НОВОВВЕДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Нововъведение. Днес, когато почти секи българин говори за образованието и за воспитанието.., ние трябва да бъдеме ос-торожни и да разгледваМе с отворени очи сяко едно нововведение. Знан., 1875, бр. 6, 91. Истинните публицисти са обязани да разгледващ критически сяко едно нововведение, което би са усвоило от предводителите на народа. СбПер. п II, 171. Черковната вселенска власт строго е пазила на това, щото всичко, което е въведено от нея в черковната практика, да си остава неизменно, като е запрещавала произволните нововведения. Превод, ПСп, 1873, кн. 7-8,
63. У Пърличева нововведенията, които е почерпал, било от старобългарския език, било от македонското наречие, така вещо се сливащ с езика, щото не ви се представляват ни най-малко да го изнасилват. К. Величков, ПССъч. VIII, 117.
— Рус. нововведение.
НОВОВЕНЧАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който наскоро, неотдавна или току-що е венчан.1 Когато нововенчана-та двойка., се спре пред къщния рраг, насреща им излиза свекърът с оглавници в ръка, които туря на главите им, както се туря оглавник на добиче, и с тях ги втегля вкъщи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35.
2. Прен. Който наскоро, неотдавна или току-що е ръкоположен в духовен или виещ държавен сан. —- На 7 ноемврия кардинал Лъв в името на папаща посветил Василия за патриарх, .., той коронясам цар Йоана с императорска корона.. Но с туй са и свършиха сношенията на нововенчания българ-ский цар с Рим. Т. Шишков, ИБН, 208-209.
НОВОВРЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Съвременен; но-вовремски. Той [народът] е заплатил много скъпо за своето усилие да си изкупи една автономия,.., за да може да са радува на благодеянията на нововременната цивилизация. СПл, 1876, бр. 1, 2.
НОВОВРЁМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Съвременен; нововременен. Нашите млади поети,.., в стремежа си., за оригиналност,.., откъснаха се от народната среда и запяха според нововреМските навеи в западноеёропейската Литература. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 9-10. Двама приятели .. ми посочват долу при реката черквата „Св. четиридесет мъченици“.. Тя е съградена, както гласи и нововремския надпис над вратнята, от Ивана Асена II. Йв. Вазов, Съч. XVII, 168. 1
НОВОВЪВЕДЕН, -а, -о, МН. -И, прил. Който е бил въведен някъде отскоро, неотдавна или току-що. Баба Доца наруши нововъведения ред и пристъпи пред лъскавото кметско бюрд. Г. Караславов, Избр. съч. II,
110. Нововъведените отдели [на списанията] „Вътрешен и външен политически преглед“ и „Научно движение на Запад“ поръсиха с животворна роса битието на „Мисъл “. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 243. Нововъведен метод на работа.
НОВОВЪВЕДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Отскоро възприето, установено или въведено в употреба нещо (предмет, машина, ред, норма на живот, метод и др.). Старата Джупунка понякога мърмореше против нововъведенията в търговията и бранеше установения от мъжа й ред. Ем. Станев, ИК I и И, 26. У Михалаки Георгиеви ние за първи път видяхме кипящ самовар, от който се поднасяше ароматичен чай .. Това нововъведение на г-жа Георгиева бе често одумва-но от старите клюкарки. СбЦГМГ, 106-107. Старците, които никога не уважават младото и новото, говориле , че „секи един човек трябва да прави онова, щото са пра-виле неговите бащи и деди и че сяко едно нововъведение е и безполезно“ КМБП, 51. Той ся трудил да въведе едните и същите закони и немския язик у всичките свои области, .. Мнозина не били задоволни с тия нововъведения и противили ся Йосифу. Г. Иошев, КВИ (превод), 311.
— Друга (остар. книж.) форма: нововведение.
НОВОВЪЗДЙГНАТ, -а, -о, мн. -и,
прил. Остар. Книж. 1. За сграда, постройка
— който е отскоро, от неотдавна построен, издигнат; новоиздигнат. Хвърли [Колумб] ковка на морето, колкото един ден плува-ние далеч от нововъздигнатата малка крепост Навидат. П. Кисимов, ОА I (превод), 77. Отвред се стича във нововъздигнат храм/сган повилняла, сган от роби мрачни, бледни. К. Христов, Избр. ст, 125.
2. За държава — който е основан, получил е независимост отскоро; новооснован. Храбрият оня Крум., ся прочу в историята, тъй по неговите военни походи против Карла Великаго, както и по умните закони, които той издаде за нововъздигнатото царство българско. ДЗ, 1867, бр. 3, 9.
НОВОВЪЗНЙКНАЛ, -а, -о, мн. и, прил. Който е възникнал наскоро, неотдавна или току-що. Бавномислеищта машина, каквато беше главата на Сям Рестън, най-после се приспособи да действува при ново-възникналите обстоятелства. М. Венци-славова, БФ, 346. Има едно досадно разминаване между старите лесоустройствени проекти и нововъзникналите курортни и други нужди в> окръга. Н. Хайтов, П, 35. Нему [пред народа] на обсъждание ще представя възгледите си и изказаните си мнения, както върху другите текущи въпроси, тъй и върху някои нововъзникнали. П. Р. Славейков, ПХС, 2.
НОВОГОДЙШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е свързан с Нова година, който се отнася до Нова година. Мама се
