хич ме няма. Кр. Григоров, Р, 12-13.
2. Самост. или в нещо. Не ме бива за нещо, неспособен съм, негоден съм в, за нещо. — И оная бригада срещу нас от „Янино дере“, и тя да се стегне. Нея пък хич я няма! Т. Монов, СН, 52. Струваше ми се, че това, което хората наричат поп Стойко, е само една черупка,.. А отвътре е изгнил и скапан, съвсем го няма. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 187-188. Тая келява земя не може да ни храни.. Не сме добре, земята я нема хич. Сл. Македонски, ЕЗС, 27-28. 3. С нещо. Много съм зле в някакво отношение, не съм уредил нещо както трябва, изпитвам затруднения във връзка с нещо. Откровено да ти кажа, с продоволствието хич ни няма. Не се намират стоки. Кр. Григоров, ТГ, 89. Цена нямам. Разг. Имам много положителни и ценни качества. — Е, такава жена да имам, друго не ми трябва.. — По усмивките се познават хората. Хора с такива усмивки цена нямат. В. Цонев, ЕВ, 16. — Славно момче е този Митко! А? Какво ще кажеш? — Цена няма! Играе белот като древен гръцки бог! ВН, 1966, бр. 4642, 6. Цървул<и> няма, гайда иска. Разг.; Цървули няма, гайда купува. Диал.; Гащи няма, гайда иска. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой иска нещо ненужно, при положение, че му липсва най-необходимото. — Цървули няма, гайда иска — и твоята е тъй. Не виждаш ли, че нямаш риза на гърба си, ами света си тръгнал да оправяш. В. Нешков, Н, 342. Яйце да вземеш от него, и то жълтък няма. Разг. Много е стиснат, голям скъперник е.
НЯМАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нямам; липса, отсъствие на ймане, на имот, средства и пр. Най-сиромахът, чийто вратник е плетен, от нямането си ще откъсне, патка ще заколи, но ще се отсрами, да не му се смеят. Г. Краев, Ч, 58. — Като гюл ще е [детето] в моята къща — продължаваше бавно той. — Ще цъфти, поливано от всички, ще цъфти — без грижи, тревоги и нямане. Г. Стоев, ПЗ, 37. — С помощта, която получаваме, ще отпътува Николаевич и ще се издължим.. — И не подозирах това... — смутено призна генералът, нали един господар на петстотин или две хиляди крепостни наистина не знае какво е нямане. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 412-413. В Крагуевац днес се намират и 600 българе доброволци, които от нямане средства не можеха да се завърнат тук след войната. НБ, 1877, бр. 59, 232. Болшинството желаело да касира изборите, но било безсилно да го направи, по нямане на достатъчно число народни представители да го подкрепят. Бълг., 1902, бр. 516, 2.
НЯМО нареч. Безгласно, безмълвно. Той седеше на краката си и редеше пасианс. Сочните му устни нямо се мърдаха — той очевидно броеше нещо на ум. П. Вежинов, ДВ, 19. Сички тъжно мълчаха.. Иван чакаше, гледаше ги нямо в устата, кога ще произнесат дума. Ил. Блъсков, ИС, 116. През двора пропищи / куршум; след него друг. И нямо се кръстосват / юнашки погледи. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 267. • Обр. Но ето изведнъж нощта изпъпля... / Водите светят нямо... де се крие / луната ощ? К. Христов, ПХ (превод), 62.
НЯНКА, мн. ненки, ж. Диал. Женска гърда. Наведе се над люлката, подложи нянката си, погали втория си син по челце-то и тихичко му продума: — Сладко пиленце, още малко и щеше да останеш без бате! К. Петканов, ДЧ, 355. Съблече се тя, черна и страховита, с разпуснати коси. Когато прескачаше, държеше си ненките в ръце, за да не се спъне. Й. Вълчев, РЗ, 28. Децата, докле са на нянка през пръвите девят, де-сят месяца, цъфтят без да им ся дава друго освен майчиното мляко. Й. Груев, KJH7 (превод), 79. // Бозка, цицка на женско животно. За завъда требува да ся остави от пролетните прасета най-хубавото и най-якото (казват, че най-яки са които бозаят предните ненки). Лет., 1874, 271.
НЯНЯ1 ж. Диал. Дойка, бавачка на малко дете. Тя беше бедна, далечна роднина на старата беица, .. Старата беица я побутна тя първа да влезе в гяурската къща и нянята на Лейла пристъпи нататък, но насреща се зададе и Ния Глаушева. Д. Та-лев, И, 190.
НЯНЯ2 ж. Диал. По-голяма сестра, кака.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
