НАЛОЧА СЕ. Вж. нал очвам се.
НАЛОЧВАМ, -аш, несв.; налоча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. За животно — лоча малко от нещо, което не е докосвано, наченато; налоквам. — Ще дигна млякото да не го налочат кучетата. К. Петканов, СВ, 42. • Обр. Сърцето ми го лижат огнени езици, / сърцето ми пищи като запалено дете, / като вълчица глад на и ранена вие във нощта! / и няма то да спре, и няма то да млъкне, / додето не налочи / на жертвата кръвта! М. Петканова, ЦТ, 75. налоч-вам се, налоча се страд.
НАЛОЧВАМ СЕ, -ащ се, несв.; налоча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Налоквам се. Кравите с мляко дояха кой коя завърне .. И дояха от добиче — както злорадствуваха селяните, — колкото да се налочи едно котенце. Ил. Волен, МДС, 181. Дядо Мирьо реши да отидем към реката. Там кучката щеше да се разхлади, да се налочи до насита с вода и да си отдъхне. Ем. Станев, ЯГ, 28. — Дай, дай на тия .. да се налочат! Кака Пенка поблагодари и загреба канче вино, за да разкваси устата на пленниците. Зл. Чолакова, БК, 99.
НАЛОЧВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от налочвам и от налочвам се; налокване1.
НАЛОЧВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от налочвам се; налокване2.
НАЛУДЁЯ СЕ. Вж. налудявам се.
НАЛУДНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който с постъпките, делата или думите си показва признаци на лека лудост; смахнат, ненормален. Знаеш ли, цяло щастие е, че професорът живее в нашия град. — А някои го смятат за налудничав. — Той наистина е малко странен. Ем. Манов, ДСР, 15. Смятаха го за налудничав и това му даваше свободата да казва направо в очите на всички каквото си ще. И. Йовков, ПК, 164. Зная един налудничав човек, който поумня, като го удариха с копачката по главата. К. Петканов, В, 172. Бетховен обичаше грубия тон .. Той прибягва до грубостите без всяка нужда. Затова Гьоте го смяташе малко налудничав. Р, 1927, бр. 252, 3.
2. Който изразява, показва лека лудост; ненормален. Кекавмен се извърна. Кастрофи-лактът впери налудничав поглед в равнодушно то, тъпо лице на Ботко, който бършеше с ръкав носа си. А. Дончев, СВС, 722. Налудничав смях. // Който съдържа или изразява нещо, излизащо вън от представите за нормално. Аспарух одобряваше и насърчаваше налудничавите идеи на Мандажиев да драска пречупени кръстове по входовете на кооперациите и върху пощенските кутии на гражданите. К. Калчев, СТ, 189. Когато минава край Хайдпарк, тя се отбива — да се поразвесели от налудничавите проповеди на ораторите. М. Кремен, РЯ, 355. Тя трябваше да направи всичко, за да го спаси от тая налудничава, фанатична мисъл да умре. Д. Спространов, С, 328.
3. Който е присъщ за луди хора. Едни удряха вратата, други кълняха, а трети плачеха от яд и злоба. Тоя налудничав шум трая няколко минути и изведнъж утихна. К. Петканов, ДЧ, 282.
НАЛУДНИЧАВО. Нареч. от налудничав; смахнато, ненормално. Очите й заскитаха налудничаво из палатката. Д. Димов, ОД, 285. Аз съм си нарисувал едно дотолкова невероятно продължение, пълно с драматизъм, знам, звучи налудничаво. Сл. Македонски, ЕЗС, 36. Засмя се налудничаво.
НАЛУДНИЧАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или състояние на налудничав; смахнатост, ненормалност. През двете тези нощи и дни силата ми отслабна и аз чувст-вувам в духа си едно такова смешение, което прилича на налудничавост. Ч, 1875, кн. 6, 277.
НАЛУДУВАМ СЕ, -аш се, св.и (рядко) несв., непрех. Лудувам много, до насита; налудявам се. Децата се налудуваха до насита. Измориха се да викат и тичат, В. Нешков, Н, 180. Лена ги остави да се налудуват и седна в единия край на поляната. Скоро около нея започнаха да се събират пионерите и всеки мълчаливо продължаваща своето занимание. П. Проданов, С, 128. Знайно е, че докато мъдрите се намъдру-ват, младите се налудуват и литнат след факела на Хименей, понесени от крилете на Фортуна. М. Смилова, ДСВ, 77. Лятна-та буря се е налудувала и отминала, оставила подире си изтръгнати из корен дървета и изпочупени керемиди. Др. Асенов, ТКНП,31.
НАЛУДЯВАМ СЕ, -аш се несв.; налу-дея се, -ееш се, мин. св. налудях се, прич. мин. св. деят. налудял се, -а се, -о се, мн. на-лудели се, св., непрех. Лудея много, до насита; налудувам се. Росица се налудя, умори се, отпусна снага. В. Ченков, ПС, 19. Сутринта се спуснахме край западните брегове на Филипините .. Тук можехме да бъдем спокойни и останахме на дрейф, докато Венди [ураганът] се налудее и отмине. Б. Трайков, ВО, 57. Сега държим децата изкъсо, но през ваканцията се налудяват.
НАЛУКА ж. Диал. Нагласяване, настройване на инструмент. Стамат извади кавала, усмихна се тихичко и врътна влажните си кестеняви очи към Левски .. Ех, какъв човек! И как промени всичко!... — мислеше си разчувствуван Стамат, докато духаше лекичко за налука. Ст. Дичев, ЗС II,
225. Занаглася тамбурата момко млади —/ .. / дрънна лудо теловете за налука — / стар кадия кравай мустак позасука. П.П. Славейков, ЕП 1907, 16.
НАЛУПВАМ, -аш, несв.; налепя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Налюпвам2. На-
