Най-напред се налага една рекогносцировка за проверка на мястото. Ем. Станев, ИК I и II, 224. Тя из най-напред се засрами и по-причерви, но изпокон срамът й мина и тя полека-лека се отпусна и зе да се смее и шегува тъй, като че е с дружките си само. Т. Влайков, РП I, 84. // За първи път; първо. Бяла, спретната къщурка. / Две липи отпред. / Тука майчина милувка / сетих най-напред. Ран Босилек, Р, 29. Къде си ти, къде, родино моя? /../ Не си ли ти на майчиното слово, / що най-напред погали моя слух, / не си ли откровителния дух? П. К. Яворов, Съч. I, 123.
10. Разг. Обикн. в превъзх. степен. С глаг. като излизам, идвам, показвам се, появявам се, пристигам и под. Преди всички останали, от всички други пръв; първо. Излезе Пенкина майка най-напред и с не-описана радост на лицето прегърна чедото си, прегърна и Ценка. Т. Влайков, Съч. III,
246. Показа се най-напред Милка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 139. // В сравнит. и превъзх. степен. На първо място, преди други или преди всичко друго. Тоя път всичките се бутат и надварят кой по-напред да приеме благословението. Ив. Вазов, Съч. XXII, 102. Печатам я по-напред, защото смятам лириката на един народ като окото на човека, през което .. най-добре се откроява неговата dyuia. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 6. Бъди по-напред справедлив към другите, та сетне благ към самаго себе си. Ал. Кръстевич, ВПЖ [превод], 157.
11. В конструкция от въпрос, местоим. обикн. в сравнит. степен. Означава, че някой, нещо не може да бъде поставен на първо място по значение, да бъде предпочетен пред друг, други, на които е равностоен. — Иде ли ми ред да помисля за себе си? Работя вкъщи като роб... Две ръце, кое по-напред? Д. Немиров, Д № 9, 141. — Ох, малцина сме, како Кицо, ама като няма? Два разкрача ниви, за какво по-напред? Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 123. — Тук не ми се живее вече! — И тя посочи с пренебрежителен замах старата къща. — Ако искаш да знаеш, на мене не ми се влиза тук, но пък... една стая за кого по-напред? Г. Караславов, Избр. съч. X, 78.
12. Диал. В сравнит. степен и самост. Означава, че някой, нещо се поставя на първо място по значение пред друг, други, друго, като се оценява по-високо от тях; повече. — А преди — калфа ли да ти излезе от дюкяна, без да те попита! Майсторът — той... той беше всичко: от баща по-напред. Ст. Чилингиров, ХНН, 43.
13. Остар. и диал. Преди някакъв определен момент, срок, събитие, по-рано; предварително, отнапред. Единствената й радост бяха съборите, които ставаха веднъж в годината. Тя се приготвяше два-три месеца напред. Кр. Григоров, Р, 77. Сега Велчо бе изпаднал много. Дядо Славчо го викаше често да му работи и се го окайваше; понякога му даваше и напред парите, та да си свърши работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925,
153-154. Ние и напред вече знаеме, че вие ще да ни отговорите така: „Защото черкова-та не е българска, а е собствена, наша.“ С, 1872, бр. 48, 389.
14. Като междум. а) За изразяване на заповед, решителен призив за движение по посока на погледа, към предната, лицевата страна на някого, нещо за постигане на някаква цел. Николаев обърна коня си, изправи се на стремената и извика: — Барабанчици и гарнисти! Напред! В. Геновска, СГ, 312. — Напред, другари! — Напред... на нож! Ура! —- Урааа... Един подир друг бойците се измъкнаха през отвора на избата. Ив. Мартинов, ДТ, 205. — Дий... Напред! — извика Андрешко на komme. Елин Пелин, Съч. I, 50. б) За изразяване на призив към по-ната-тъшното развитие, усъвършенстване за постигане на някаква слава. Напред! — / отекна нашия вик в простора / и във сърцата ни замре. Н. Хрелков, ДД, 78. Напред! И все напред! Към подвизи и слава! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 16.
15. Като предл. Остар. и диал. Пред, преди. Напред колата свири гайда, пред която играят четворица момци с венци на главите им. Тем., 1881, кн. 2, 11. В неделя отива младоженикът у момата .., та отиват в чер кова, напред им върви заложникът. БО, 1846, бр. 1,2.
16. Като същ. Индив. Бъдещ успех, напредък, прогрес. Това чувство е благодатно, защото е стремление към напред, потребност за обновление. Ив. Вазов, Съч. XII,
150.
О Лявото (дясното) рамо напред. Команда, според която трябва да се направи завой в лява (дясна) посока. — Зуна, лявото рамо напред, а Минко право, марш! Изпълнихме заповедта. Зуна зави вляво, а аз продължих направо. Г. Белев, ПЕМ, 101. Всички чуха командата на ротния командир: „Момчета, дясното рамо напред! Марш!“ Пълен напред. Мор. Команда, която се подава в машинното отделение на плавателен съд и означава, че машините трябва да заработят с пълен капацитет, с пълна мощ. С лек плисък „Бачо Киро“ разделя водата и тя, раз-пенена, побягва назад. Светлините на вълноломите идват от двете ни страни. Разкрива се просторът. Сега пълен напред! Б. Трайков, ВО, 7.
> Върви ми напред като турски рамазан.
Разг. Ирон. Не ми спори, не съм добре с работата си. Вървя напред. Разг. Развивам се, постигам успехи, прогресирам. Хората умират, но животът продължава, върви напред, става по-добър. Д. Димов, Т, 646. Един тегли напред, а друг <дърпа> назад. Разг. За несговорни хора в някаква обща работа. — Трябва всички да си плюем на ръцете, с целия колектив да тръгнем.. Но как
