2. В посока към началото, предната част на нещо (редица, колона и под.). Противоп. назад. Забравил от вълнение изтощението и раната си, Васил се промъкна още по-напред. Ст. Дичев, ЗС I, 180. — Димо, ти си разбран войник, иди и кажи на онези да минат напред. К. Петканов, МЗК, 96. Един от сеймените се върна напред, каза кърджалиите обрали Харлаковци. П. Тодоров, Събр. пр II, 46. // Към лицето или към предната, лицевата страна на нещо. Противоп. назад. Послуша, послуша, премести си ка-пата нШгр^д, премести си я назад, па рече: „Бре, пискундЪу!“ И. Радичков, СР, 81. Наблизо пред мен на един слог беше седнала една стара бабичка, със сукман, какъвто носят в Златишко, забрадена напред с една избеляла от времето кърпа. Т. Влайков, РП I, 5.
3. Разг. В предната, челната, началната част на нещо; начело, отпред. Противоп. назад, отзад. Най-напред вървяха свирците цигани и безразборно шляпаха из лепкавата кал и локви. Елин Пелин, Съч. I, 147. На събранията в института тя винаги сяда напред. Д Напред се виждаха знамената. • Обр. — Ти ще прощаваш, бай Костанде. Мина то чорбаджийското време. Сега народът ще излезе напред! .. Поздравявай, дядо Сава! П. Славински, ПЗ, 54.
4. На известно разстояние в права посока пред някого, пред нещо, пред всички останали. Противоп. назад. По всичко изглеждаше, че ротата се е откъснала много напред, защото все още не идваха никакви подкрепления. П. Вежинов, НС, 56. Излезе напред на площадката секретарят на околийската чета Наумов с пребледняло лице, та се виждаше бледността и през рядката му брада. Д. Талев, И, 521. — Нека излезе две крачки напред. Л. Стоянов, X, 37. Пет-ровица и Божаница вървяха напред заедно. Далечко след тях вървеше Елка самичка. Елин Пелин, Съч. III, 37.
5. Прен. В посока към по-нататъшно развитие, усъвършенстване, прогрес. Така [Дона Крайчева] започна и тя, стъпка по стъпка, сетне самата работа я подтикваше напред. Д. Талев, И, 196. Бързо живота препуска напред, / старите форми събаря. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 157. Най-подир и той [книжникът] от грижи, / от напрягане без ред, / сал нарядко се стремеше / някак трескаво напред. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 259.
6. С предл. за и обет. поясн. за количество. За следващ, бъдещ период, времетраенето на който се уточнява от обстоятелственото пояснение. Турците събираха данъци за десет години напред, защото на страната на венецианците се намесиха франки, германци и испанци и краят на Критската война не се виждаше. А. Дончев, ВР, 18. Нямахме възможност да си заминем. Морската стачка беше в разгара си, а местата в самолета бяха ангажирани за дълго време напред. Г. Белев, КВА, 99. // Остар. и диал. В бъдеще; занапред. — Знай, бай Зафире, че Конституцията е нещо живо, а тъй викат на новия закон наш,.., по който ще се съдим и управляваме напред. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 191. — Вие сте млади, що са дни напред, те са ваши, гледайте, отваряйте си очите, работете, та да добрувате. Г. Караславов, Избр. съч. II, 150. Европейската дипломация е много работила и днес са намира между турците и славянете, и за това тя не тряба напред да определя съдбата на двете страни. НБ, 1876* бр. 21, 82.
7. Разг. Преди момента, в който се говори; по-рано, преди. — Напред ти загатнах, че край нашия град има укрито оръжие. Ем. Станев, ИК I и II, 224. Ще ходи той със старите си дрехи, ще си бъде както напред тих и скромен. Г. Караславов, Избр. съч. II,
198. • В сравн. степен. Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейко починал
— никой не повярва, защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се случвало. Елин Пелин, Съч. I, 30. Не помня дали не бях казал по-напред, че човек не може да издържи да гледа пос-тоянно в очите друг човек. И. Радичков, СР, 58. — Нали думаха по-напред, че чорбаджи Стефановият син щял да взима Милка? Ив. Вазов, Съч. XXII, 134. // В неопределено време преди момента, в който се говори; някога, преди, по-рано. — Много пият, синко, много пият — подхвана баба Найденовица. — Ех, оно без пиене не може и напред пиеха, ама не е сегашното. Хр. Мак-симов, СбЗР, 43. — Дай си широко сърце, татко! Бъди като напред. Помниш ли, какво беше някога. Елин Пелин, Съч. III, 30. Господин Бучински беше пак ясен и щастлив, както напред. Ив. Вазов, Съч. IX,
4. Кажи, дядо, защо плачеш / над тез дълги бразди черни; /.. / Кажи, дядо, че аз помна, / какъв юнак напред беше; / Бог да прости баба Стойна, / тя пееше, ти ореше. Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. // Към някакъв определен момент преди момента на говорене. Тая дума тикна спомените му напред. — Ето сцената, смешната сцена на неговата тържествена любов. Елин Пелин, Съч. I, 138.
8. Разг. За показания на часовник — по-къс-но от реалното часово време, след точното време. Противоп. назад. Тя имаше някакво ръчно часовниче, което постоянно ту отиваше напред, ту оставаше назад. Д. Калфов, Избр. разк., 212. От известно време часовникът ми все върви напред. А Премествам часовника си с два часа напред.
9. Разг. Обикн. в превъзх. степен. В самото начало; първоначално, отначало. Борците най-напред двама, а след малко трима, се заваляха с дивашки викове, с пъхтене и тежко охкане. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23.
— Край нашия град има укрито оръжие. Има снаряди, това знам положително,..
