криви. М. Грубешлиева, ПИУ, 85. Часът започна нормално и все пак имах чувството, че ме очаква изненада. Ст. Христозова, ДТСВ, 58. Благодарение на ярката светкавица, която бляскаше твърде начесто, ние се събирахме. Но и тя имаше своите лоши страни, а именно, че после светлината не можахме да гледаме нормално. 3. Стоянов, ЗБВ I, 204. Нам е необходим и добър воздух (кислород), който би влазял нормално чрез дъхателния процес. Знан., 1875, бр. 18, 281.
НОРМАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Качество на нормален.
2. Спец. Означение на концентрацията на разтворите, което показва колко грам-екви-валента от веществото се съдържат в 1 литър разтвор.
НОРМАНДКА ж. Жена, която е родена или живее в северозападната френска провинция Нормандия. Две нормандки с надиплени рокли и бели колосани забрадки изтропаха с дървените си обуща край него. М. Грубешлиева, ПИУ, 196.
НОРМАНДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до нормандец, нормандка и до Нормандия. Нормандските принцове, тези, що бяха от дома на Анджу, които ся наричаха Плантажени, ся качиха на трона. Кр. Пишурка, МК (побълг ), 243.
НОРМАНДЦИ лш., ед. (рядко) нормандец м. 1. Само мн. Жителите, населението на северозападната френска провинция Нормандия. В Париж, от 1206, сичките студенти са били разделени на четири народности: англонемците, пикардите, нор-мандците и французите. Д. Войников, У, 1871, бр. 12, 182. // Ед. и мн. Мъж, който е роден или живее в Нормандия.
2. Само мн. Смесена народност от скандинавски и френски племена, които населявали Нормандия и през 1066 г. завладели Англия.Нормандский княз Вилхелм, наименований Копиевладелёц, облада Англия с нор-мандците си. Ив. Богоров, ВКГ (превод), 97. // Ед. и мн. Мъж от тази народност.
НОРМ АНИ мн., ед. (рядко) норман м.
1. Само мн. Северногермански, скандинавски племена, които през времето от VIII до IX век извършват набези, грабителски походи и се настаняват в Англия, Шотландия, Ирландия и в много части на континентална Европа; викинги, варяги. Географските сведения в разглеждания летопис, отнасящи се за далечни страни, са заимствувани от гръцки съчинения, както и от разказите на норманите. А. Бешков и др., ИГ, 31. През средата на XI в. византийското правителство заселило голям брой печенеги в Западна България.. Наред с това множество пакости на българското население направили и нашествията* на норманите от Южна Италия и Сицилия. Ист. X и XI кл, 58. Руските славяне биле мирен и трудолюбив народ, следователно техните войнствени съседи, т.е. варягите или норманите, са постарале да ги покорят. Знан., 1875, бр. 8, 127.
2. Ед. и мн. Отделен представител, мъж от тези племена. По време на плаване по северното крайбрежие на залива Брайди фиорд, един от първите откриватели на Исландия — норманът Флоке Вилгердсон, решил да слезе на брега, за да огледа възможно ли е да пътуват по-нататък. С. Кюпрюбаши-ев, И, 43.
НОРМАНКА ж. Жена от норманските племена.
НОРМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до норманите, който е свързан с норманите. Един от норманските князове на имя Рюрик .. заселил ся в Новгород. Г. Йошев, КВИ (превод), 171. Ингелизкият език е съставен от сичките mue наречия, т.е. в него се намират британски, англосаксонски и нормански думи. СбС, 1875, 13. Норманско нашествие. Норманско владичество.
НОРМАТЙВ м. Спец. Предварително установени и научно обосновани изисквания за извършването на определена дейност или за количеството произвеждани или изразходвани материали или средства за направата на отделен продукт. Съгласно нормативите, ябълковите пресовки, които се използуват за производството на пектин, трябва да съдържат до минимум 7% пектин. М. Киров, ТК, 171. Площта бе засята с царевица, там нормативите са други и загубите възлизаха на шест милиона. Ст. Поптонев, НСС, 192. Производството на консерви от плодове и зеленчуци, а така също и на сокове ще нарасне много. Но за да се намалят загубите от разваляне, е необходимо да се изработят по-ефикасни нормативи за стерилизация. ВН, 1959, бр. 2441, 2. На много обекти дървеният материал достигна 2-3 пъти по-голяма обръща-емост от тая по нормативите. СП, 1958, бр. 150, 3.
— Рус. норматив.
НОРМАТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който установява или налага определени норми, правила, изисквания. В нормативните таблици се нанасят резултатите от проведените хронометражни наблюдения. Д. Лалев и др., НМП, 361.
2. Който е установен според някакъв норматив или се прилага като норматив. При хлъзгав път мотоциклетистът трябва да се осигурява с по-голяма дистанция предвид удължения спирачен път. Новият правилник в това отношение не определя нормативни разстояния, а предоставя въпроса за решаване на водачите. Гр. Тимчев и др., УВМ, 257. В повечето от предприятията вече са ремонтирани помещенията,.., осигурени са нормативни количества суро
