НАГЪТВАМ СЕ несв.; нагътам се св., не-прех. Само мн. и 3 л. ед. Гътаме се, гътваме се мнозина или всички. Бяхме страшно уморени и скоро всички се нагътахме по леглата. А От бурята телеграфните стълбове се бяха нагътали на земята.
НАГЪЧА. Вж. н а г ъ ч а м.
НАГЬЧАМ, -аш, несв.; нагъча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Нагъчквам. на-гъчам се, нагъча се страд.
НАГЬЧАМ СЕ несв.; нагъча се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Нагъчквам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАГЪЧАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагъчам и от нагьчам се; нагъчкване.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
НАГЪЧКАМ. Вж. нагъчквам.
НАГЪЧКВАМ, -аш, несв.; нагъчкам, -аш, св., прех. Диал. Натъпквам (в 1 — 4 знач.); наблъсквам, набъквам, нашибвам, наджипквам. — Има хора с по пет-шест спестовни книжки, нагъчкани с пари. И. Попов, СбХС, 191. нагъчквам се, нагъчкам се страд.
НАГЪЧКВАМ СЕ несв.; нагъчкам се св., непрех. Диал. 1. Само мн. и 3 л. ед. Поместваме се, разполагаме се някъде, в някакво помещение, съд и под. в голям брой и нагъсто, плътно един до друг; натъпквам се, набъквам се, наблъсквам се, нашибвам се, наджипквам се. Пътниците се бяха нагъч-кали в автобуса като сардели.
2. Наяждам се много, обилно; налапвам се, наплюсквам се, натъпквам се, надумквам се.
НАГЪЧКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагъчквам и от нагъчквам се; натъп-кване, наблъскване, нашибване, наджипква-не.
НАД и (разш. диал.) нади предл. 1. За посочване на място по-горе, по-високо от други, на което се намира нещо, където се извършва или накъдето е насочено някакво действие. Противоп. под. Над това помещение [в кулата] има друго, което е по-широко и по-високо от долното. Ст. Михайлов, БС, 129. Андрешко безучастно подвикна на конете и лениво размаха камшика над главите им. Елин Пелин, Съч. I, 48. На едно място канара препречи пътя. Той не я из-биколи, а се покачи на върха й и седна. Краката му виснаха над реката. Ст. Загорчи-нов, ДП, 208. Баба разпалваше мангала с дървени въглища и когато се дигнеше синкав пламък, започваше да обикаля мангала, да се навежда нади пламъка и да произнася първите думи на клетвата. И. Вълчев, РЗ,
28. Мари моме, / мар изгоро, / стига ходи / горе, долу!/Горе, долу — /по полени, /с вити поли / над колене... Ц. Церковски, Съч.
I, 228. Завод. Над него облаци от дим. Н.
Вапцаров, Избр. ст 1946, 20. • Обр. Над мойте копнежи умората ранна / крила бе-зотрадни простря. Д. Дебелянов, ЗлП, 24. • С предл. до. Тогаз имаше такава^пгрева, че достигаше до над главата ми. Й. Йовков, ЧКГ, 148. Една нисичка, топчеста девойка, със запретнати до над лактите пълни, мускулести ръце, стоеше всред тях.
Н. Попфилипов, РЛ, 6. Перса, както седеше на кревата, тъй подръпна забрадката си до над очите, подпря брадата си с ръце и се затрая. Кр. Григоров, Н, 163. // За посочване на място, разположение на нещо на по-високата, по-издигнатата част на дадена площ, повърхност, пространство. Противоп. под. Пролетта се случи дъждовна и цялата околност — под и над вилата — беше бухнала в млада зеленина. А. Гуляшки, ДМС, 85. Над .. Галац Дунав приема големите си леви притоци Серет и Прут и кръш-ва на югоизток. П. Делирадев, БГХ, 44. Ами трите воденици и тепавицата над селото чии са? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 117.
2. За означаване, че някой или нещо надвишава по ръст, височина друг или друго нещо (посочени от следв. същ.). Покачил се на,камък пред портата на изоставения двор, кметът стърчеше над главите на присъс-твуващите. X. Русев, ПС, 79. Хармонично извитата дъга на величавия купол на Черната джамия се дига мощно над околните сгради. Ив. Вазов, Съч. IX, 164.
3. На, върху (в 1 знач.). Той позна Маргарита, увита в широка връхна дреха, с шал, преметнат над главата й. Ив. Вазов, Съч. XII, 192. — Той тоз даскал мене хич не ми харесва! Все много знае, все той отгоре като зехтин над вода! Д. Марчевски, ДВ, 65. Ако над воден разтвор от меден сулфат се наслои внимателно вода, наблюдава се, че двете течности постепенно и спонтанно проникват една в друга. Хим. XI кл, 1965, 53. Когато влезе в килера да си съблече премяната, тя фърли новия бонджур на ковчега, па сложи глава над него и го обля със сълзи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253.
4. В съчет. с числ. и същ. за мярка, размер. За означаване, че някакво количество, размер, възраст, степен и под. са по-горе, повече от посочените от следващото числител-но. Затворът беше препълнен със затворници — над две хиляди души. Д. Талев, И, 633. Двете стени вървят успоредно една на друга и по тоя начин между тях се образува проход, широк над 8 метра. Ст. Михайлов, БС, 142. Донякъде ги плашеше само извънредната му сила и издръжливост, защото, ако и да беше над седемдесет години, не изглеждаше на повече от петдесет. Й. Йовков, В АХ, 169-170. —Ами как са другите? .. — Различно. Има някои под нормата, други над нормата. Ст. Марков, ДБ, 349. Всички метали, като се нагряват над температурата на топенето, ще почнат да се изпаряват. Г. Томалевски, АН, 139. Темпе
