ство от нещо (Н. Геров, РБЯ).
3. Напълвам, натъпквам, наблъсквам; над-ръстям. надръствам се, надръстя се страд.
НАДРЪСТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надръствам и от надръствам се; надръс-тяне.
НАДРЪСТЯ. Вж. надръствам и на-дръстям.
НАДРЪСТЯМ, -яш, несв.] надръстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надръствам. надръстям се, надръстя се страд.
НАДРЪСТЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надръстям и от надръстям се; надръст-ване.
НАДРЯМВАМ СЕ и НАДРЁМВАМ
СЕ, -аш се, несв.\ надрёмя се, -еш се, мин. св. надрямах се, св., непрех. Разг. Дремя до насита, колкото ми се дреме.
НАДРЯМВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от надрямвам се.
НАДСВЙРВАМ, -аш, несв.] надсвйря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Свиря повече или по-хубаво от някого, надминавам някого в свирене. Бащата чувствуваше превъзходството на сина си и с едно задоволство си казваше: „Май че Стоян надсвири баща си!“ Ст. Даскалов, CЛ, 203. Пасе си стадото около него, текат водите на Родопите, вятърът люшка тревата и съска във високите кипариси, а той надува свирката срещу него, за да го надсвири. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 191-192. Тя ли твърдеше с непоколебима увереност, че нейният любим свирец ще го надсвири, защото е даровит и с отлична музикална подготовка? Г. Кара-славов, Избр. съч. V, 277. — Оброк от клетва no-страшен! Ако я надсвири, булка на коляно да му падне — ако го надиграй, вакли му очи да изпие! П. Тодоров, Събр. пр. II, 139-140. надсвирвам се, надсвйря се страд.
НАДСВЙРВАМ СЕ несв.] надсвйря се св., непрех. Състезавам се с някого в свирене. Из треволяците се надсвирваха нестройно щурци и някъде съвсем наблизо в ниския бухнал лешников храст прошумяваше зелено гущерче. Ст. Даскалов, СД, 423. Низамска-та музика и музиката на моряците се надс-qupeaxa. Ст. Дичев, ЗС, 363. В читалищния салон и по площадите през целия ден певци и певици, гайдари и кавалджии показваха своето изкуство, надпяваха се и се надсвирваха.
НАДСВЙРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надсвирвам и от надсвирвам се. Дали от предстоящото надпяване и надсвир-ване в Рожен самодейците ще донесат медал? Отеч., 1979, кн. 17, 21. Ще има концерт на първенците в събора за надпяване и надсвирване.
НАДСВЙРЯ. Вж. надсвирвам и над-свирям.
НАДСВЙРЯМ, -яш, несв. (диал.); над-свйря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надсвирвам. надсвирям се, надсвйря се страд.
НАДСВЙРЯМ СЕ несв. (диал.); надсвйря се св., непрех. Надсвирвам се.
— От Ст. Младенов, Егимологически и правописен речник..., 1941.
НАДСВЙРЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надсвирям и от надсвирям се; надсвирване.
— От Ст. Младенов, Егимологически и правописен речник..., 1941.
НАДСКАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е разположен над скала, намира се над скала. Песъчните глини .. изпълват преди всичко пукнатините на самите скали, а след това се таложат и образуват надскалната глинеста и песъчлива почва. П. Делирадев, В, 51.
НАД СКАЧАМ, -аш, несв. и се.; надскоча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Скачам повече, по-далече или по-високо от някого или нещо, надминавам в скачане; надскачвам, надскоквам. В последния си опит нашата състезателка надскочи всичките си про-тивнички. И Скачам по-дал ече, през или извън нещо. Косачите заградили змията с вилите си. Змията се свила, събрала сили и се опитала да надскочи кръга, но друга вила тозчас я свлякла от въздуха. Черему-хин, П, 41.
2. Прен. Книж. Надминавам, надвишавам, надхвърлям определени граници, предели, време, периоди др., означени от следващото съществително. Чрез любовта ние не погиваме изцяло, а следваме една линия на непрестанен възход, чрез нея ние надскачаме смъртта. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 81. Филмът не е надскочил с много времето на пионерския период и стои далеч под нашите възможности в киноизкуството. НК, 1958, бр. 2, 6. Разказите на Вл. Полянов „Момичето и тримата“ .. в много отношения надскачат опита и минават в творческото дело. К, 1927, бр. 102, 2. Десетимата терапевти били попълнили лимита си от 2 500 пациенти,.. Някои от тях дори го надскочили с 300 души. ДТ, 1998, бр, 13, 4. над-скачам се, надскоча се страд.
НАД СКАЧАМ СЕ несв. и св., непрех. Състезавам се с някого в скачане; надскачдам се. До късно, вечерта младежите се надска-чаха.
НАДСКАЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надскачам и от надскачам се; над-скачване, надскокване.
НАДСКАЧВАМ, -аш, несв. (рядко); надскоча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надскачам, надскоквам. надскачвам се, надскоча се страд.
НАДСКАЧВАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Надскачам се.
НАДСКАЧВАНЕ ср. Рядкр. Отгл.
