Нестройно запукват пушки. М. Кремен, Б,
104.
НЕСТРОЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от нестроен. Постовете бяха забелязали, не редовно всеки ден, в определен час, по пътечката откъм селото идваха при реката жени за вода. Правеше му [на Гражев] впечатление нестройността на телата и грубата неженствена походка. Ив. Мартинов, ДТ, 9. В началото на изпълнението хорът прояви известна несигурност, .. чувствуваше се и обща ритмична нестройност, но постепенно се стабилизира. ВН, 1961, бр. 2601, 4. Напразно славят ме за първи майстор: / во цялостта на всяко свое дело / привършено аз винаги съм виждал / нестройност, боязливост. К. Христов, ИБ, 64.
НЕСТЪРПЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Оспшр. Нетърпим, непоносим. Тиранията на турците е нестърпима и народното негодувание ще дойде до върха си. Ив. Вазов, СбНУ I, 17. Болестта са проявявала със силна вътрешна горещина и с нестърпима жеда. Н. Михайловски, РВИ (превод), 140. Моите ръце бяха изгорели от барут. Студено беше и раните ни ставаха по-нестър-пими. НБ, 1876, бр. 44, 172.
НЕСТЪРПЙМО. Остар. Нареч. от нестърпим; нетърпимо, непоносимо. Не-стърпимо било за него да гледа, че отечествения му град е в ръцете на неприятелите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 223.
НЕСТЪРПЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. 1. Отвл. същ. от нестърпим; нетърпимост, непоносимост. В Мидхата има чудно смешение от либерализъм и нестърпи-мост. НБ, 1877, бр. 74, 287.
2. Нетърпеливост. С такава нестърпимост става и впуска коня си във вълнения, които можаха да го потопят. „Вървете — дума на войската си, .., — аз не искам друго, освен града.“ Д. Попов, СбРС (превод), 33.
НЕСХВАТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който трудно схваща, трудно разбира или усвоява нещо. Той беше най-усърдният между другарите си, но и най- несхватливи-ят и тъй заговори — с очи пълни с похвал-на ревност към науката, с добра воля, но умът му, изглежда, не беше много остър. Д. Талев, ПК, 143-144.
НЕСХОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който няма сходни качества с някого или с нещо, не прилича на някого или на нещо. Изпървом дните се нижеха тъжни и еднообразни, неусетно преливащи се в теготли-ви седмици, несходни една с друга. А. Христофоров, А, 145. А в неговата глава в това време вихър мисли прелитаха една след друга, най-различни, най-несходни помежду си. Ст. Загорчинов, ДП, 472. Епархията му е онова любопытно островче, което има собствен национален живот, почти съвършено несходен с английския и що се намира в Ирландското море, на половината път между Ланкашир и Шотландия. Пряп., 1903, бр. 7, 3.
НЕСХОДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на несходен.
НЕСХОДСТВО, мн. -а, ср. Липса на сходство, прилика. Сега си давам сметка колко неловко би се чувствувала руса дъщеря между мургави родители. Външното несходство говори за много други различия. Б. Болгар, Б, 158. — Това не може повече да се понася! Просто несходство на професиите! Ст. Даскалов, ЕС, 151. То чрез едно и самото сличение познава ся както сходството, така и несходството на срав-няемите предмети. И. Груев, КЛ (превод), 22. След това са хортува [в Буквеницата Сичан-Николова] за несходствата на българските членове и са упомянува за йедно щастливо намервание на члена те.., което и избавило Буквеника от затруднението му, когато не можел да ся реши да употреби нито члена ти, нито члена тя. БКн, 1859, април, кн. 1, ч1, 230. Несходство на характерите.
НЕСЪВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма съвест, не проявява нравствена отговорност за делата си; недобросъвестен, безсъвестен. Баща ми беше много услужлив и някои несъвестни хора използуваха тази негова слабост. Б. Гинчев, СбЦГМГ, 33. — Ох, боже мой, неразбран човек.. — казваш му, че не се е връщал вече пети ден, а той неговата си знае, несъвестни хора, не те оставят да си поспиш поне една утрин.. В. Нешков, Н, 452.
2. Който става, върши се без съвест, без нравствена отговорност; безсъвестен, безотговорен. Всичките унизителни преструвки и подмилквания, и лъжи — привични прийоми на една несъвестна демагогия — бяха му отръки. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 215-216. Несъвестна работа.
НЕСЪВЛАДЯН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Несдържан, неовладян. Но сега тя не се стърпя. С несъвладян глас, сам цяла изповед, тя едва промълви. Ст. Илчев, РРОДД, 293.
НЕСЪВМЕСТЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да съществува заедно, едновременно с нещо друго, който се изключва от нещо друго. Съдията стана. Почука по масата и пак неговият строг и равен глас се разнесе... — Такива прояви са несъвместими с днешния морал! Това, което вършиш, е недопустимо! В. Бончева, АП, 97-98. Зад най-възвишените чувства на влюбените се крият влечения и представи, на пръв поглед далечни и несъвместими с материалните интереси, а всъщност подобни на тях. Ем. Станев, ИК I и II, 217.
О Несъвместими понятия. Лог. Понятия, чиито обеми нямат никакви общи части.
