пр, 25. Напоследък всички бяха свършили парите и само благодарение на Големия, който неизвестно от какви тайни източници все още намираше тютюн, можеха вечерно време да напълнят чибучетата си. Ст. Дичев, ЗС I, 232. Скромний българский обяд приближаваше да ся свърши. Тогаз Вълко напълни една малка паница с вино. В. Друмев, НФ, 93. // Слагам или доставям нещо, в голямо количество някъде; изпълвам, отрупвам. Всичко, което имат тези хора, искаха да ни го дадат. За един миг се срина цялото село и напълни автомобила ни с цветя. А. Каралийчев, ПГ, 175. Напълвам магазина със стоки. II Ставам причина нещо в голямо количество да влезе някъде, да заеме, обхване някакво място, пространство; изпълвам. Щом Нейчо се показа от вратата навън, вятърът го забрули по лицето, като да беше го дебнал, задави го, напълни очите му със сняг. Й. Йовков, ЖС, 54. В права улица, като духне вятър и ти напълни очите с прах. Ив. Вазов, Съч. XXV, 11.
2. Обикн. за течност — заемам изцяло, догоре някакво пространство, съд, вместилище; изпълвам. Водата напълни бързо ямата. П За сълзи — появявам се в очите; изпълвам. Сълзии напълниха отново очите на дя-да Недка. Й. Йовков, Ж 1945, 94.
3. Само мн. и 3 л. ед. Обйкн. за хора — събираме се на едно място, струпваме се много, голям брой на едно място, което заемаме изцяло; изпълвам. Навалицата, която из улиците нарастваше, като поток, напълни буквално храма. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. Много селени,.., са затекоха към бордея на циганина Хасана, който си отспиваше още в прекрасната пролетна нощ и който не знаеше, че български комити са напълнили селото. 3. Стоянов, ЗБВ II, 42. Момчилови-те стада бяха напълнили целия двор. Черните овчарски кучета лежеха мир но до портата. А. Каралийчев, ЛС, 10. Публиката напълва салона и с нетърпение чака да започне представлението.
4. Прен. Позволявам на много лица да вземат участие в нещо, да правят нещо. Тия оправдания се усилиха още повече, след като Дипчика и Танас напълниха дюкяна си с деца и чрез тях отнеха хляба на много възрастни ръце. Ст. Чилингиров, ХНН, 169.
5. Прен. Разпространявам се, обхващам изцяло някакво пространство, помещение, вместилище; изпълвам. Пушекът се пръсна и гръмът мина, / кат напълни с екот цяла планина. Ив. Вазов, Съч. I, 176. Аромат на горски цветя напълни стаята. I/ Ставам причина, правя нещо (настроение, чувство и под.) да обхване, завладее изцяло някакво пространство, хората, които се намират някъде. Намери си Младенчо добър късмет. Напълни къщата с веселба. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. И сичките mue ластавички пеят, подскачат, смеят се, радват се и напълват въздуха с различни възклицания! Л. Каравелов, Съч. VII, 4.
6. Прен. За чувство, мисъл и под. — заемам, завладявам изцяло съзнанието, мислите, психиката на някого; изпълвам. Почуда напълни душите ни в този просторен храм .. Спокойствие. Тиха дълбочина. Светлина. А. Каралийчев, С, 46. Мракът се сгъсти около нас, и аз не виждах нищо друго, освен разнищените контури на една прегърбена фигура,.. Поривист страх напълни гърдите ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 116. Ужас напълни душата му. Елин Пелин, Съч. III, 171. Пристигнах в Плевен и една неизказана тъга напълни сърцето ми. Мнозина от роднините ми и приятелите ми нямаше вече посред живите. НБ, 1877, бр. 75, 291.
7. Диал. Навършвам определена възраст, определен брой години; навършвам, изпълвам. А малкото растеше. То беше вече напълнило годинка и нещо. Ст. Чилингиров, РК, 281. Като напълни години, старият се поизуми от пиене и почна да забравя песните си. Чудомир, Избр. пр, 17. Могат да търгуват онези, които са напълнили двадесет и една година на възрастта си. ДЗОИ I (превод), 128. напълвам се, напълня се страд. Вардарски едвам дочака да се напълнят всички чаши и взе своята с цяла шепа. Д. Талев, ПК, 209.
НАПЪЛВАМ СЕ несв. \ напълня се св., не-прех. 1. Ставам пълен с нещо.В това време влязоха нови посетители и кафенето се напълни с облаци дим. Ив. Вазов, Съч. XXII, 43.
2. С предл. с и следващо отвл. същ. за чувство, мисъл и под. За човек, душата на човек и под. — изцяло съм обхванат от чувството, мисълта и под., назовани от съществителното. Докторът я погледна, и за пръв път в неговия живот душата му се напълни с жалост. Елин Пелин, Съч. II, 177.
О Напълвам / напълня гащите (шалварите). Разг. Подигр. Обикн. в мин. св. или бъд. Силно се изплашвам. Добре, че е такъв мрак, оня ще напълни гащите от страх. Й. Гешев, ВТ, 127. — Ти стоиш тука и мислиш, ще излезе напреде ти, а той те заобиколил и като ти викне „Стой!“, че напълваш шалварите. Ц. Гинчев, ГК, 358. Напълвам / напълня главата на някогб. Разг.
1. Успявам да вразумя някого, да го убедя в нещо. Тома Тъкачев се ядосваше още и затова, че не заговори направо и сериозно за писмото, което получи, а плещеше за пътищата, като че беше тръгнал на разходка, а не за да напълни главата на глупавия си син. Г. Караславов, ОХ I, 238. — Не трябва да те боли сърцето, ами иди й напълни главата, че няма да бъде нейната. Ив. Вазов, Р, 12. 2. Внушавам, втълпявам някому нещо. — Дето си се бунтувал на школото, там е цяло безумство, както е още по-голямо безумство дивите работи, с които някой ти е напълнил главата. Ив.
