бъркани, уплашени гласове. Д. Талев, И, 509-510. Неравномерно дишане. Неравномерно развитие.
О Неравномерно движение. Физ. Движение, при което за равни интервали от време се изминава различен по дължина път; променливо движение. Движение, при което скоростта се променя по големина, се нарича неравномерно. Физ. VII кл, 1965, 4.
НЕРАВНОМЕРНО. Книж. Нареч. от неравномерен; неравно, нееднакво. Кобилицата на кладенеца проскърцваше остро и тъжно, кофата се полюшваше неравномерно. Г. Караславов, ОХ II, 521. Първата количка се движи равномерно, а втората — неравномерно, ту по-бързо, ту по-бавно, като настига първата или изостава от нея. Физ. IX кл, 1965, 22. Самолетът е направен от разнородни материали, които се нагряват и разширяват неравномерно. Р. Радулов, ИГ 107. Отделните стопански отрасли се развиват много неравномерно. Селското стопанство,..., се развива по-бавно, отколкото промишлеността изобщо. Л. Мелнишки, К, 77. Неравномерно разпределен доход. Неравномерно пресукана прежда.
НЕРАВНОМЁРНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Качество на неравномерен; неед-наквост. Безмоторникът се плъзгаше много бързо по въздушните хълмове, използу-ваше долините и цялата неравномерност на въздуха, чиято структура е като земята, но невидима. Й. Радичков, ГП, 71. Маховикът има тежък венец, който играе главна роля при балансиране на неравно-мерността. Р. Ранков и др., М, 72. Неравномерност на развитието.
НЕРАВНОПРАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който няма равни права с други. Неравноправен човек. Неравноправни хора.
2. При който участниците не са с равни права. Индианците били принудени да отстъпват педя след педя своята земя, своите гори, капго отстъпвали пред силата и сключвали налаганите им неравноправни договори. Л. Мелнишки, К, 49-50. Неравноправно положение.
НЕРАВНОПРАВИЕ, мн. няма, ср. Книж. Липса на равноправие; неравноправ-ност. Икономическите отношения между развитите и слабо развитите страни са изградени на базата на неравноправието. Геогр. X кл, 8. Правилникът изработи той [Дечев], знаеше го дума по дума — кога са пъхнали думите за това оскърбително неравноправие между двамата директори? X. Русев, ПЗ, 41. Политическо неравноправие. Социално неравноправие.
НЕРАВНОПРАВНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от неравноправен; неравноправие. Икономическа неравноправ-ност. Неравноправност във взаимоотношенията.
НЕРАВНОПРОМЕНЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Неравнопроменливо движение. Физ. Движение, което се извършва с променливо по големина и посока ускорение.
НЕРАВНОСЙЛЕН, — лна, -лно, мн. -и, прил. Отар. Книж. Неравностоен. Въстаналите тракийци, на гърба на които са натрупаха почти сичките военни турски сили, паднаха,... победени в неравносилната борба. НБ, 1877, бр. 57, 221.
НЕРАВНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Книж.
1. Само ед. Качество на неравен; грапавина, грапавост. След голям дъжд, в градина или на нива,.., водата ся стича от по-високите места и ся набира в ниските,.. Това става от неравността на земната повръхнина. Д. Манчев, ЗПУ, 19. Не може тоя глас, който изразява толкова дълбок и сложен протест, да не зазвучи неравно. И тая неравност, чудна тайна на гласа на актрисата [Адриана Будевска], ние неведнъж сме я срещали в различните й преображения. Ст. Грудев, АБ, 135.
2. Обик. мн. Вдлъбнато или изпъкнало място по някаква повърхност; грапавина. Гергин, без да слуша увещанията на другарите си, почна да се спуща надолу, като се крепеше с ръце и с босите си крака за неравностите на скалата. Ем. Манов, ДСР, 441. На нейната [земна] повърхност се срещат различни неравности. Неравности от най-голям мащаб представляват континентите и океанските дъна. Р. Христов и др., Г, 19. Най-голямата е адсорбцията на върховете, отчасти на ръбовете на кристалсп* на някои неравности в него — цепнатини, гънки и пр., където повърхностните сили са неуравновесени в най-голяма степен. Хим. XI кл, 1965, 67.
3. Остар. Нееднаквост, различие. Неравността на именията възбуди в обогатените фамилии нови аристократически при-тязания. БКн, 1859, кн. 1, 323. Онова обаче, което прави читателя най-любопитен, е голямата неравност, която ся среща в числото на знаящите да четат и да пишат из различните департаменти. Ч, 1870, бр. 1,
31.
НЕРАВНОСТОЕН, -ойна, -ойно, мн. -бйни, прил. Книж. 1. Който се различава значително по качествата си от друг; неравен. Стара и нова София — това са двата явно неравностойни компонента на тази навременна и интересна изложба. НК, 1958, бр. 2, 3. Редуваха се срещи между далеч неравностойни противници, които завършваха трите гейма за рекордно кратко време. НС, 1958, бр. 122, 1. Двойна връзка [при въглеводородите] се осъществява чрез две неравностойни електронни двойки. Едната от тях е проста. Втората електронна двойка., е подвижна и се поляризира лесно.
