прех. Разг. Любя, любя се до насита^ насищам се да любя или да се любя. Манол тихо запя: „Кой има майка и татко, / да седи, да се наседи, кой има рода голяма, / да ходи, да се находи, / кой има либе хубаво, / да люби, да се налюби — /дошло е време разделно.“ А Дончев, ВР, 182 -— Ти не се сърдц на мене, Смърт, / аз не съм ти съгрешила в нищо. / Милия тогава първи път / ме целуваше във храста скришом. /.. / Ще умра преди да се налюбя. Д. Методиев, Худ. С I, 472. Дек има село големо, / там има моме юбаве, / ../ там д'идем да се налюбиш. Нар. пес., СбВСтТ, 490.
НАЛЮБВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от налюбвам и от налюбвам се.
НАЛЮБУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Любувам се много, до насита. Двама стари селяни гледат отстрана на Даскал Димитър и не могат да Му се налюбуват. П. Тодоров, Събр. пр. II, 380. Като се налю-буваха на животните и птиците, мореплавателите вкупом се отправиха към вътрешността на леса. П. Здравков, НД, 41.
НАЛЮБЯ. Вж. налю б в а м.
НАЛЮЛЁЯ. Вж. налюлявам.
НАЛЮЛЯВАМ, -аш, несв.; налюлёя, -ёеш, мин. св. налюлях, прич. мин. св. деят. налюлял, -а, -о, мн. налюлёли, св., прех.
1. Люлея някого, докато се насити; налюшк-вам: Налюлей детето, да не плаче.
НАЛЮЛЯВАМ СЕ несв:; налюлёя се св., непрех. Люлея се много, до насита; налюшк-вам се. Рашид бей дохождаше на чифлика Сй по май всяка година да се наяде с прясна
?иба,.., а Анку да се налюлее на люлките. Ц. инчев, ГК, 31 -32. — Мамо, не съм се налю-ляла, искам още да се полюлея.
НАЛЮЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от налюлявам и от налюлявам се.
НАЛЮЛЯМ1, -яш, св., прех. Диал. На-люлея.
НАЛЮЛЯМ СЕ св., непрех. Диал. Налюлея се. Не мога да се налюлям.
— От. Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЛЮЛЯМ2, -яш, св., прех. Диал. Залюлея, залюлям обикн. много неща. — Е га ги налюлехмё ония ми ти чанове, .., то бе .. чудесия, каквато нема друга. Н. Хайтов, ШГ, 112. налюлям се страд.
НАЛЮПВАМ1, -аш, несв. ; налюпя,-иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Люпя1, излюпвам определено количество или много (яйца). Събрах яйца за едно люпило и насадих кокошката да ги налюпи. налюпвам се, налюпя се страд.
НАЛЮПВАМ2, -аш, несв:; Налюпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Излющвам, обелвам, излюпвам2 определено количество от нещо или всичко. Налюпих една шепа семки и ги дадох на детето, налюпвам се, налюпя се страд.
НАЛЮПВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от налюпвам1 и от налюпвам се.
НАЛЮПВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от налюпвам2 и от налюпвам се.
НАЛЮПЯ1. Вж. налюпвам1.
НАЛЮПЯ2. Вж налюпвам2.
НАЛЮСКАМ СЕ. Вж. налюсквам се.
НАЛЮСКВАМ СЕ, -аш се несв.; налюс-кам се, -аш се, св., непрех. Разг. Грубо. Напивам се; налоквам се, накърквам се, на-плюсквам се, нафирквам се, насмърквам се, нацоквам се. Викнат те в кабината на капитана, кажат няколко добри думи, извадят вино и глупакът, нали му правят такава чест, вземе, че се налюска. Б. Райнов, ЧЪ, 175. ^
НАЛЮСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Гру
бо. Отгл. същ. от налюсквам се; налоква-не, накъркване, наплюскване, нафиркване, насмъркване, нацокване.
НАЛЮТВАМ, -аш, несв.; непрех. Диал. Налютявам1. Христина сложи вестник на масата и заговори смутено: — То май нищо няма за ядене. От обед остана малко боб
— пържен .. Ама налютва. Т. Монов, СН, 242.
НАЛЮТЁН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е бил в досег с нещо люто и причинява лютене (лютив вкус или парене, усещане за лютивина). Налютен език. Налютени ръце. Налютениочи.
2. Диал. Ядосан, разгневен; разлютен. Тая вечер попът беше много налютен в селската кръчма. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. Госпожата още нал ютена. Плаче, кълне! Тя пък да имала съмнение у мъжа си! Г. Рай-чев, ЗК, 194. Мила момо, църнооко, /../ на кого си налютено, / налютено, насърдено, / дал на майка, ил на тейко. Нар. пес., СбБрМ, 414, • Нар.- поет. Люто налютен. Дайчо живее и ще живее — / Дайчово-то сърце хорото люшка: /../ То е стъпка на млад хайдутин,/Дето му царството горе в Балкана, / дето пашата, люто налютен, / всякак се мъчи жив да го хване. Ив. Бурин, Худ. СI, 241.
— Друга (диал.) форма: н а л у т & н.
НАЛЮТЕНО нареч. Диал. Ядосано, гневно; разлютено. Кога дойде малечек Ог-ненче, /ми сборвеше мошне налютено. Нар. пес., СбБрМ, 122.
— Друга (диал.) фюрма: н а л у т е н о.
НАЛЮТЁЯ.Вж. налютявам1.
НАЛЮТЯ. Вж. н а л ю т я в а м2.
НАЛЮТЯВАМ1, -аш, несв., непрех. За ястие — имам слабо лютив вкус, лютя малко; налютвам. Пиперките налютяват. НАЛЮТЯВА МИ несв., непрех. Усещам слаба лютивина, лют вкус при вкусване на храна и др. Яденето налютява, навярно някоя от чушките е люта.
