Хим. XI кл, 1965. 106. Неравностойна борба. Неравностойно съперничество. Неравностойни начала.
2. Който се състои от нееднакви, различни по качество участници в нещо. Поради неравностойния изпълнителски състав в спектакъла не е постигнат оня непрекъснат емоционален подем, който би слял в един патриотичен възторг осемте разнолики характера на хъшовете. ВН, 1960, бр. 2638, 4. Подбраният., актьорски колектив е неравностоен. Това се отнася преди всичко за изпълнителите на трите главни роли. НК, 1958, бр. 39, 3.
НЕРАВНОСТОЙНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от неравностоен. Характерното за този спектакъл е явната неравностойност на режисьорската с диригентската работа над творбата. НК, 1958, бр. 31,3.
НЕРАВНОУСКОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. В съчет.: Неравноускори-телно движение. Физ. Неравномерно и не-равнопроменливо движение с непостоянно ускорение.
НЕРАД, -а,-о, мн. -и, прил. Остар. Поет. Нерадостен, безрадостен, тъжен. Мал Сеч-ко със мъгли прибулен се зададе. / И заредиха се дъждовни дни неради. К. Христов, ЧБ,
323. Но ето бясната фъртуна -/ не тя ли блъскаше отвън! / И тъй фучи — осмива сякаш / нерадата ми самота. П. К. Яворов, Съч. I, 53. Може би това листо напомняше за целия му беден и нерад живот на скитник и несретник. С. Северняк, ОНК, 195. Атил гледаше с нерадо сърце продължението на тия опустошения и грабежи. Г. Кръстевич, ИБ, 364.
НЕРАДЁНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Небрежност, нехайство, немарливост; нерадение. В случая Андрозов беше уверен, че е карал Поделковото лекуване с голямо внимание.. По една неумолима асоциация на идеи той си припомни сега пък случаи на сгрешаване или нерадене от негова страна със смъртотворни последствия. Ив. Вазов, Съч. IX, 77. ^
НЕРАДЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Нерадене. Народът,.., видя, че вместо гръцкото духовенство иде друго, което иска същите права и власт, същите привилегии — и ето студенина и нерадение в нареждането на екзархията. Г. Бакалов, Избр. пр, 71-72. Показаното число на сла-венските поколения може да йе и преувеличено, но това е станало от нерадението и невежеството на преписваните. Т. Бурмов, БКн, 300. Нерадение и недобро разположение към просвещението ако и да ся показваха у нас, но тия не са били природни и отличителни наши свойства. ЦВ. 1859, бр. 445,2.
Книж. Небрежен, нехаен, немарлив. Дописникът разправяше разни работи за Доган-ски -.. Всичко се докосваше до неговото докторуване и отношение към длъжността му — нерадиво и недобросъвестно до крайна степен, ако се съди по писаното. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 157. — По Димитровден батъо ще си дойде. — Какво ще намери в къщи — една нерадива кукувица, сгърнала ръце на опустели гърди и само ку-кува. П. Тодоров, Сърб. пр. II, 191-192. А ние сами нерадиви, допуснахме да превож-дат Библията на езика ни иноверните мисионери, които не знаят духа на езика ни.
Н. Бончев. Съч. I, 81.
НЕРАДЙВО нареч. Остар. Книж. Небрежно, нехайно, немарливо. Той си час са решил наздраво да напусти службата си, що го заплашвала със смърт, ако че посто-янствова в своята строгост и вечно наказание, ако захване да са обнася слабо и нерадиво къммладий Царевич. У, 1871, бр. 1, 90.
НЕРАДЙВОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Остар. Книж. Небрежност, нехайство, немарливост. Тези календари (..) могат да бъдат интересни за нас сега само като документи за културата на оная епоха, като протест — .. — на един патриот, възмутен от нерадивостта и дебелоглавщината на българина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 67.
НЕРАДИОАКТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Физ. 1. За елемент, изотоп — чиито ядра на изграждащите го атоми не претърпяват никакви трансформации. Един радиоактивен или нерадиоактивен изотоп се отнася така, както и останалите атоми на даден химически елемент, но чрез измерване може да следи за движението на този елемент в една система, за участието му в реакции. НТМ, 1961, кн. 5,3. Радонът търпи.. радиоактивно разпадане, при което се получават други също така радиоактивни елементи,.., докато накрая се стигне до не-радиоактивния елемент ... радиево олово. К. Кулелиев и др., Ф, 12.
2. За почва,въздух, вода и др. — който не съдържа радиоактивни елементи.
НЕРАДЙЧЕ ср. Диал. Вид мъх, бурен, с който са прекадявали родилка, когато й е лошо. Polytrichum commune.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕРАДОСТ, -ттй, мн. (рядко) -и, ж. Поет. Липса на радост; тъга. Дойде есента и донесе нерадост. Гроздю отиде войник. Стиля го изпрати с разплакани очи. К. Петканов, ОБ, 81. Общият тон на сръбската народна любовна лирика е — нера-достта в най-жизнерадостното чувство. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 88. И пролет мене нивга не полъхна, / че в тежък сън нерадости сънувах. Хр. Ясенов, Събр. пр, 20. Обичам те — въздушно нежна в нежна / младост. / Като на ангела сънът. / И
НЕРАДИВ, -а, -о, мн. -п, прил. Остар.
