неприятеля. Не трябваида се губи ни минута. Откриваме огън. И. Йовков, Разк. II,
139. Той остави телефона и продължи, като че ни за миг не бе прекъсвал нишката на ечта си: — Ако отречете, ще ви заставим а признаете всичко. М. Грубешлиева, ПИУ, 269.
2. В елиптични изречения: а) За подчертаване, че нещо напълно липсва, отсъствува, не съществува, не се проявява; нито. Любомир. Нямам време. Пари имаш ли? Вена. Ни стотинка. Ог. Л. Костов, Г, 19. Завалява дъжд, солта се топи,.. Когато най-сетне дошли, какво да видят: под в$яка талига локва, от солта ни помен! Й. Йовков, В АХ, 70. Ни една дума на съжаление, на разкайване, на надежда... Ив. Вазов, Съч. XXII, 181. Тя си имаше тоя навик,.., да таи болката си,.. Да й се къса сърцето — никому ни думица. Ст. Даскалов, СД, 272. Баба Първа пак подзе: —... мене ме цела тръпки побиха! Пресекдха ми се колената, схвана ми се глас у гърло — па ни гък! М. Георгиев, Избр. разк., 1о5-166. б) За изразяване на забрана; нито. — По никой начин да не отиват. Не ще е нужно, тоест, не е нужно. — Ни аз? — Ни ти. Ив. Вазов, Д, 71. Старецът я пресече сърдито, със светнали от ярост очи: — Ни дума повече! Тя е проклета от мене. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 118. — .. Най-добре за тебе е да мълчиш. Ухиленото и лукаво лице на Баташки стана изведнъж сериозно. — Разбира се, никому ни дума — обеща той. Но сигурно е нещо голямо, а?... Д. Димов, Т, 66. Мнозина се прекръстиха. Други подхванаха песен — тях войводата спря: — Вие ум имате ли? Ни гък! Ст. Дичев, ЗС II, 19. Мъже, жени, / народ, / ни крачка назад. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47.
3. Диал. Не. Минки си писмо допадна / да си се жени и глави, —/Асен е черен почернял. / Ни да е черен почернял, / ам да е тъемен потьемнял, / пак ще Хасана да зема. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 271. А айдуци ю говора: / „Не бой се, моме Янево! / Яла си вода нагреби — /ни че ти стомна трошиме.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 97. Вино пие Марко на облога. / Ни го пие с бракя и дружина, / нел го пие с цръна арапина. Нар. пес., СбНУ XLIV,
7. Размъти се мътен Дунав. / Дали война конье пои?/Ни ти война коня пои, /къпали се две сестрици. Нар. пес., СбВОгТ, 408.
О <3а> ни защо. Диал. Съвсем без нищо, без сериозен повод; за нищо. От обед се мома разплакала, / да би зашто да би за ни зашто, / че помина едно лудо младо, / та й зело венец от главата. Нар. пес., СбНУ II, 33. Затворена Сава айдучина, / затворен йе у Легена града, / затвори го кральо от Ле-гено / за ни зашто, за Божъа правнина. Нар. пес., СбНУ IX, 81. Че той си закла сестра си, /закла сестра си Тодора. / Да би за нещо — ни за що: / че не му й диван стояла, / че не му й чаша държала. Нар. пес., СбНУ
XXVI, 266. Не искам (ща) ни да знам (ни да чуя). Разг.\ Не сакам ни да знам (ни да чуя).
Диал. Не се интересувам от нищо, не искам да ме занимават с някакъв проблем. Твойо късмет се йе уайлазил,.. Сега йе легнал, та си лежи, не сака ни да знайе, дека си ти сиромах. СбНУ X, 144. Царот му велит: „Синко, яз други син немам, а само тебе; сега дошло време веке ке те свъртам и ке те оженам — сакам да видам радос от сина!“ А син му не сакал ни да чуят такво нешчо. СбКШ, 24. Не ще ни дума. Диал. Разбира се, така е. Ни капка, страх, съмнение, надежда, вяра и под. Никакъв (страх, съмнение, надежда, вяра и под.). За него не съществуваше вече ни капка съмнение., Ив. Вазов, Съч. IX, 34. Ни най-малко. Разг. Съвсем не, никак. Трогателната картина, на която присъствуваха, не го покърти ни най-малко. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 101. „Писател, писател! — рекох си. — Ама има разни писатели! Де да го знаеш от кои е...“ Извинявайте, вие да не се обидите? — Ни най-малко! — махнах великодушно аз. Др. Асенов, СВ, 44.
НИ съчинителен съюз. I. За съединяване. Ни ... ни; ни ... нито. Свързва еднакви части в изречение или прости изречения в състава на едно сложно изречение (към всяка от еднаквите части или към всяко просто изречение). 1. При изреждане на предмети, лица или действия, които се отричат и същевременно подчертават; нито. Ни слънцето, ни шумът, ни минувачите, ни животът, който закипя около му, не го заинтересува. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 97. Кой каквото имаше, даде, да хапнат хората, щото новите заселници ни брашно имаха, ни боб, ни картофи. Й. Радичков, СР, 136. Откакто бе дошъл аскер в Дебрица, млада жена не смееше да излезне сама ни по селото, ни по нивата или в гората. Д. Талев, И, 386. — Не се ли върна още болярин Игрил с крагу ярите и песяците? — попита загрижено той. —Де ли се е дянал? Ни соколите му се вият по небето, нито загарите лаят. Ба, какво ли е? Ст. Загорчинов, ДП, 297. С пушките оставих Радоил / да се разправя сам — не съм ни ял, ни пил, / ни видел свят, докле до тука да пристигна. П. П. Славейков, КП ч. III, 78. Тежка йе грижа на мене: / девет съм мости заправил, / ни един не съм доправил, / ни на дюлгере доплатил! Нар. пес., СбНУ XLIII, 438. • В конструкция: ни + същ. 4-нидявол. За усилване на предходното отрицание; никой, нищо. — Казвам — таман за нас работа! Докато партизаните шетат насам-натам, ние ще си вземем каквото ни трябва! Няма ни стража, ни дявол!... П, Вежинов, НС, 244.
2. При посочване на два предмета, лица, явления, положения или действия, които се отричат, за да се подчертае крайността на някаква ситуация, възможност и под.; нито. Слънцето печеше силно и нане Стоичко бе-
