслабнаха. Д. Ангелов, ЖС, 673. Там той видя пристъпите на отоманските войници, напъните им да се изтръгнат от железния обръч и блясъка на руските щикове. А. Каралийчев, ТР, 168. Буря и виелици окър-шиха клоните й толкова, че само два останаха да размахват трънчетата си като наранена птичка, която прави напъни да хвръкне, но все остава на място. Кр. Григоров, Н, 125.
3. Голямо усилие, използване на всички сили и възможности; устрем, напор1. Увлечени от общия напън, двете български крила почнаха да притискат ромеите, та сега целият яз се откъсна. А. Дончев, СВС, 806. Три дни веч се бият, но помощ не иде, / от никъде взорът надежда не види, / .. / Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх — / кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. / Талазите идан; всичките нащрек са! / Последният напън вече е настал. Ив. Вазов, Съч. I, 204. Три избора станаха наред и народниците не могат да намерят никакви факти да контестират свободата на изборите. В пресиленият си напън намерили убежище,.., в Драгиевата „Справедливост“. Бълг., 1902, бр. 531,2.
4. Прен. Обикн. с предл. към, за или със следв. изр. със съюз да. Мобилизиране, активизиране на възможностите за постигане на някаква цел; усилие. Животът гърмеше край него с деятелността си, с усилията си, с непрестанния си напън към напредък и го отминуваше. Ив. Вазов, Н, 64. Науката, която той правеше, не представляваше никаква сила, а жалък напън към пари и слава, робуване на едно измамно съществувание, в което бе въвлякъл и нея. Л. Дилов, ПБД,
46. Напусто е останал напънът на Кемел nauia да модернизира,.., войската си. Не става с магическа пръчка. П. Росен, ВПШ, 133. „Жаз“ е жестоката напън на човека да види себе си такъв, Какъвто животът го е създал. К, 1927, бр. 102, 2.
5. Прен. Силно въздействие, опит на някакво чувство, психическо състояние и под. да получи външна изява; напор1. Жажда за живот изду гърдите му, като ридание със ст-рашна сила и напън избликна копнеж за спасение, сякаш с нарастващата тъмнина в тавана той влизаше вече в своя гроб. Ем. Станев, ИК III и IV, 433. В известни моменти душата на художника бива обзета от напън на чувства, които го безпокоят, мъчат и радват и които търсят изход, израз. П. П. Славейков, Събр. съч VII, 183.
6. Обикн. мн. Разг. Конвулсивно болезнено съкращаване на мускулатурата на матката при раждане; контракция. Десет часа по-късно Домна влезе в операционната. Естествените напъни през тези часове не помогнаха. Б. Болгар, Б, 85. // Болезнени спазми на червата при стомашно-чревни заболявания.
НАПЪНА. Вж. напъвам.
НАПЪПВАМ, -аш, несв.\ напъпя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. За растение (цвете, трева, дърво) — пускам, изкарвам пъпки. По-миналата пролет, когато брястовете напъпваха,.., на „Брестака“ дойдоха трима души. И. Петров, НЛ, 42. В срещната градина пред малката черквица напъпва люлякът и разцъфнува ябълката. Елин Пелин, Съч. IV, 20. • Обр. Неусетно Стоян се пренесе в детските си години, когато наистина напъпи и разцъфтя за първи път тази негова отколешна мечта. Г. Русафов, ИТБД, 213-214. Дядо Генко гледа, гледа и една усмивка напъпва на попуканите му устни. Ст. Даскалов, МЧ, 147-148.
НАПЪЛВАНЕ мн. няма, ср. Отгл. същ. от напълвам. Изпървом дните се нижеха тъжни и еднообразни, неусетно преливащи се в теготливи седмици, несходни една с друга само поради прецъфтяването на някои цветя в двора на метоха и напъп-ването на нови в тесните лехи край килиите на монахините. А. Христофоров, А, 145. Грудките на картофа започват да се образуват обикновено, когато започне напъпва-нето. Бтн V и VI кл (превод), 110.
НАПЪПИЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от напъпя като прил. 1. За растение (цвете, трева, дърво) — който има пъпки. Белоснежци кокичета дружно се гушеха под храстите, напъпилият кукуряк бе изправил стълба. Д. Ангелов, ЖС, 240. По клоните на напъпилата ябълка кацаха малки сиви врабчета. К. Калчев, ЖП, 115.
2. Прен. Който се намира в самото начало на своето развитие. Изведнъж всички млъкнаха и обърнаха очите си към портата, дето се беше подал един млад момък, хубавец, с току напъпили мустаци, здрав, строен, същи левент. К. Величков, ПССъч. I, 156. След малко в килията влезе момичето,.. По едва напъпилите й гърди, които може би още не бяха милвани от любима ръка, се кръстосваха сините отпечатъци на бичовете. X. Русев, ПС, 31. Баща й [на Евгения] мълчеше и като да криеше погледа си. А ней изведнъж стана свидно за едва напъпи-лото моминство. Ст. Дичев, ЗСI, 597.
НАПЪПЛЯ. Вж. напъплям.
НАПЪПЛЯМ, -яш, несв. \ напъпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Само мн. и 3 л. ед. За насекоми, обикн. мравки — с пъп-лене се появяваме, придвижваме в голямо количество някъде или по някого, нещо; на-пълзявам, налазвам, полазвам, плъзвам. Като им [на бубите] донесат храстови кичес-
