правям, като се разсърдя. Ем. Манов, МПЛ, 281. — Но в тази къща вие повече няма да останете.. Да не стигаме дотам да ви изхвърляме партушините на улицата. — Вие и това направяте — позасмя се Зографа. В. Геновска, СГ, 291. Б. Ти ако си добър чело-век, тая нощ направям те богат. Дж. Как ще ме обогатиш? ВУХБ (превод), 66.
24. Остар. и диал. Намествам, оправям на-вехнати или счупени крайници.
25. Остар. В съчет. с изпит, а) Полагам, издържам или провеждам изпит. Ученици довчера, те бяха направили изпита, и сега, с по една торба през рамо и с по една свирка на пояса, гонеха по някоя и доуга овца. И. Йовков, В АХ, 155. Бяха последните дни на учебната година: След два-три дни Радулов и Райна щяха" даинаправят изпитите си и да си ходят. Й. Йовков, Ж 1920, 134. б) Изпитвам, изпробвам; проверявам. Тая вечер аз сам ще им претършувам джобовете и ще им направя първия изпит. Ив. Вазов, СбНУ II, 23. I. Страд. от направям. Към къщите се направиха пристройки за добитъка. Д. Фучеджиев, Р, 103. Купувачът и продавачът си подадоха ръце и откъснаха пазарлъка. Направи се продавателен запис. Елин Пелин, Съч. III, 131. Упражнение: Да ся направи карта, в която да ся забележят страните, морята и заливите по Азия. Й. Груев, УЗ, 27. Задавки: При една дадена точка на права чръта да ся направи ъгъл, равен с даден ъгъл. В. Груев, НПГ, 21. Великолепни празненства са направиха в чест на християнското оръжие.
С. Бобчев, СОИ (превод), 108. Немислимо е да се направи крачка напред. Й. Йовков, Разк. I, 88. II. Възвр. от направям в 21 и 22 знач. Пред нея стоеше Женда.., набелисала се и се начервила,.. — Какво си се направила, мари лудетино!.— сопна й се баба Ана. Й. Йовков, CЛ, 108-109. — Вие винаги ли живеете така самотно? ..Тя ускори крачки и за да се направи по-интересна, каза предизвикателно: — Напротив, съвсем не съм живяла самотно. М. Грубешлиева, ПП, 137-138. На станциите се виждаха почти само турци,.. Българите, и колкото ги имаше, като се научеха, особено, че карат затворници, гледаха да се направят невидими. К. Величков, ПССъч. I, 128. III. Вза-им. от направям в 20 и 21 знач. Като ягне стоеше тя между нас, ний се гледахме като втьлци, готови да се направим на късове. Й. Йовков, CЛ, 190. След победата над слабата полиция се събраха всички стамболис-ти в бирарията „Цар Асен“, за да тържествуват,.., докато последните се напиват добре и произвождат скандал помежду си и кой с кама, кой с револвер, един срещу друг се направят на решето. Пряп., 1903, бр. 12, 4. направям си, направя си. I. Възвр. от направям в 1-6, 9-11, 13-15, 17, 19, 21 и 24 знач. Дели Станчо и другите преди него къщи си направиха, без брадви да са хванали. Чудомир, Избр. пр, 6. Изпита как една кожа държи му топло, за зимно время, и направи си дреха. Д. Попов, СбРС (превод), 57. Той [Янко] си направи път между ниските клони и се прилепи до оградата. Ем. Коралов, ДП, 39. — То и от Бога има, ама което човек сам сц направи, никой не може му го стори. Й. Йовков, ЧКГ, 229. Народът го избра [принц Батемберг], след като беше си вече направил закон, по който желаяще да ся управлява. П. Р. Славейков, ПХС, 62. След това той отваряше за малко кръчмата,.., направяте си кафе и сядаше да го изпие пред вратата на чист въздух. Елин Пелин, Съч. III, 11-12. Направих си сандвич. А Направих си покупките. А Направям си отвод. А Направям си самокритика. А Направихме си огън. II. Взаим. от направям в 1,9, 13, 14, 18, 24 и 25 знач. Ще си направим нещо като облог.. Който изгуби, ще отиде при оня, който спечели. Кр. Григоров, Н, 16. Направихме си подаръци помежду си. А Направиха си комплименти.
НАПРАВЯМ СЕ несв. (рядко); направя се св., непрех. С предл. н а или доп. изр. със съюз че, като да. Давам вид, преструвам се, че съм някакъв или че върша нещо. Освободили са нашите момчета... — Кои наши момчета? — направи се на наивен Герган. К. Калчев, ЖП, 141. Виолета се зарадва и същевременно се направи, че не го вижда. Д. Кисьов, Щ, 380. За да не се ядосва повече, командирът се направи, че не чува. П. Ве-жинов, ВР, 195. На другият ден утринта пашата повикал полубрадатитв пазачи да дойдат в конакът; но mue са направили на болни. С, 1872, бр. 40, 318. А защото ще е безумно да пръска пак чловек събраното, тъй са направих и аз уж като да не бях имотен. БО, 1846, бр. 1,3. Направих се на разсеян. А Направихме се на заспали. А На-iwaeux çe, че чета.
ЙАПРАВЯМ СИ несв. (рядко); направя си
св., непрех. Направям. По едно време кой беше, не помня, току се провикна: — Абе не може ли да си направим един майтап? Н. Хайтов, ДР, 206. Изпратих писмото и открих в телефонния апарат подслушвател-на уредба. Направих си шега. Набирах различни телефонни номера и рецитирах на родния си език откъси от „Илиада“. Р. Ба-лабанов, ТБК, 7,
О Баща ми ме направил на (във) воденица.
Разг. Пренебр. Обичам да приказвам много, много съм бъбрив, приказлив. <Вместо> да направя вежди, избодох (извадих) очи. Разг. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам на себе си или другиму беда, неприятност. Да заколим вола, да направим сбора. Диал. Употребява се, когато се загуби, даде нещо голямо, съществено, заради нещо малко, незначително. Да не направиш (направи) името си. Клетва. Диал. Да умреш (умре) скоро, да не дочакаш именния си ден. Думата на някого на две няма да на
