нощта е подозрително спокойна. /Ив тишината само издрънча /.. / от еминиите му една налча. Д. Подвързачов, Б, 118.
2. Подкова. Напръчил подзето [нозете] нагоре [конят] и налчите му лъснале. СбНУ XL, 432. ...
НАЛЧЕ, мн. -та, ср. Дъговидна желязна пластинка, плочка, която се заковава на токовете или на подметките на обуща, за да ги предпазва от изтъркване; железце2. Децата се провираха под краката на купувачите и пшцяха, настъпвани от подковани ботуш или кундур с налче като полумесец. А. Ка-ралийчев, ТР, 180. Неговите лъскави ботуши с бляскави налчета се хлъзгаха. № Кирилов, ПД, 110. Един ден трябваше да потърсим обущар, да ни постегне изхабените подметки, а после да им чукне по едно налче. ЖД, 1967, кн. 7, 15.
— От араб. през тур. nalca.
НАЛЧЕЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Остар. и диал. За обуща — който е подкован с налчета. Когато стигна до пътните врата, тя [Петровица] стрелна с поглед своята противница, която сега мъкнеше два медни гюма и похлопваше с налчелии чехли по прахта. Ст. Чилингиров, ХНН, 18-
19. Юв църква ке оде [Киро], / кундуре му тропкат, / кундуре налчелии. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 71.
НАЛЪГВАМ, -аш, несв.; налъжа, -ещ, мин. св. налъгах, св., прех. Разг. Лъжа много, казвам много лъжи някому. Пред една жена мъжът стои не какъвто е, а какъвто би желал да бъде — страшно много я налъ-га Джем през ония сладки седмици. В. Мутафчиева, СД, 302. Там се явих на добрия старец, владиката Илариона, и му налъгах планини за свирепствата и прогонствата на турците против мене. Св. Миларов, СЦТ, 167.
НАЛЪГВАМ СЕ несв.; налъжа се св., не* прех. Разг. Насищам се да лъжа, лъжа много, колкото ми се ще (Н. Геров, РБЯ).
НАЛЪГВАНЕ, лш. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от налъгвам и от налъгвам се.
НАЛЪЖА. Вж. н а л ъ г в а м.
НАЛЪЗВАМ, -аш, несв.; налъзна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. налъзнат,св., прех. Остар. и диал. Нанизвам, набучвам. После му отрязале и главата, която един от тях налъзнал на една тояга и понесъл я пред дружината. П. Хитов, МП, 135. Налъ-знале го [селския векилин] на един шиш така, щото му излязъл шиша из врата, а сетне го жив опекле. НБ, 1876, 92^ Тоя опит са произвожда така. Земат желязна пръчица и увиват я като свърдел, а на долния й край налъзват запалена прахан и спущат я в стъкълцето. Знан., 1875, бр; 2, 23. Назад му [на Стоян] ръце връзале, / под кон му крака ковале, / та го закарват, закарват / в Тръново града голяма, / там му главата юзеле, / та я на кол налъзнале. Нар. пес., СбНУ XXIX, 75. налъзвам се, налъзна се
страд.
НАЛЪЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал" Отгл. същ. от налъзвам и от налъзвам се.
НАЛЪЗНА. Вж. налъзвам.
НАЛЪКАТУШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Вълнообразен, лъкатушен. На запад, в желтите стърнища, в припадналия вече здрач, видях да"се "очертава черна на-лъкатушена линия. И. Йовков, Разк. II, 139.
НАЛЪМ м,Обикн. мн. Чехъл с дървена подметка, който се задържа на крака с каишка. Щом се изкъпа, облече дебела хавлия,.., нахлузи налъмите и като тропаше из салона,.., влезе в спалнята при жена си. Ем. Станев, ИК III, 99. 7я [Росинка] отиде до вратата на килията, изу единия си налъм и се готвеше да задумка по нея, когато нечии забързани стъпки спряха пред килията. Д. Ангелов, ЖС, 560. Ей че си водат булката / на седефени налъми. / .. / Стояну ръка да целуне. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 64.
О Прост като налъм. Разг. Пренебр. Много прост. Кога<то> цъфнат налъмите. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи).—Ако ни надушат, че сме яли агнешко днес, ония от единната [организация], синът ти, майко, ще влезе в университета, когато цъфнат налъмите. Й. Попов/ СЛ, 113. Ходя с налъми по нервите на някого. Жарг. Дразня, нервирам някого;
— От араб, през тур. nalrn. Други (диал.) форми: налън, лалъм.
НАЛЪМКИ мн., ед. (рядко) налъмка ж.
1. Разг. Вид летни дамски чехли с дървени подметки. Напред вървят Владо и Пенко, а след тях Мими и Верка, която потраква скръбно с налъмките си. П. Здравков, НД,
2. Само мн. Умал. от налъми; налъмчета.
НАЛЪМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от налъм; малък налъм. Детски налъмчета. НАЛЬОХ АМ СЕ. Вж. нальохвамсе. НАЛЬОХВАМ СЕ, -аш се, несв.; нальо-хам се, -аш се, св., непрех. Диал. Напивам се; нахлюсквам се, нахлянквам се, налянквам се. Налъоал се като копач. Поел., СбНУ XI, 155.
— Друга форма: налюхвамее.
НАЛЬОХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нальохвам се; налюскване, нахлянкване, налянкване.
—: Друга форма: нал юхване.
НАЛЮБВАМ, -аш, несв.; налюбя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Разг. Любя много, голямо количество. Барем си ерген, мамо, поо-доо [походих], / убави моми, мамо, налубоо. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 122. НАЛЮБВАМ СЕ несв.; налюбя се св., не-
