да се отбранява. Ст, Марков, ДБ, 364. Доверието в Раковски е пълно и вярата в подетото дело — несъкрушима. Ив. Унджиев, BЛ, 50. За борба срещу старото, отживялото, .. и грозното [Ал. Константинов] избира едно несъкрушимо средство — безпощадното осмиване. Лит. XI кл, 21. Несъкрушима воля.
НЕСЪКРУШЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от несъкрушим. Убеждението в несъкрушимостта на империята и силата на падишаха .. — не позволяваше на властта никакви съмнения и боязън от раята. Л. Стоянов, Б, 41. Несъкрушимост на вярата. Несъкрушимост на доводите.
НЕСЪМНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не поражда съмнение, за който няма съмнение; сигурен, безспорен, очевиден. Със своята безпомощност и несъмнена честност той му се видя накрай дори и трогателно мил. Д. Калфов, Избр. разк., 7. Като бяха всичките съгласни, че Александър е слас-толюбец и с порочни нрави, .., признаваха неговите несъмнени качества на хитър държавник и решителен вожд народен. Ив. Базов, Съч. XIII, 185. Въпреки несъмненото си желание да види мъртъв един Тръстени-клиоглу например, тя [централната власт] се въздържала да издаде официален документ за ликвидирането му, колебаела се, изчаквала, съмнявала се в успеха на такова начинание. В. Мутафчиева, КВ, 300. Несъмнен талант.
НЕСЪМНЕНО нареч. 1. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо не поражда съмнение. Запазил ли е г. Пърличев духа на Омиревата поезия в своя период? Несъмнено е, че той е имал пълно съзнание за мъчнотиите и опасностите, които е представлявал предприетият труд и е положил сериозни усилия да ги избегне и надделее. К. Величков, ПССъч. VIII, 115.
2. Обикн. като вмет. дума. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; безсъмнено, безспорно, очевидно. Не бях в съвсем безнадеждно положение, но и не можах да бъда без страх. Щях да бъда, несъмнено, включен в числото на най-виновните. К. Величков, ПССъч. I, 86. Каравелов още не е оценил напълно делото на Апостола. Но, несъмнено, той, има основание да иска изясняване на отношенията между централните комитети в Букурещ и в България. Яв. Унджиев, BJT, 220. Със съчинението си той [Жефарович] е преследвал несъмнено известна патриотическа цел. Б. Пенев, НБВ, 25.
НЕСЪМНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Отвл. същ. от несъмнен; безсъмненост, безспорност, очевидност. Тези чудни прибавки [Сатурновите пръстени] нийде са не срещат в Слънчовата система, поне с так-ваз несъмненост, както тука. Д. Витанов,
НС (превод), 110.
2. Рядко. Липса на съмнение, колебание у някого; увереност, убеденост. — Но колкото е насъщен хлябът за тялото, нали толкова е насъщна за човека и духовната храна? — с подчертана несъмненост продължи той. Т. Влайков, Съч. III, 32. В предговора към втората част на „Лекциите“ Нютон накратко, но с пълна несъмненост определя своите философски позиции. Ив. Въжарова, ИН (превод), 330.
НЕСЪНУВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Нещо, което предизвиква изненада и възхищение, което човек не е допускал, не си е представял; необикновен, изключителен. Важно значение имало това редуване за почвата! Възраждала се тя и давала не-сънувани плодородия! О. Василев, СбСт, 23-24. Славен митинг! Митинг несънуван! / Ех, ти, светъл фестивален ден! Ас. Босев, ВМД, 143. • Поет. Несънуван сън. Блян, мечта, така красива и далечна, че изглежда като сън. Напразно морен ти зовеш / утехата на глъхнал звън, / и несънувания сън / на своя нероден копнеж! Н. Лилиев, С 1932, 31. Чуй, сред полунощний сън/ как шейни отронват вън/ звън след звън, / звън след звън! Как полъхват и ни вдъхват несънуван, дивен сън! Г. Михайлов, Худ С I, 433.
НЕСЪОБРАЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Несъобразяване. — Ако туй [случайно] убийство е произлязло от невнимание или несъображение на съществу-ющите правилници, виновний ся наказва и със затвор от шест месеци до две години. Ф. Перец и др., НЗ, 50.
НЕСЪОБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който не подхожда за даден случай или за определени условия; неподходящ. Несъобразно за случая облекло. II С предл. с. Който не отговаря, не съответства на нещо; несъответен. Таковато поведение на черквата — да прибягва до светската власт и да иска насилственото й намисва-ние в черковните работи и разправи — показва се на мнозина някак несъобразно с истинния дух на Христовото учение и с исканията на просветения разум. ПСп, 1876, кн. 11-12, 52. 7я [училищната програма] е съвсем несъобразна с нашето веществено състояние и нравствено развитие. Хр. Данов, Лет., 1869, 157. Гостите му [на княза] гузни и те за поведението си .. не могат да не споменат нящо за конституцията, в оправдание на несъобразното си поведение днес с вчера. П.Р. Славейков, ПХС, 15. Я ний, като бяхме разгледали вече материала в сборника на г. Чолакова .. спряхме се да помислиме каква е тази несъобразна работа в предговора със съдържанието на сборника. Н.Бончев, Съч. I, 134.
НЕСЪОБРАЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. С
предл. с. При който не се взема предвид не-
