престанно, постоянно. Тя неспирно тичаше подир замореното животно. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 62. Все тоя ветрец. Духа неспирно. Шушне нещо на задрямалите къщи, на салкъмите. А. Каралийчев, С, 62. Небето се беше сключило, оловено и тежко. Неспирно и монотонно валеше ситен дъжд. Й. Йовков, Разк. II, 121-122. Светът неспирно своя лик мени,/ пощада наишта любов не чака. Н. Лилиев, С 1932, 96.
НЕСПОДЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За мисли, чувства, преживявания и под. — който не е изказан пред някого, който не е споделен с някого. — Слушай, Шаламан — гласът на слепия затрептя от несподелена с никого тревога, — кажи му да не пие толкова. Л. Михайлова, Ж, 59-60.
2. За любовно чувство — който се изпитва само от единия от двама души, а не се споделя от другия. Той смята, че в живота всичко, което пожелае, може и трябва да му принадлежи, затова не може да надживее несподелената си обич към Ралица. Лит. XI кл, 47. Несподелена любов.
НЕСПОДЕЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несподелен. Несподеленост на чувствата.
НЕСПОКОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. 1. Обикн. като сказ. опред. Който изпитва вълнение, безпокойство, тревога, който не е спокоен; безпокоен, развълнуван, тревожен. Момчетата се бяха опознали още във влака и в салоните на хотела, .. Момичетата бяха по-боязливи и неспокойни. Те се държеха за ръка две по две и се разбираха с погледи и усмивки. Ал. Бабек, МЕ, 36. Той [старецът] беше с очила, взираше се във войниците, усмихваше се, неспокоен и развълнуван. Й. Йовков, Разк. I, 218. Цвета го чакаше неспокойна, с лоши предчувствия. Елин Пелин, Съч. III, 135. [Язовецът] изглеждаше неспокоен. Той се изправи отново и започна да се заравя в сухата пръст и листа, докато тялото му потъна в тях, а дрипата остана под него. Ем. Станев, ЯГ, 81.
2. Който изразява тревога, вълнение, безпокойство; безпокоен, тревожен. Галунка посрещна Захария от другата стая. Но той не забеляза неспокойния поглед, с който тя го погледна най-напред, мина и седна до прозореца. Й. Йовков, АМГ, 103. Домакинята разля неспокойна усмивка по загорялото си от годините лице, тя почувствува предстоящата буря. А. Страшимиров, Съч. V, 166. По неспокойния му вид, по дебнещите стъпки Николай разбра, че Милко се готви да извърши нещо тайно от другарите си, нещо непозволено. П. Проданов, С,
137. Неспокойно държане.
3. Който е изпълнен с безпокойство, тревога, неприятни преживявания или събития; безпокоен, тревожен. На разсъмване той заспа, плувнал в пот; сънят му беше неспокоен, препълнен с кошмари, които го караха да се стряска. Ст. Дичев, ЗС I, 371. Началникът на тайната полиция се поклони, седна и зачака. Времената бяха неспокойни, тревожни и той знаеше, че шефът му го бе извикал не за мухабет, а за да се осведоми за работата по разузнаването или да му даде някое нареждане. Д. Спространов, С,
103. Неспокоен живот. Неспокойна обстановка.
4. Който е изпълнен с много сили, енергия, жизненост и не овладява силните си чувства, а ги изразява, разкрива спонтанно; невъздържан, необуздан. Баща й, .., беше машинист по вършачките, майстор, прославен до Черноморието чак, човек неспокоен, но милостив и чист по душа. А. Гуляшки, ЗР, 358. Буен и неспокоен младеж, той не завършва училище. Ив. Унджиев, ВЛ, 35. Неспокойно дете.
5. Който не е в състояние на покой, който не е неподвижен, статичен; безпокоен. Земната кора под Тихия океан е тънка и неспокойна. Това дълбоко дъно е в постоянно движение. Доказателства за това са многобройните вулкани в тази част на нашата планета. Д. Славчев и др., БМ, 12. Сивите и неспокойни вълни на реката разтвориха ледени уста и лакомо го погълнаха. К. Петканов, ЗлЗ, 72. Тук в покритата пазарска улица навалицата беше гъста, неспокойна и минувачите изплаваха и се загубваха в полумрака като сенки. Д. Спространов, С, 31.
НЕСПОКОЙНО нареч. 1. С безпокойство, с вълнение; безпокойно, тревожно, развълнувано. Тя [Димка] влезе бърже, огледа стаята неспокойно и когато слагаше класната книга, с показалеца на другата си ръка се закани на Балашева уж дяволито, а и сама беше бледа и се задъхваше.
А. Страшимиров, К, 30. Емин прокарва ръка по острата си коса и неспокойно се раздвижва на стола. Л. Александрова, ИЕЩ, 198-199. Очите му светеха живо и неспокойно на правилното му мургаво и скулес-то лице. П. Здравков, НД, 20.
2. Без покой, спокойствие; безпокойно. Цяла нощ тя /Лина] спа неспокойно. М. Гру-бешлиева, ПП, 302.
3. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. Означава че някъде няма покой, спокойствие. Винаги е тъжно, когато нещо свършва. И неспокойно, когато нещо започва. Е. Каранфилов, Б III, 46. В града е неспокойно.
НЕСПОКОЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар., сега поет. Отвл. същ. от неспокоен; неспокойствие, неспокойство, безпокой-ствие. Лесът тъмнее, щом настане есенния скреж. / Отколе таз земя е цялост разлю-лян. / Отколе тоз живот е неспокойност и дележ. В. Марковски, Избр. пр I, 68. В едно повествование, .., това душевно движение [занимателността] привлича вниманието ни
