ският бяха новобранци в полицейската служба. М. Марчевски, МП, 55. Към тази категория [обикновени работници] принадлежат всички новобранци през първите три години. ССГ (превод), 79.
НОВОБРАНКА ж. 1. Разг. Новобранец. Чувал съм, че като новобранка още си довел едно кученце, ама че това куче е нашето стражево куче, виж това не знаех. Н. Кирилов, ПД, 73. Класовият враг си е враг,.., но любовта си е любов.. Но тук има и съвсем новобранки по тези въпроси. Какво чакат? Не виждат ли, че изпускаме момичетата? А. Станоев, П, 80. Аз си ваксам всяка сутрин ботушите и амуницията държа в изправност, а моят шеф, пияницата му недна, ходи разпуснат като новобранка и няма никаква стойка, отговаряща на чинопочитанието. Ем. Станев, ИК I и II, 414.
2. Жена новобранец (във 2 знач.); новачка. Помагайте й, защото е още новобранка в работата.
НОВОБРАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до новобранец, свързан е с новобранец. Седна до прозореца, постави любовно върху коленете си дървения куфар, който вероятно помнеше новобран-ските дни на дядо му, и го отвори с чувството, че свещенодействува. К. Грозев, СС, 45-46. Ти запомни думите на колегите си, казани на новобранската вечер. Те бяха единодушни, че двете години в армията ще бъдат загубени за творческите ни планове. М. Караиванова, МИ, 115. Новобранска рота. Новобрански трудности.
НОВОБРАНСКИ. Разг. Пренебр. Нареч. от прил. новобрански; като новобранец, несръчно, неумело, неуместно. Много ново-орански постъпи, като се изказа на събранието.
НОВОБРАНСТВО, мн. няма, ср.
1. Времето, през което някой е новобранец (в 1 знач.). Илия беше приятел на подофицера Попов още от новобранството. Д. Добревски, БКНН, 58. Спас почервеня. Очите му, може би за пръв път от дните на новобранството, се напълниха с влага. Д. Добревски, БКН, 97.
2. Състояние, положение на новобранец (в 1 знач.). Трябва да свикнеш с новобранството, за да ти е по-леко после.
НОВОБРАНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от новобранец (в 1 знач.); млад новобранец. Юнкерите били изпратени да се бият със старите си учебни войнишки дрехи и поради това войниците, които настъпвали към София, ги вземали за някакви неопитни и заблудени новобранчета. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 73-/4.
НОВОБРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до лица, сключили наскоро брак; младоженски. Новобрачни двойки излизаха под ръка от бюрото, други влизаха с трепет и вълнение. Д. Калфов, Избр. разк., 393. Новобрачни английски и американски двойки идват да прекарат седмица-две в усамотението на древността, съчетано с модерен комфорт. К. Константинов, ПЗ, 211.
2. Който е от нов брак или който се отнася до, който е свързан с нов брак. Етра са обещала сичко да изпълни и печално са разделила от новобрачния си мъж. Н. Михайлов-ски и др., ОИ (превод), 54.
3. Като същ. новобрачни мн. Младоженци. Какво е това неминуемо преображение на новобрачните, които още в средата на легендарния меден месец изтрезняват от ро-мантичното пиянство на своята ергенска любов и изведнаж се превръщат в смъртни врагове. Св. Минков, РТК, 129. Канцеларията разреши, като на новобрачни, три дни платен отпуск... Сега., отивате на автостанцията и вземате рейса, ако не е заминал! Кл. Цачев, В, 175-176. Много други каляски, които носеха приятелски семейства, последуваха новобрачните. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 119. След толкова бедности и незадоволствия.. новобрачните възприеха пак първото си благополучие. Р. Блъсков, ТПД (превод), 34.
НОВОБЪЛГАРСКИ, -а, -о, цн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до езика, писмеността и книжнината на българите след средата на XVIII век. Словото на йеромонах Никифор Рилски против магьосниците е поместено в съставения от него, вероятно в Рилския манастир след 1767 година, сбор-ник-дамаскин.. Публикуван е за пръв път по езика на първообраза (новобългарски със силен примес на църковнославянизми). Отеч., 1977, кн. 11, 17. Славейков познаваше и разбираше народа,.. Тия свещени връзки му бяха завещани от неговия баща — родоначалника на новобългарската поезия — дядо Славейков. М. Николов, БР, 1931, кн. 6, 179. Той [Софроний] издал първа печатана новобългарска книга на простобългар-ски език, „Слова за празнични и неделни дни“ (1806). Г. Бенев, БК (превод), 11. Като хвърлим къс поглед връз днешната новобългарска писменост, то ми ще видим, че българский от шест милиона народ има само три повременни издания: „Цариград-ский вестник“, „Български книжици“ и „Дунавски лебед“. БТ, СбПер п II, 72.
2. Като същ. новобългарски м. Новобългарски език. Понеже някои от старобългарските повести не са преведени на новобългарски, а старобългарските текстове се четат трудно, особено от учениците, затова аз намерих за необходимо да преведа две от тях. Л. Ковачев, БР, 1931, кн. 4-5, 150. При това разклонение, ако прибавим и частните наречия, ние щем имаме за язич-ното словенско дръво следуящищ образ: .. 2. Новобългарский с наречия. И. Груев, Лет., 1872,206.
