2. Пренебр. Говоря глупости, празни неща; плещя, дрънкам, брътвя. Той прилича на млада маймуна, която се плези всекиму и която безспирно бръщолеви глупости. Б. Шивачев, ПЮА, 85. — Ти, Хаджи, си бръщолевиш, каквото ти дойде на ума! Л. Каравелов, Съч. II, 50. Недей бръщолеви неврели, ни кипели. П. Р. Славейков, БП I, 301. бръщолевя се страд. Срамота е да се сърдим на един любезен чужденец, който, .., за да не ни обиди, повтаря само онова, което по нас се бръщолеви. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 356. Какво ли не се бръщолевеше за нея. бръщолеви се безл. от бръщолевя във 2 знач.
БРЮ`КСЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и*. Прил. от Брюксел (столица на Белгия). Брюкселска конференция. Брюкселско споразумение.
◇ Брюкселска дантела. Дантела, създадена през XVI в. в Белгия и Холандия, която се работи с много фини конци и се плете със специална техника. През осветените прозорци на партера се виждаха пердета от брюкселска дантела и мебели от акажу. Д. Димов, Т, 659.
Брюкселско зеле. Сорт зеле със средно високо стъбло, с много малки като едър орех зелки, които растат по стъблото. — Най-напред ще поръчаме по един изстуден грейпфрут от Флорида; .., ростбиф с пюре от картофи, млади аспержи и брюкселско зеле. Ал. Бабек, МЕ, 120.
БРЮМЕ`Р м. Истор. Вторият месец от френския революционен календар (въведен през 1793 г.), който обхваща времето от 22 октомври до 21 ноември.
— Фр. brumaire.
БРЮНЕ`Т м. Мъж с черна коса и тъмни очи. Симеонов бе пълна противоположност на Ахчийски. Висок, строен, брюнет, с големи тъмни очи. Й. Демирев и др., ОС, 21.
— От фр. brunet.
БРЮНЕ`ТКА ж. Жена с черна коса и тъмни очи. Жената на Миладинов, една симпатична брюнетка с млечнобяло лице и тъмни вежди като у мъжа си, упрекваше Гергин и Лена, че досега не са се отзовали на техните покани. Ем. Манов, ДСР, 317. — Италия е страна на веселието, на синьото море и мургавите прекрасни брюнетки! Жените в Италия са неповторими! Н. Каралиева, Н, 55.
БРЯГ, брегъ`т, брега`, мн. брегове`, след числ. бря`га, м. 1. Тясна гранична ивица земя край река, море, езеро и др. Мина от единия бряг на реката на другия и тръгна нагоре. Й. Йовков, СЛ, 68. Морето игриво менеше цвета си от хоризонта към брега. Д. Добревски, БКН, 5. Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта. Елин Пелин, Съч. I, 14. И кораба се носи леко / с попътни тихи ветрове, / и чезнете в мъгли далеко / вий, родни брегове. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Къдрав, лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг. П. К. Яворов, Съч. I, 13.
2. Стръмна и висока страна на дол, ров и др.; стръмнина, урва. След минута той нагази храсталака в дъното на дола, чиито брегове бяха каменливи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 174. Преминахме с мъка някакъв дълбок дол със стръмни и хлъзгави брегове. Й. Йовков, Разк. II, 134. Високите брегове на дола бяха като стени между него и селото и само небето се виждаше над главата му. Д. Талев, ЖС, 10. Слязоха в дола, който пресичаше лозята. Бреговете му бяха обрасли с шипки и трънаци, а дъното му беше сухо и постлано със ситен пясък. К. Петканов, ОБ, 88.
3. Само ед. Земя, суша, разположена край морето (в противоположност на морето). Командата получи разрешение да слезе на брега в първия градски отпуск от пристигането на „Надежда“ в Севастопол. Д. Добревски, БКН, 69. Острото оръжие светна като спасение, като бряг пред очите на моряк, изправен върху палубата на продънен кораб. А. Каралийчев, ЛС, 20. Когато се качи във влака, стори му се, че е стигнал спасителния бряг, и тежко се отпусна на скамейката. М. Грубешлиева, ПИУ, 242.
4. Прен. Поет. Страна, край. Щом излезе с дружината си на големия път по посока към Обител, Самуил Мокри се почувствува понесен от могъща вълна, откъснат сякаш от родния бряг. Д. Талев, С II, 116. Разстлала се е ясна шир / и в нея странникът недраг / след много бури най-подир / намира своя роден бряг. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 80. Роден в нощта сред лесове безкрайни, / от кой ли бряг те любовта зове, / ти, облак, пътнико към вечни тайни, / към сини пропасти и светове? А. Разцветников, Ст, 14.
5. Прен. Поет. Предел, граница. Дор нашта мисъл тича надалеч / и няма бряг на нашето мечтание, / поети може и да няма веч — / поезията вечно ще остане. Ив. Вазов, Съч. III, 6. И златните ниви / люлеят назрели / без бряг класове. Н. Лилиев, Ст, 1932. 16.
◇ Бия се (блъскам се, бъхтя се) като <мътна> вода о (в) бряг. Разг. Трудя се, работя пряко силите си, но без особен резултат. — Малко ли години се наказвам аз и се бия като вода о бряг. Ив. Вазов, Съч. IX, 55. — Комунистите, щом сте за сиромашта, да видим сега пак ще ни оставите ли да се блъскаме като мътна вода в бряг. П. Славински, ПЗ, 82.
БРЯ`ГОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бряг; брегови.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БРЯ`З, -а, -о, мн. бре`зи, прил. За бивол — който е с бяло петно на челото и опашката. По едно време съгледа, че брязата биволица се е спряла и яде нещо; и като притична
