ни 1129 ни
ше захвърлил вечното кожухче, с което се не разделяше ни зиме, ни лете. Елин Пелин, Съч. II, 10. Но Хаджи Генчо е твърдоглав и ушите му не чуят ни молби, ни заплашвания. Л. Каравелов, Съч. II, 52. Никого няма да пуснете, ни да влезе, ни да излезе! — заповяда той. Ив. Вазов, Съч. XXII, 152. Къде се крие Велко Скорне, кажи. Ти знайш, все си чула. Ами даскалицата горе ли е, или в града? — Не знам, бей. Нищо не знам. Не съм го виждала ни него, ни нея. Д. Талев, И, 350. Затаи дъх и ни напред, ни надире. Кр. Григоров, Р, 120. Кордата се разхлаби и копчето [на радиото] ни напред, ни назад. ВН, 1958, бр. 2201, 4. От мисъл за болестта й нямам мира ни денем, ни нощем. А Извън човека няма ни радост, нито мъка. А Нямам сила ни да остана повече при тях, нито да си тръгна. А Не успях да ги видя нито преди празника, ни след него.
3. За посочване на средно положение чрез отричане на две крайни, противоположни възможности; нито. Веднъж селяните, които бяха отишли с колата, се върнаха без едно го. Името на загубения беше Обрад — мъж ни млад, ни стаи. Ст. Загорчи нов, ДП, 71. За голямата й дъщеря пгя знаеше, че дълго ходи ни годена, ни разгодена, и че наскоро се ожени. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 195. Дакито обикновено не ставаше ни рано, ни късно. Ив. Вазов, Съч. VII, 36. Тя бе милосърдна сестра, партийка, и ятачка на партизани — ни грозна, ни красива, природ-но интелигентна и здрава като скала жена. Д. Димов, Т, 686.
II. 3 а п р и съ е д и н я в а н е. 1. Присъединява части на изречение или прости изречения, когато се отрича; нито, <а> и не. Мечкарят се повърна — дигна гърнето па викна: колкото парчета от гърнето, толкози години наедно живот!.. Па дигна даарето и гъдулката,.., поведе мечката и хвана пъпгя нагоре с Калина.. Калина се не чу, ни видя от тогава. П. Тодоров, И I, 31-32. Работата не беше важна, ни опасна. И. Йовков, Разк. II, 93. Да беше мор, да беше чума, / че в гроба гърло не гладува, / ни жадува, / а то — градушка ни удари. П. К. Яворов, Съч. I, 44. 2. Ни ... ни. Присъединява части на изречение или прости изречения, когато се подчертава сходство на новото, което се добавя, с изказаното преди това; не ... а и не, нито ... нито (към всяка част или към всяко просто изречение). „Женен ле си, Иване, ил не си?“/
— Ни сам женен, ни к у да се жена. /.. / дор не зема Димка мала мома. Нар. пес., СбНУ ХЬУ, 379:
О Не искам (не ща) ни меда, ни жилото на
някого. Разг. Не искам абсолютно нищо от някого, независимо дали е добро или лошо.
— ... И не ща на Дели Дима ни меда, ни жилото — от людска мъка проклето имане не искам! 3. Сребров, Избр. разк., 130. Ни варен, ни печен. Разг. Никакъв. Не искам да го видя ни варен, ни печен след онзи ужасен скандал. Ни вест, ни<то> кост от някого. Разг. Нищо не се знае за някого, който е отишъл другаде; не се е обаждал, в неизвестност е. — Ала Обрад не изтърпя всичко това. Изгуби се от селото една нощ,., и оттогава ни вест, ни кост от него. Ст. За-горчинов, ДП, 348. Ни в клин, ни в ръкав. Разг. Неуместно, без връзка с това, което се говори или прави, без причина. После току изтърси ни в клин, ни в ръкав: — Ами наесен ще правим ли кърски седенки, бат Захари? Ст. Марков, ДБ, 162. Ни в туй (това), ни в онуй (онова) време. Разг.; Ни в онуй (туй) време; ни в едно време. Диал. В най-неудобен, неподходящ момент за извършване на нещо. Рисът беше в килията и режеше парче кашкавал.. — Защо ми идваш ни в туй, ни в онуй време, свиня! Мислиш, че ще те помилват ли, като не си гледаш работата!... Кл. Цачев, ГЗ, 156. Ставри се правеше на у лае, когато Малкото попче ни в това, ни в онова време изповядваше на за-тулено някоя по-засукана невеста... Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 12. Да се вземе на заемА. От дядо Милчо? Виж от него бива.. И срещу самия ден на свети Петър Гюлчето тръгна, ни в онуй време и без някому да се обади, към къщата на дядо Милчо. Ц. Цер-ковски, Разк., 229-231. —Ех, какво ще прави сега ни в едно време у мамини? Може и тук да има нящо работа. Т. Влайков, Съч.
1, 1925, 208. Ни жив, ни умрял (мъртъв). Разг. 1. Силно изплашен, вцепенен от страх, ужас. Тате скочи от постелята и отърча към хармана. И докато разберем що става, той извика: „Олеле, чумата ме утрепа!“ И ние ни живи, ни умрели, побягнахме през задния вратник. Г. Белев, ПЕМ, 15. Пред мен беше стринка Гинка,..; тя ме гледаше със студен .. поглед, устните й бяха бледни и потреперваха.. — Ела де, влез, заповядай — поканих я аз, ни жива, ни мъртва — поседни, ето стол. Г. Райчев, Избр. съч. I, 202.
2. В много тежко състояние; полужив. Донесоха човека ни жив, ни умрял вкъщи и чак като доде на себе си, разправи какво е патил. Й. Йовков, АМГ, 211-212. Ни лук ял, ни <на> лук мирисал. Разг. Преструвам се, че не съм извършил нещо; правя се на невинен, прикривам се. Майка на две деца... без име... без бъдеще... Каква каша?... И оня хубостник, който я забърка, се шири, ни лук ял, ни лук мирисал... Б. Болгар, Б, 77. Най-лесното нещо за него бе да поеме по пътечката надолу и ни лук ял, ни лук мирисал, да си отиде. Т. Харманджиев, КЕД, 50-51. <Ни> малко, ни много. Нар.-поет. Приблизително, около, почти. Че събра Иванчо, че отбра / до двеста млади момчета, / че ги поведе, заведе / в оряоското училище / там ги на пушка учаше; /учи ги малко ни млого, / учи ги до две седмици. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 109. Ни пет, ни шест; ни две, ни три. Диал. Безцеремонно, нахакано, без стеснение. Дойде ли й [на Рада] ред да прекопа
