вини, материали и топливо, предвидени за зимна обстановка и пр. ВН, 1963, бр. 3799, 2.
◇ Нормативен акт. Юрид. Акт на компетентен орган на държавната власт, с който се установяват правови норми. До новия закон за борба против детската престъпност у нас липсваше нормативен акт, който да урежда цялостно мероприятията по предотвратяване на правонарушенията и престъпленията, извършени от непълнолетни. ВН, 1958, бр. 2023, 2. Нормативна граматика. Езикозн. Граматика, която определя правилните и предпочитаните от гледна точка на книжовноезиковата норма форми на думите и синтактични модели. Нормативна естетика. Лum. Изк. Естетика, която изгражда теоретическата си система върху строго канонизирани позиции, норми, правила, често превръщани в шаблон. В началото на своята критическа дейност д-р Кръстев едва ли бе размислювал върху избора на една метода. В Лайпциг,., дето бе претърпял първото влияние на норматив-ната естетика,.., той не би имал възможност да добие тясно съприкосновение с литературната критика. Худ., 1909, кн. 4 и 5,21.
НОРМАТИВЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спец. 1. Направление в теорията на правото, главно през първата половина на XX в., според което задачите на правната наука се свеждат до описание и логическа систематизация на действуващите правни норми, обявява се за излишна социалната оценка и обяснение на правото и се отрича необходимостта от изучаване на социалните фактори, които влияят върху законодателя, правосъдието и правното поведение на хората.
2. Течение, направление във философията, социологията, етиката или естетиката, което отрича необходимостта от научно познание на закономерностите в обществените явления и му противопоставя определена система от отвлечени, откъснати от живота правила и норми.
— Нем. Normativismus, рус. нормативизм.
НОРМАТИВИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до норма-тивизъм, който е свързан с нормативизъм. Нормативистична школа в правото.
НОРМАТЙВНОСТ, -тта, мн, няма, ж. Книж. Отвл. същ. от нормативен. Известно е, че понякога творците най-трудно са били приемани и признавани от онези, които са свикнали да се движат в сферата на една строго установена нормативност. Е. Каранфилов, Б III, 278-279. Нормативност на произношението. Езикова нормативност.
НОРМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до норма, който е свързан с някаква норма. Нормените якости, изчислени по формула .„се намаляват с 15% при всички земновлажни циментни разтвори. Ив. Бончев, ЗК, 86. Ще икономисаме горивни материали и ще увеличим нормения пробег на автомобилните гуми. РД, 1961, бр. 69, 2.
НОРМЙРАМ, -аш, несв. и св“ прех. Установявам определени норма за нещо, урегулирам, контролирам нещо чрез норми. Понякога размерът на тези наеми надвишаваше половината от дохода на семейството на наемателя .. Никой не правеше и опит да нормира наемите. П. Мирчев, СЗ, 31. нормирам се страд. Спряха [управляващите] търговията, преследват всякаква инициатива... Туй не може да се изнася, онуй да се продава. Това трябва да се нормира, онова да се декларира. Г. Стаматов, Разк. I, 72. Характерно е, че работната операция може да се измерва и да се нормира. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 53.
НОРМЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нормирам като прил. Който съ-ответствува на определена норма, определен е според някаква норма. Нормиран наем. Нормиран работен ден.
◇ Нормирана цена. Установена с нормативен акт цена на определена стока. От време на време те [жените] ставаха от масите и отиваха с някой от посетителите към спалните на третия етаж, където продаваха любовта си по нормирани от немското комендантство цени. Д. Димов, Т, 554. Те [производителите] изтъкват като главно основание това, че предават цялото си производство на държавата по нормирани цени и че не им се оставят никакви количества тютюн за свободна продажба на свободни цени. ОФ, 1950, бр. 17з4, 2.
НОРМЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нормирам и от нормирам се. Нисичък съдебен чиновник донесе съобщение на Па-ликрушева да се яви в жилищния съд по нормиране наемите на квартирантите й.
Н. Каралиева, Н, 113. Техническо нормиране. Нормиране на труда.
◇ Нормиране на цени. Спец. Административен акт, с който се определят границите на цената, по която може да се купува или продава стока, или се фиксира направо размерът на тази цена.
НОРМИРОВАЧ м. Специалист по нормиране; нормировчик. Кооперацията търси да назначи нормировач.
НОРМИРОВАЧКА ж. Жена нормировач. Тя завърши нашата школа на ФЗУ (фабрично-заводско учение) и след това работи в тъкачната фабрика като нормиро-вачка. ОФ, 1950, бр. 1764, 4.
НОРМИРОВКА ж. Нормиране.
— Рус. нормировка.
НОРМИРОВЧИК, мн. -ци, м. Нежел. Нормировач. — Чух, че братът на Фердина .. е нормировчик в една от мините в Мадан,
