и възбужда любопитството ни с неспокой-ност, със страх, с милост, с удивление и проч. Д. Попов, СбРС (превод), 11.
НЕСПОКОЙСТВИЕ, мн. няма, ср. Състояние без покой, спокойствие, наличие на вълнение, тревога, нервност; неспокойство, безпокойствие. Но конете са най-чувствителните животни и вън от лошото отнасяне, самото неспокойствие и невъздържаност на дядаДавида премина и върху неговия кон. Й. Йовков, ПК, 207. Сергей с неспокойствие отпуща вестника, погледва тавана и тихо измърморва: — Значи... Ужасно! Ужасно! Ив. Кирилов, Ж, 31. Буйният растеж, топлият вятър, шумът на нивите донесе неспокойствие сред войниците. А. Каралийчев, ПГ, 166. Не изпитвах любопитство, а някакво дълбоко вътрешно неспокойствие:.. Кажи ми всичко направо. Ст. Христозова, ДТСВ, 40.
НЕСПОКОЙСТВО, мн. -а, cp. 1. Само ед. Неспокойствие, безпокойствие. Някакво неспокойство и насрещният свободен бряг го мамеха; той остави дом и близки и тръгна да скита отново по влашките градове. Ст. Дичев, ЗСI, 388. Блеснаха прожекторите. Плахо неспокойство и недоумение имаше в тоя огнен поглед, който пронизваше мрака на нощта, взираше се, търсеше. Й. Йовков, Разк. II, 170-171. По лицето на стареца се изписа неспокойство, па сякаш и краката му не държеха вече, та се подпря по-здраво на патерицата. Ст. Загорчинов, ДП, 258.
2. Обикн. мн. Нещо, което вълнува, тревожи, създава грижи, главоболия; безпокойствие, безпокойство. Приключиха тържествата, заминаха си поживо-поздраво лого-тетът, жена му и антиохийският патриарх Никодим, започна обикновеният живот и... мрачните неспокойство на управниците. Й. Вълчев, СКН, 525.
НЕСПОЛУКА ж. Отсъствие на сполука, на успех; неуспех. Разговорите ни се въртяха все около въстанието, но в несполуката му не търсехме предмет за тъжни и отчаяни размишления, а поучения за бъдещето. К. Величков, ПССъч. II, 27. Някакво предчувствие му каза, .., че уплашеният му плач произхожда от несполуката му да найде доктора. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 192.
НЕСПОЛУЧЕН, -а, -о, мн. -и и -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Несполучлив Този път посланието на Веселин не закъсня. То беше цялото един разбор на Бояно-вите стихотворения, изпълнен с резки съждения за отделните четиристишия, за несполучени образи и рими. Ем. Манов, ДСР, 100. Тук [в Копривщица] беше майка му, баба Груйовица, която го мислеше всеки ден.. Тя нямаше нищо общо с неговия [на Бенковски] живот, тъй далечен и несполу-чен. Л. Стоянов, Б, 43.
Който не довежда до необходимия, очаквания резултат, до сполука, успех; безуспешен, неуспешен, безрезултатен. Беше го заварила заобиколен от несполучливите си опити, унил и измъчен. В. Геновска, СГ, 62. Дори и капитанът, който никак не обичаше сушата, правеше отчаяни, но несполучливи опити да се изкачи по стръмния бряг, като се хващаше ту за някоя лиана, ту за някой храст. М. Марчевски, ОТ, 45. Несполучлива операция. Несполучлив ремонт.
НЕСПОЛУЧЛЙВО. Нареч. от несполучлив; без успех, безуспешно, неуспешно, безрезултатно. Като бедняк той за пръв път минаваше щастлив през чаршията и пак като бедняк несполучливо се опитваше да си дава вид, че в живота му не е настъпила никаква промяна. И. Петров, АЗап., 94. Както винаги обект за закачки бе Дянко, а темата — новата думичка, която бе научил и сега се опита да употреби, но несполучливо. П. Проданов, С, 38-39. Като го видя да излиза от трапа, засрамен до сълзи, Раковски го съжали. Но упорит и честолюбив, десетникът не се отказа. Той опита втори път — пак несполучливо. Ст. Дичев, 3CI, 219.
НЕСПОЛУЧЛЙВОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от несполучлив; неуспеш-ност, безуспешност, неуспех. Разбра за не-сполучливостта на операцията.
НЕСПОЛУЧНО. Остар. Нареч. от не-сполучен; несполучливо. Чудното е, че и г. Иречек, .., показва вид, че вярва в нейната [на легендата] автентичност, въпреки явните признаци, че тя е съчинена и несполу-чно съчинена от някой родолюбив даскал. Ив. Вазов, Съч. XV, 159-160. Той [Домици-ан] воювал несполучно против .. дакийския цар (..), и със злато купил от него мир. Н. Михайловски, РВИ (превод), 276.
НЕСПОРАЗУМЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отсъствие на споразумение, на сговор; несъгласие. Трима независими майстори бяха живели като ортаци, без да се скарат и без да влязат в сериозни някакви препирни и неспоразумения. П. Р. Славейков, Йзбр. пр. II, 35. // Недоразумение. Бунтът на Тракия пламнал на 21 април вечерта.. Панагюрците мислели, че въстанието в Търновско са е почнало още на 18 април! Голямо неспоразумение! НБ, 1876, бр. 33, 128.
НЕСПОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не спори и не дава добри резултати. Вървежът му беше неспорен — силеше се да бърза и все не успяваше. Ем. Станев, ИК I и II, 187. То [Гърбавото] беше наш връстник.. Зададе ли се то, надуе някой из нас пискун-глас, .. И дружно: „Крава...а...а! Кра
ва...а...а!“ А то, вторачено в земята, с неспорен вървеж, бърза да се потули от очите ни. Сг. Чилингиров, СБД, 68. Неспорна работа. Неспорни занимания.
НЕСПОЛУЧЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
