същ. от надскачвам и от надскачвам се; надскачане, надскокване.
НАДСКОКВАМ, -аш, несв.; надскокна,
-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надскок-нат, св., прех. Рядко. Надскачам, надскачвам. Вратата се отвори и влезе старец, надскокнал шейсетте години, малко прегърбен. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 49. надскок-вам се, надскокна се страд.
НАДСКОКВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. От1л. същ. от надскоквам и от надскоквам се; надскачане, надскачване.
НАДСКОКНА. Вж. надскоквам.
НАДСКОВЯ. Вж. надскорявам.
НАДСКОРЯВАМ, -аш, несв.; надскоря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Надпреварвам, надбързвам; надварквам, надварям, надваркувам, надварювам. надскорявам се, надскоря се страд.
НАДСКОРЯВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се,' съревновавам се с някого по бързина; надбързвам се, надварквам се, надварям се, надваркувам се, надварювам се. Народното въображение е преобърнало трите реки на три сестрикоито подир една препирня, коя е най-бърза, наговорили се да преспят при Одрин, и заранта, която първа подрани, да повика и другите, за да тръгнат и се надскоряват. Ив. Вазов, Съч. XVII, 135.
НАДСКОЧА. Вж. надскачам и надскачвам;
НАдСЛОВ м. 1. Дума или думи, поставени като наименование в началото на писмен текст или на отделни негови части; заглавие, наслов! Най-забележителната му [С. Радев] творба са няколкд книги, свързани в едно цяло с надслова „Строителите на съвременна България“. С. Радев, ССБ I, 6 (прЬдговор). Тия крещящи надслови, разкъсали текста на малки части, имаха за цел да привлекат вниманието на читателя, да възбудят въображението му, да разкъсат нервите му. М. Кремен, РЯ, 215. От поместената % тоя брой статия под надслов „Турсйата администрация в България:“ те [читателите] ще видят как са постъпале жителите на пловдивския округ .. в митрополията пред владишкия пратеник. НБ, 1877, бр. 63,249.
2. Думи или текст, поставени обикн. на надгробен паметник. Запрете се юнаци, братя постойте! Да прочетеме този надгробен надслов, НБ, 1876, бр. 53, 206, Всяка душа е поема безкрайна / и нейните стихове шъпне нощта, / а всеки стих обич е, мъка и тайна, / а всеки стих сън е и скръбен надслов. Хр. Смирненски, С1>ч. I,. 8.
НАДСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до надслов; заглавен, наел овен. Върху надсловния лист на книгата Фотинов е написал сам [името си]. Ив.
Шишманов, СбНУ XI, 762.
НАДСЛОВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Надслов. Г-н Д. В. Манчев .. ми изпрати една новонапечатана своя книжка с надсловие: Въстанието и клането в Батак. Ив. Вазов, Съч. XVI, 82.
НАДСМЕШКА ж. Остар. Насмешка. — Прехапа мустак, за да скрие надсмешка-та си, и добави: — Но ще ти я [вълната] дам без пари, ако нарамиш чувала и се провикнеш през чаршията като циганин: „Ха вълна, вълна-а-а-а!“ Т. Харманджиев, КЕД, 131. Тези груби и прости хора бяха забравили надсмешките. Те обичаха истината. Б. Шивачев, ПЮА, 250.
НАДСМЕЯ СЕ. Вж. надсмивам се.
НАДСМИВАМ СЕ, -аш се, несв.; надсмея се, -ееш се, мин. св. надсмях се, прич. мин. св. деят. надсмял се, -а се, -о се, мн. надсмели се, св., непрех. Смея се над, на някого, подигравам се, осмивам някого; присмивам се. Берое знаеше, че Димитров не винаги се смее на себе си, а често тихичко се надсмива и на другите. Д. Кисьов, Щ, 389. Калофер пламваше от яд... Струваше му се, че Деян чете като на книга мислите му и тайно му се надсмива в дуишта си. М. Марчевски, П, 60. "Тя ми излиза одвъд на двори, / да ми замита равните двори, / ем ги замита, ем се надсмива / и мене вика: По-редко мини, / по-редко мини, по-често гледай. " Нар. пес., СбНУ XXXIX, 290. // Разш. Изразявам насмешка, пренебрежение, презрение към някого или нещо, поставям се по-високо от някого, нещо с някакво действие. Свинарят останал докачен от царската скъперност и решил да му се надсмее, като си построи проста дървена къща, която да стои по-високо от царските палати. И. Радичков и др., ГСП, 126-127.
НАДСМЙВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надсмивам се; присмиване, подигравка, осмиване. Това е ново нещо в нашата младенческа литература, нов жанр в нея; неизчерпаем изблик от духовити, весели, живоструйни шеги и надсмивания. Ив. Вазов, НО, 30.
НАДСМОГВАМ, -аш, несв.; надсмогна,
-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надсмог-нат, св. Диал. 1. Непрех. Насмогвам. Съседката на Станка .. също беше нова работничка, не беше много сръчна, но личеше, че се мъчи да надсмогне и да не изостане в работата. Г. караславов, ОХ II, 598. Дядо Добри свъси вежди, погълча, па го остави — и без людека помощ, толкози години както е надсмогвал, пак няма да остави нивята си да прегорят... П. Тодоров, И I, 99.
2. Прех. Надминавам, превъзхождам някого. Григоровият вуйка, дядо Кремен, и той не беше останал назад. Със своите и дядовите попови ниви той в чифчилъка комай че надсмогваше чорбаджията. А. Страшими-
