телни и несъзнателни прегрешения на твоя раб." Л. Стоянов, Избр. съч. III, 468. Тойзи прекрасен юноша, който е вече при-лепен на отечеството си с несъзнателна благодарност за мирните и спокойните дни на детинството си,.., ще почне сега да обича своето си отечество. Ч, 1871, бр. 14, 430.
4. Който няма съзнание за дълг, отговорност към някого или за, към нещо; съвестен. Унесен в мислите си, Николай не усети кога Тинчо го бе настигнал. — Скитосваш по улиците, а на сбор не дохождаш. — Ти пък откога стана толкова съзнателен? — Откогато ти стана несъзнателен. П. Проданов, С, 42. // Който няма ясно съзнание за своята класова или национална принадлежност; неосъзнат. — Щеш ли и ти да дойдеш, а [на първомайския празник в града]? — Ами та аз... не съм дип социалист.. — Че то не е само за социалисти, ако искаш да знаеш. То е, така да се каже, за работния народ, но нашия народ е още несъзнателен. Г. Караславов, ОХ I, 320.
НЕСЪЗНАТЕЛНО. Нареч. от несъзнателен; неволно1, инстинктивно. Персиян, поради дарованията си, приемаше къде съзнателно, къде несъзнателно изблиците на новия живот. И. Вълчев, СКН, 600. Дойчин сгъна писмото бавно, несъзнателно, борейки се с мислите си. Д. Талев, ГЧ, 126. Вгледан в яркочервените рози, той несъзнателно отместил погледа си върху бялата алея и видял образа им, проектиран върху нея, но вече в изумруденозелен цвят. Вл. Хара-лампиев, ПСС, 116.
НЕСЬЗНАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от несъзнателен. Погълната от подводния свят, Ирина забрави спътниците си. Стори й се, че в тия елементарни форми на живота, в тяхната не-съзнателност имаше нещо примамливо. Д. Димов, Т, 482. Баща му не го упрекна, но му разказа, че преди години на тази скала е имало необикновена градина с много еделвайс. Сега цветето е вече на изчезване, поради несъзнателността и съмнителната култура на някои туристи. В. Цокова, ВС, 16.
НЕСЪЗРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Невидим. Когато, според каквото казваме, дръвото тлее или гние, горението е медлено и неприметно, тако и топлината е несъзрителна. Ч, 1870, бр. 4, 121. Богословците, .., като сравняват непрестанно настоящето с вечността, ограничават го до една точка несъзрителна. Ч, 1870, бр. 2, 58-59.
НЕСЪЗРЙТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от несъзрителен; невидимо. Произвож-да са [въглероден двуокис] где има огън без отдих.. и още где тлее огън, като в чаровници, медлено, несъзрително. Ч, 1870, бр. 5,
160.
НЕСЪИЗМЕРИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не може да се съизмери, да се сравни по измерения с друг. Денонощията и лунните месеци са несъизмерими с продължителността на годината. Тази е причината да не може да се установи такъв календар, който да се съгласува напълно с движенията на Земята или Луната. Астр. XI кл, 1964, 38. От планиметрията знаем, че диагоналът на квадрата е несъизмерим със страната му. Алг. IX кл, 13. Ще докажем, че средната отсечка в триъгълника, успоредна на основата, м отсечката, която разделя триъгълника на две равнолице-ви части и е успоредна на основата, са несъизмерими.. Понеже отношението на тези отсечки е ирационално число, те са несъизмерими. Матем., 1965, кн. 2, 26.
2. Който не може да се сравни по качества, степен с друг. Подчертавайки театралните възторзи на нашето време, искам да отбележа, че те бяха тъй несъизмерими с обикновените младежки прехласвания, както несъизмерими с обикновените артисти бяха ония, които предизвикваха тия възторзи. К. Константинов, ППГ, 150. — По кой начин вий можете, .. да наредите съот-ветствено възнаграждение и заплата за толкози разнообразни и несъизмерими понятия, които са необходими за обществените служби? ССГ (превод), 57. Той [византийският патриарх] зе исполинската титла „Вселенский патриарх“. За да свали най-после тази несъизмерима гордост, Бог подбуди един человек, един извънреден человек — Мохамед, арабский пророк. Т. Шишков, ИБН, 313.
НЕСЪИЗМЕРЙМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от несъизмерим. Несъизме-римост на величини. Несъизмеримост на понятия.
• НЕСЪКРАТЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Мат. За дроб или уравнение — чиито два члена (числител и знаменател или две страни) не могат да бъдат разделени с едно и също число. След като съкратихме дробта 270:486, получихме дробта 5:9. Последната дроб не може повече да се съкращава,.. Казваме, че дробта 5:9 е несъкратима дроб. Аритм. V кл, 88. Дроби, които не могат да се съкратяват, наричат се несъкра-тими дроби, например 8:9, 14:15. К, Кър-джиев, А, 87.
НЕСЪКРАТЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Мат. Отвл. същ. от несъкратим. Несъкра-тимост на числата.
НЕСЪКРУШЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да бъде съкрушен, сломен; несломим, непобедим. След това опаса пояса на майката Христова, реликва, която всички смятаха за несъкрушима броня. А. Каралийчев, С, 38. Стори му се, че Горанов, опрян на някакъв несъкрушим довод, го притиска и той напразно се мъчи
