Вазов, Съч. XXV, 54. Напълвам / напълня дупката (трапа, хендека). Простонар. Обикн. в св. Умирам. Всички смятали, че ще напълня дупката, но слава Богу, вижда се, че съм преминал моста... Л. Стоянов, X, 56. — Стани! — извика Балчев. — Стани и върви да целуваш ръка на господин прокурора, келеш! Щеше да напълниш тая нощ трапа, мръсно копеле! Ем. Станев, ИК III и IV, 523. Напълвам / напълня душата (сърцето) на някого. Разг. 1. Предизвикам у някого някакво чувство. Тая мила среща му напълни сърцето с радост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 5. 2. Предизвиквам силно одобрение, удовлетворение, радост. Изобилието и свежестта на плодовете,.., е тъй голямо, че замайва очите и напълва душата. И какво ли няма на този пазар! Н. Каралиева, Н, 60. Напълва ми се / напълни ми се душата (сърцето). Разг. Оставам много приятно задоволен от нещо. Имаше един помощник-министър,.. Пусни кокошките, вика, да им се порадвам! Пусна ги,.. Седи, седи, гледа, гледа, напълни му се сърцето,., и се качи в колата да си иде! Ст. Даскалов, ЕС, 215. Напълвам / напълня очите (окото) на някого. Разг. Много се харесвам, спечелвам одобрението с външния си вид; понравям се. — Защото е на хорото — стъкнал се, пременил се — ще ти напълни очите. П. Тодоров, Събр. пр II, 160. Той [Косерката] тряба да е някой харамия, но се крие под бялата риза ...— Не зная, но той ми напълни окото... Ц. Гинчев, ГК, 344. Напълвам / напълня очите; напълват ми се очите1. Разг. Просълзя-вам се, готов съм да се разплача.— Баба ти Минчовица беше май напълнила очите, дорде ми приказваше това. Т. Влайков, Съч.II, 24. — Аз не съм искал нарочно — напълно искрено пошепна Сашо. — Вие знаете... аз... — очите му се напълниха и той заби глава в земята. С. Чернишев, ВМ, 129. Напълвам си / напълня си джоба (джобовете, кесията, гушата) <с парих Разг. Забога-тявам по нечестен начин; ставам богат, като печеля от чужд труд. — А тук, въз гроба на Прангата, иска и той, както Дочо едно време, да си напълни джебовете. Т. Влайков, Съч. III, 247. Когато дядо Либен напълвал кесията си,., дохождал си в Копривщица и захващал да харчи своите махму-дии. Л. Каравелов, Съч. II, 37-38. [Стефан Ловчелията] накупил беше машини и воденици търгуваше, богатееше, обираше сиро-машта. И когато — както казваха селяните — напълни гушата си с пари, реши, че може вече отново да се прибере в Ловеч. Ил. Волен, МДС, 27. Напълвам си / напълня си очите; напълват ми се / напълнят ми се очите2. Разг. Оставам много доволен от нещо, което гледам, виждам, от външния вид на нещо. В деня, когато стана нещастието с мене, аз посетих завършващия се жилищен блок, за да напълня очите си с очаквания от три години апартамент.
А Бях на изложбата. Напълниха ми се очите, такива хубави неща видях. Напълвам / напълня ръцете на някого. Разг. Отрупвам някого с подаръци или пари, обикн. с корис-тна цел. — Като види, оратленце, пликчето, веднага ще запее друга песен. Такива са — да си го знаеш от мен — жените. Докато не им напълниш ръцете, сърцето им все празно си остава. П. Вежинов, ВР, 90. Напълвам си / напълня си самара. Диал. Обогатявам се.
НАПЪЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от напълвам и от напълвам се; изпълване.
НАПЪЛЗЯ. Вж. напълзявам.
НАПЪЛЗЯВАМ, -аш, несв.\ напълзя, -йш, мин. св. напълзях, прич. мин. св. деят. напълзял, -а, -о, мн. напълзели, св., прех. и непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Обикн. за насекоми, влечуги — полазваме много върху някого, нещо или някъде; напъплям. Бърза, бърза [Шишо], умори се и спря под една круша да си почине. Дребни мравки на-пълзяха босите му крака и той почна да тича напред. А. Каралийчев, ПС I, 39. Елица окачи сърпа си на едно клонче и отмина нагоре към крушата при багажа,..; там тя се забави, защото в един от съдовете бяха напълзели мравки. Ил. Волен, БХ, 112. — Какво ти стана, дядо попе? — попита Монката .. Мравките ме хапят. Напълзели са ме. А. Каралийчев, СбХ, 106. Валял дъжд заедно с червеи, които толкова били много, чтото жителите били принадени да запалят огньове за да ги изгорят, за да не би да напълзят по къщите им тези мили и не-канени гости. Ч, 1875, кн. 2, 77. напълзявам се, напълзя се страд.
НАПЪЛНЕЯ. Вж. напълнявам1.
НАПЪЛНО нареч. В най-висока, пълна степен, изцяло, без какъвто и да е остатък; съвсем. Към обед ние се успокояваме напълно: получаваме заповед оа посрещнем и препратим турския парламентъор, о който щял да се яви на нашия фронт. И. Йовков, Разк., II, 176. Намерението ми беше да ти обясня само едно свое душевно състояние,.. Виждам, че не съм успял напълно. Ем. Ма-нов, ПС, 31-32. Блатата са напълно пресъхнали. По попуканата пръст се виждат само изсушените от жегата мъртви жаби. Г. Белев, КР, 10. Милка слушаше учудено Чакалова, който защищаваше с горещината и убедеността на един фанатик тия възгледи, не напълно споделяни от нея. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 82.
НАПЪЛНЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); напълня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напълвам; напълням, напълнявам2. Срещу Сурваки момите напълнюват с вода едно бяло бакраче, тургат пръстените си във водата, дето ги оставят да нощуват. МС, 1883, кн. 4, 35. От таквизи произведения има вреда за ума, за здравето и за нравите.
