св., непрех. Нагърбвам се. — Изглежда, не не е чужд човек — .. — Трябва внимателно да се отнасяме към него. Пък и в Устово да пишем, няма да е лошо. Аз се нагърбям за това. А. Михайлов, ДШ, 61. Ето доколко е реална и национална политиката на г-на Стамболова и тя волею и неволею се налага на всяко правителство, което се нагърбя да води съдбините на отечеството. С, 1894, бр. 1487, 2.
НАГЪРБЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от нагърбям и от нагърбям се; нагърбване.
НАГЪРЛЯ. Вж. нагърлям.
НАГЬРЛЯМ, -яш, несв.; нагърля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Загърлям (в 1 знач.); възривам, заривам, нагърлям се, нагърля се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЪРЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагърлям и от нагърлям се; загърляне, за-риване.
НАГЪРМЯ СЕ. Вж. нагърмявамее.
НАГЪРМЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-гърмя се, -йш се, мин. св. -ях се, прич. мин. св. деят. нагърмял се, -а се, -о се, мн. нагър-мёли се, св., непрех. Гърмя много, до насита. Барем си ерген, мамо, поодив, /.., / на врано конче, мамо, найездив, / на тънка пушка, мамо, нагърмяв. Нар. пес., СбНУ VI, 23.
НАГЪРНА. Вж. нагръщам и нагърнувам.
НАГЪРНУВАМ, -аш, несв.; нагърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нагър-нат, св., прех. Диал. Нагръщам. нагърнувам се, нагърна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЬРНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагърнувам и от нагърнувам се; нагръ-щане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЪРЧА. Вж. нагърчвам и нагър-чу вам.
НАГЪРЧВАМ, -аш, несв.; нагърча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Правя, направям нещо да стане на гънки, на бръчки; набръчквам, сгърчвам. Пламъкът нагърчи хартията, превърна я в черна дрипа. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 108. // Стесн. Правя, направям на бръчки (лице, кожа); сбръчквам. Злоба нагърчи лицето на Попова. — За бога, аз не мога да ви търпя! Вън! А. Страши-миров, Съч. I, 195. Гушата й, оплетена в бръчки, трепна, брадичката й се подигна и нагърчи беззъбата й уста. Ем. Станев, ИК I и II, 433. нагърчвам се, нагърча се страд.
НАГЪРЧВАМ СЕ несв.; нагърча се св., непрех. Ставам на гънки, на бръчки; набръчквам се, сгърчвам се. При прорастването става изпаряване на вода през кълновете и плодовете се нагърчват, а корените се изсушават. Д. Георгиев и др., ХР, 28. //Ставам на бръчки; набръчквам се, сбръчквам се. Челото му се раздвижи и нагърчи, веждите се събраха и навъсиха. Н. Хайтов, Л, 10.
НАГЬРЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагърчвам и от нагърчвам се; набръчкване, сбръчкване, сгърчване.
НАГЪРЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нагърча като прил. Който е на гънки, бръчки; набръчкан, сгърчен. Илия гледа настрана и удря следна пръчица по на-гърчените си чизми. И. Йовков, ЖС, 80. Отдолу надничаше нагърчена сладка папрат, ухаеше здравец. П. Бобев, ГЕ, 164. // Който е на бръчки; набръчкан, сбръчкан. До хаджията седеше други млад человек с черно и нагърчено от преждевременна старост лице. Ив. Вазов, Съч. VI, 7.
НАГЪРЧУВАМ, -аш, несв. (диал.); нагърча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нагърчвам. нагърчувам се, нагърча се страд. НАГЪРЧУВАМ СЕ несв. (диал.); нагърча се св., непрех. Нагърчвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЪРЧУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нагърчувам и от нагърчувам се; нагърч-ване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЪСТО нареч. 1. Много близо един до друг или едно до друго, без разстояние или на малки разстояния, с малки празнини и свободни пространства между отделните елементи на дадено множество от хора, животни или предмети. Противоп. нарядко. Толкоз много бяха лястовичките и тъй нагъсто една до друга бяха накацали, че жицата беше, увиснала и натежала като броеница. Й. Йовков, В АХ, 114. Хижите бяха пръснати из цялата поляна на оброчището, ту по-нагъсто, ту по-нарядко. Ст. За-горчинов, Избр. пр III, 128. По полето бяха пръснати доста нагъсто около седемдесет села и чифлици. Д. Талев, ПК, 368. Струпани нагъсто пред вратата на печатницата в часа, когато вестникът излиза от машините, стотина вестникопродавци .. чакаха нетърпеливо разпоредителя на вестника. М. Кремен, РЯ, 216.
2. На малки, къси интервали, междини от време; начесто. Противоп. нарядко. През прозореца Василена видя няколко звезди, чу как нагъсто, многогласно подсвирваха щурци. Й. Йовков, АМГ, 106.
НАГЪТАМ. Вж. нагътвам.
НАГЪТВАМ, -аш, несв.; нагътам, -аш, св., прех. Разг. Гътам, гътвам много, всички; насъбарям, наповалям, наповалявам. Хванахме се за брадвите и за час-два нагътахме сума ти дървета. А Започнахме да се борим, но той беше як и за няколко минути ни нагъта всички. А Болестта беше ковар-на и безмилостно ни нагъта в леглата, нагътвам се, нагътам се страд. и взаим.
