прил. Който е крайно необходим и не търпи отлагане; належащ. Трябва де се предполага, не Ботев, който е представял Галац, ще е взел също думата, за да изложи разбиранията си по недъзите и наложителните реформи. М. Арнаудов, БКД, 202. За постигането на тая задача властта не трябвала се спира пред нищо. Суровите и строги мерки, с които тя си служи и които някои късогледи политици осъждат, са наложителни. Т. Влайков, Съч.Ш, 56. Наложителна намеса. Наложителни законодателни действия.
НАЛОЖЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от наложителен. Всяка сцена на филма ... говори за наложителността от реорганизация на администрацията. Д Наложителност от спешни мерки.
НАЛОЖКА ж. Диал. Компрес, лапа. Когато боли деца само корем,., да им ся турят на корема омягчителни наложки .. каквото например от варен майданос, от диво нане. Лет., 1871; 129.
НАЛОЖНИК, мн. няма, м. Диал. Кача-мак със сирене и масло; преложник. Когато една пролет замина, рано му бе свила здрав-че със свилена панделка. Нечакан се върна през нощта, ненаситен. „За наложника ми домъчня“ — усмихва се гузен. 3. Сребров, Избр. разк., 131.
НАЛОЖНИЦА ж. Истор. Жена, любовница на владетел или феодал, която няма законни права на съпруга.Аз видях царя... как се казваше той?... Царят и Апамина, дъщеря на славния Вартака, царева наложница, да седи на царя отдясно. Д. Мантов, ХК, 124. След като зае [Фейсал] престола, принуди всичките си братя и племенници, техните жени и наложници да се^ занимават с някаква дейност. А, 1978, кн. 37, 69. В тази песен [първа от Илиадата] се възпява свадата между Ахил и Агамемнон заради Брезеида, наложницата на Ахил. Ст. Михайлов, БС, 128. Освен така наречените законни жени, богатият китаец зема и наложници, от които добива деца. Знан., 1875, бр. 18, 277.
НАЛОЖНЙЧЕСТВО, мн. няма, ср. Истор. Съжителство на жена с високопоставен мъж (държавен владетел, феодал ’ и под.), без да има с него законен брак. Фердинанд не се'съгласява да я вземе за жена, защото тя [леди Милфорд] е още наложе-ница на херцога, и с брака си да заличи петното на наложничеството й. Н. 1895, бр. 13 и 14, 109.
НАЛОИ, -оят, -оя, мн. -ой, след числ. -оя, м. Остар. Простонар. Аналрй. Звънливи гласове на ученици, при налоя, дЬржаха обикновеното исо. Йв. Вазов, Съч. УГИ, 3. Подир това съединява ръцете им на епит-рахила за знак на тяхната .. свръзка и води ги три пъти около Налоя. 3. Петров и др.,
ЧБ (превод), 149.
НАЛОКАМ. Вж. налоквам.
НАЛОКАМ СЕ. Вж. налоквамсе.
НАЛОКВАМ, -аш, несв.\ налокам, -аш, се., прех. Разг. Налочвам. Котката е нало-кала млякото, налоквам се, налокам се страд.
НАЛОКВАМ СЕ, -аш се, несв.\ налокам се, -аш се, св., непрех. Разг. 1. За животно— лоча много, до насита; налочвам се. Отиде до бързея на реката и бързо залока студената вода с малкото си котешко езиче. Но щом се налока, усети силни болки в корема. Ем. Станев, ПЕГ, 51. Кучето беше жадно и щом се прибрахме му сипахме вода да се налока.
2. Прен. Грубо. За човек — изпивам много (обикн. алкохол), напивам се в голяма степен или до насита; налочвам се. Присъству-ващите трима инженери са налокаха като цистерни, пяха тъжно и фалшиво „Хубава си, моя горо“ и „Само бръчки по челото ...“ и накрая се скараха. ВН, 1966, бр. 4642, 6. Налокал се като смок. СбНУ XI, 155. • Обр. Вие сте кръвопийци и разбойници. Ограбихте цялата земя и се налокахте с човешка кръв. К. Петканов, ЗлЗ, 246.
НАЛОКВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от налоквам и от налоквам се; налочване1.
НАЛОКВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от налоквам се; налочване2, напиване.
НАЛОМВАМ, -аш, несв.\ наломя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Наломявам, начупвам, натрошавам. Песнопойките го [девера] наближат, земат от него фудулката, наломват я и ядат. СбНУ IX, 39.
НАЛОМОТВАМ, -аш, несв.\ наломотя, -иш, мин. Св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Из-ломотвам, казвам обикн. неясно много неща. Какво ти наломоти оная бъбрица? на-ломотвам, наломотя се страд. НАЛОМОТВАМ СЕ несв. \ наломотя се св., непрех. Разг. Грубо. Ломотя много, до насита.
НАЛОМОТВАНЕ ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от наломотвам и от наломот-вам се.
НАЛОМОТЯ.Вж. наломотвам.
НАЛОМЯ. Вж. наломявам и налом-fl а м.
НАЛОМЯВАМ, -аш, несв.; наломя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Сломявам, счупвам определено количество от нещо, много неща или всички; начупвам, натрошавам. Силният вятър наломи много дървета. Д Нало-мете повече камъни за зида. наломявам се, наломя се страд.
НАЛОМЯВАНЕ, ср. Отгл. същ. от наломявам и от наломявам се; начупване, на^ трошаване.
НАЛОЧА. Вж. налочвам.
