до нея, разбра, че бе сгодила мамул. Ил. Волен, РК, 41. — Ратае, млади ратае, / прегайте брези биволе, / теглете доле под село, / под село росно ливаде! Нар. пес., СбНУ XLIII, 366. Бряза опашка.
БРЯ`ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Брезов. Аарон направи Радомир стотник, а той вдигна хоругва на белия брязов прът от стеблото на брезата край извора, .., и на хоругвата изписа едно голямо М. А. Дончев, СВС, 565. Брезова кора.
БРЯ`СТ, бря`стът, бря`ста, мн. бря`стове, след числ. бря`ста, м. 1. Широколистно, високо клонесто дърво с черна грапава кора и с назъбени листа. Ulmus campestris. Между белите стени на къщите с черни, угаснали прозорци, издигаха се двата тъмни бряста. Й. Йовков, ВАХ, 138. Слънцето захождаше, когато Богдан спря под клоните на вековен бряст. К. Петканов, X, 165. Спряха се под клоните на един черен бряст, където отвисоко можеше да се види цялото изпъстрено сборище, сградите, камбанарията. П. Михайлов, ПЗ, 94. Само вековните брястове бележеха пътя, по който някога беше текъл животът между двата големи града. А. Дончев, СВС, 7.
2. Само ед. Дървен материал от такова дърво. Коларите правят нови каруци с главини от осен и бряст, наплати от бук, дъбови спици и чамови сандъци. А. Каралийчев, НЗ, 202.
БРЯ`СТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дървото бряст. Челникът на четата напусна брястовата сянка. К. Петканов, ЗлЗ, 132.
2. Който се състои от брястове. В края на селото, на високия морски бряг зеленее брястова горица. П. Славински, МСК, 100.
3. Който е направен, изработен от дървесината на дървото бряст. Въстаниците не закъсняли да си приготвят и дървени топове от черешово и брястово дърво не един-два, но цели осемнадесят парчета с разни калибри. З. Стоянов, ЗБВ III, 297. Брястов портал.
БРЯХ междум. Простонар. Брех; бре2, брей2. — Брях, майчице! — тюхна се бабата. — Лисица ли ги издуши, орлите ли ги [патетата] отнесоха по „Червеница“. О. Василев, УП, 37. Чаплека с растяща тревога наблюдаваше затворените тънки устни на лицето му — .. „Мъчен човек, брях“ — рече си той. Ц. Лачева, СА, 13.
БУ`БА1 ж. Гъсеница на копринената пеперуда, която се храни с черничеви листа и свива пашкули, и се отглежда за добиване на коприна. — Днес цялото село храни буби. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84. Някога, една година баща й беше се заел да отгледва копринени буби. Г. Райчев, ЗК, 92. — Какво правиш тук? — Буби храним. Той ни посочи стаите, които бяха пълни с едри гъсеници. Ив. Карановски, Разк. I, 78. Мама шума бери, шума черничава, шума черничава, буби да нарани, / буби да нарани, пашкули да свият. Нар. пес., СбНУ XLVI, 150.
БУ`БА2 ж. Дет. 1. Всякакъв вид насекомо; буболечка. Буба лази, лази, лази, / търси място где да влезе.
2. Въображаемо демонично същество, с което плашат децата. Мълчи, че ще чуе бубата, та ще те грабне да те изяде. Ст. Младенов, БТР I, 220. Ще те дам на бубата! Ст. Младенов, БТР I, 220. Иди си, иди си, бубо: нашите деца не плачат. Ст. Младенов, БТР I, 20.
БУ`БАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Памук; бубакер. Литри бубак е изпрела. Ст. Младенов, БТР I, 220.
— От гр. μπαμπάκι — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: буба`йк.
БУБАКЕ`Р м. Диал. Памук; бубак.
БУБАКЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Памучен. Отговори Момчил юнак: /— Иди, сестро, ав земника, / та отвори мой сандъка, / извади ми това платно, / това платно бубакерно, та го фърли през дувара, / да се фате за платното. Нар. пес., СбНУ X, 89.
БУБА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който се занимава с отглеждане на буби1. Отон става, накършва черничеви клони, завива ги на сноп с един повет и ги слага на гръб, както е виждал да вършат това станимашките бубари. Н. Хайтов, ШГ, 132.
БУБА`РКА ж. Жена, която се занимава с отглеждане на буби. Малката бубарка ги храни тъй още една седмица. Ама какво хранене — цели камари черничева шума! П. Бобев, ГЕ, 139.
БУБА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специално помещение за отглеждане на буби1. В последно време бяха открити още три образцови бубарника.
БУБА`РНИЦА ж. Бубарник. — Ела да ти дам тавата и да видиш бубарницата ми .. Тая година бубите са по-добре от лани. Г. Караиванов, ЮМ, 49.
БУБА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бубар. Останалите девет души тръгнаха подир главатаря към опитната бубарска станция, гдето се отглеждаха копринените буби. О. Василев, УП, 30.
БУБА`РСТВО, мн. няма, ср. 1. Отрасъл на селското стопанство, който има за обект отглеждането на гъсеницата на копринената пеперуда за получаване копринен пашкул.
2. Раздел от животновъдната наука, който разработва въпроси, свързани с отглеждането на копринената буба.
БУ`БЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от буба1. Тукашните пашкули съперничели на южнобългарските по своето качество и не случайно
