НЕСТОРИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до несторианците или е свързан с несторианството.
НЕСТОРИАНСТВО, мн. няма, ср. Книж. Християнска ерес (днес в Иран, Ирак и Сирия), основана във Византия от Нестор, константинополски патриарх, приемаща, че Исус Христос е роден от човек, като впоследствие е станал месия.
НЕСТРАШЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безстрашен, смел, храбър. Един нестрашлив человек бил возлязъл .. на самий върх [на покрива] и силил ся да му събори било, та с това да ослаби огню действие. С. Радулов, ГМП (превод), 110-111. Най-благородното приобретение на чело-века е горделивото и стремителното животно конят.. Нестрашлив, както и господарят му, гледа опасностите и тича верху тях. А. Никопит, ВПЖ (превод), 136.
НЕСТРАШЛЙВО нареч. Остар. Книж. Безстрашно, смело, храбро.
НЕСТРАШЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от нестрашлив; безстрашие, смелост, храброст.
НЕСТРЙГАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За косми на коса или мустаци, брада и под. — който не е стриган, остриган, който расте свободно; неподстриган. Иван се намръщи и млъкна. Спаска мушна пръстите си в сплъстената му, отдавна нестригана коса. М. Марчевски, П, 270. И там, на тоя одър, лежеше мъж с отдавна нестригани мустаци и безредно набола брада. П. Спасов, ГЛЗЗ,63.
2. За вълна, козина, грива и под. — който не е подрязан, изрязан ниско с ножица; неос-триган. Моят хазяин не се и мярка навън.. Облякъл е два кожуха — единият без ръкави, другият — по-дълъг, по-дебел, от ов-нешка кожа с нестригана вълна — и се е припекъл до печката. Кр. Григоров, Р, 87-
88. В село Миндя влезе млад човек, яхнал алест кон с дълга опашка и нестригана грива. Ем. Станев, ИК I и II, 5.
НЕСТРОЕВАК, мн. -ци, м. Воен. Военнослужещ на нестроева служба. Момчето се надигна на кревата. Буцев веднага разбра, че е нестроевак. М. Яворски, ХСП, 181. Землянките до тунелите и мостовете, дето доскоро пазеха нестроеваци, сега зееха с отворени врати, напуснати и вече излишни. К. Константинов, ППГ, 327. И, докато нестроеваците, .., се досетят, че нещо лошо им се готви, една вихрушка, мигновена и стихийна, процепва въздуха. Д. Калфов, ПЮН, 84-85.
НЕСТРОЕВАШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от нестроевак. Нестроевашки настроения.
НЕСТРОЕВЙ, -а, -о, мн. -й, прил. Воен. Който изпълнява служба във войската, свързана с домакинското обслужване, без да участвува непосредствено във военната подготовка и военните действия. Обозни части, етапни комендантства, нестроеви роти, болници — всичко се влече назад. Л. Стоянов, X, 78. Неговите [на Д. Калфов] разкази ни водят малко no-назад от първите линии, водят ни близко зад фронта, в сравнително тихия свят на нестроевите части. Д. Калфов, ПЮН, 3.
НЕСТРОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. 1. За човек, фигура, тяло на човек — който е неправилно, некрасиво сложен, който не е строен; нехармоничен. Нестройната му фигура не привличаше погледа.
2. Прен. За гласове, звуци и под. — които не звучат в един глас, едновременно, хармони-чно. От улицата долиташе глъчка на хора, .., и тази глъчка се смесваше с трополене-то на претоварени коли, .., с далечни, нестройни звуци на хлопатари. Г. Карасла-вов, ОХ III, 81. Всички изпитвали гордост от първите прояви на войниците. Сравнявали ги с нестройните тупуркания и разпасания изглед на султанския аскер. П. Мирчев, К, 134. // За глас, мелодия —който не звучи ясно, чисто, благозвучно. Сиромаха се облегна на коляното на Майстора и подхвана с нестроен глас: „Митро ле, агне галено...“ — Сиромах, млъкни! Не разваляй хубавата песен с лисичия си глас! — развика се Бачо. К. Петканов, ОБ, 162. Песента се разнесе отначало нестройна, тихо, но скоро укрепна, сгъсти се и се сля с много, много любов, сякаш това не бе мелодия от акордеон. В. Ченков, ПС, 134.
3. Обикн. за редица, колона — при който няма ред, който не е прав; безреден, разбъркан, безпорядъчен. Легионерите идеха в нестройна редица. X. Русев, 113,49. Войската се точеше тихо — ни глас, ни смях.. Към средата на нестройната върволица, отпуснал юздата на коня, се поклащаше сивоокият еничар. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 144-145.
4. Прен. Рядко, В който няма последователност, ред, система; безсистемен. Не напраз-но, .., Васил бе прекарал миналата зима в училището на Йоаким Груева. Наистина съучениците му там се оказаха все пак млади момчета,.., а и преподаването бе несвързано с твърде нестройните му знания; но въпреки това престоят в Пловдив като да му даде смелост там, дето той се смяташе най-несигурен. Ст. Дичев, ЗСI, 354.
НЕСТРОЙНО. Нареч. от нестроен (във 2 и 3 знач.). Откъм северната страна на склона се понесе познатата песен „Жив е той, жив е“. Пееха укрепнали мъжки гласове. Пееха малко нестройно и не дотам чисто, ала пълни със сърдечно вълнение. В. Ге-новска, СГ, 298. Стадата бавно се прибираха. Тихият шепот на хлопатарите долиташе нестройно и заглъхваше над пъстрите ливади. Г. Караславов, Избр. съч. I, 73.
