/ я хапни да си поедем / от мойте гозби хубави, / по бачова ти заръка. Ц. Церковски, Съч. II, 197. „Ваша съм, ваша, драгинко!“. „Наша си, буле, наша си, / ала си, буле, бачова!“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 62.
2. Като същ. Обикн. членувано бачов(ия) м., бачовата ж., бачовото ср., бачовите мн. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. — Я, Марине, стани ти, разкажи ни, да чуем всички, кой и как освободи България от византийско робство. Хайде бачовото! И. Волен, РК, 47. бачови мн. Домът и семейството на бачо. Утре ще ходим у бачови на гости.
БАЧУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Държа, имам бачия1; бачвам.
2. Взимам мляко като бач според количеството на овцете, които имам в бачия1.
БАЧУ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бачувам; бачване.
БАШ, ба`шът, ба`ша, мн. ба`шове, м. Диал. Предна част, нос на лодка или кораб. Този пък там на баша, Андрей, .., много знае, добре* обяснява морските работи, .., сигурно ще стане корабостроител. С. Чернишев, ВМ, 6.
— Тур. bаş ’глава’.
БАШ неизм. прил. Простонар. 1. Главен, пръв, над всички други. На отбор дружина баш байрактар ставам: из пусто горе планинско байрака да ви нося. П. Тодоров, Събр. пр II, 207. Владиката Панарет се яви при него. — Искам лично ти, баш папаз — каза му Азис паша, — да идеш утре в Перущица и да склониш селяните да сложат оръжие. Г. Караиванов, П, 29. В голямата одая бяха баш сватбарите. В единия ъгъл свиреха свирджиите, а на най-лично място седеше старокята и старокинята. П. Здравков, НД, 166. Дойдоха и баш чорбаджиите от селото, насядаха около кмета и старшията, поръчаха още вино и в кръчмата стана много весело. М. Марчевски, MП, 141. Заплатата на калфа от трети хак е 600 гроша: а баш калфата или оня, който е опекъл вече занаята, .., получава около 1000 гроша. З. Стоянов, ЗБВ I, 65-66. Петрано, либе Петрано / .. извади китка ключове / отключи пъстри сандъци / извади най-баш премяна. Нар. пес., СбНУ XXVI, 63. Баш кавалджия. Баш войвода. Баш комита.
2. Като същ. баш2, ба`шът, ба`ша, мн. баши`, м. Предводител, главатар. Насъбрал петнадесетина бабаити от с. Памукчи, дал им по една секира в ръцете, турил им за баш Цвятко Ангелов и ги пратил да вземат мяра на каваците в училищната овощна градина. Ст, 1960, бр. 727, 3. Башът на сувариите — Бичо Байманоолу, среща каракачаните току пред конака на Хюсеина. Н. Хайтов, ШГ, 156.
— Тур. bаş ’главен’.
БАШ нареч. Простонар. Тъкмо, точно. Сега е баш сезонът на коситбата. К. Калчев, ЖП, 133. На третия ден след Илинден тате ми каза: — Ще дойдеш в дюкяна да ми помогнеш! — Их, пък и ти, Божине, сега ли баш намери? Детето се стягаше да ходи на сливи — се обади мама. Г. Белев, ПЕМ, 45. — За онова нещастие момичето не е виновно. А вие стоите и гледате сеир. — Не е баш така — възрази Димо. Ем. Манов, ДСР, 214—215. Ние го баш и не познаваме добре: ни откъде е, ни чий е! М. Георгиев, Избр. разк., 176. Лелина Сали, лелина / .. Накачи тежко нанизи, / колкото туриш на шия, / баш толкоз тури във пазва. Нар. пес., СбВСт, 395.
БАШИ`БАЛИ, мн. -и`и, м. 1. Сорт едролистен тютюн от ориенталски тип. Догодина няма да засяваме горната нива с овес .. Само тютюн. Ако наторим добре и вземем добър разсад — басми, не ща башибалии, може да изкараме сто и двайсет, сто и трийсет килограма от декар. В. Бончева, АП, 19.
2. Начин на нареждане листата на тютюна при първичната му обработка.
— От тур. başı bağlı ’вързана глава’.
БАШИ`БОЗУК, мн. -ци, м. 1. Само ед. Събир. Истор. Нередовна турска войска през XVIII и XIX в., недисциплинирана и отличаваща се със свирепостта си и с религиозния си фанатизъм. Още преди да почне войната, през града мина дива турска и арнаутска орда със зелен байрак .. Бошибозукът вилнееше, разби порти, ограби дюкяни. Д. Талев, ЖС, 182. И все пак войската на пашата и башибозукът се боеха още да влязат в манастира и очакваха отпор. Зл. Чолакова, БК, 13. Това шосе пресичаше селото на две, сега то гъмжеше от коли, от хора, от редовна войска и от башибозук. Г. Караславов, Избр. съч. X, 18.
2. Истор. Войник от такава войска. От тие башибозуци, които са свирепи, фанатици, главорези, плячкаджии и пр., но не подли и хитри, аз можах да са науча много работи. З. Стоянов. ЗБВ III, 28. Това беше само част от ордата, състояща от няколкостотин души башибозуци. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 190. В месец време всяка къща в Топола плати данък на насилниците и крадците. Ще идат на воденица в Лефеджия, през нощта ще нахълтат във воденицата въоръжени башибозуци и ще задигнат всичко, що им попадне в ръцете. К. Петканов, X, 92-93. В това село хванахме един арапин и един башибозук, които по показанията на самите турци биле изколили много невинни българи. ВЦ, 1888, кн. 20, 26-27.
3. Прен. Само ед. Събир. Неодобр. Хора, които вършат беззакония, безчинстват, грабят. Но Пантелей вече идеше, .. — Какъв е тоя башибозук бе, какви са тия кърджалии?
