най-после стана благодарен и да го турят на бариерата, да наглежда за бана. Ив. Вазов, Съч. XI, 93-94. Хвани ми товара, земи си бача. Погов.,* П. Р. Славейков, БП II 193.
— Перс. през тур. baç.
БАЧ2, ба`чът, ба`ча, мн. ба`чове, м. Диал. 1. Овчар, който обработва в бачия1 млякото на масло, сирене и др.; сиренар.
2. Човек, който има овце на бачия1 (Т. Панчев, РБЯд).
3. Човек, който бачува, който взема мляко от бачия1, според количеството на овцете, които има там. Днеска Петко е бач, оти нему е редът да бачва. Т. Панчев, РБЯд, 16.
— Унг. bács.
БА`ЧВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Бачувам.
БА`ЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бачвам.
БАЧИ`ЙКА ж. Диал. Умал. от бачия1; малка бачия.
БАЧИ`ЙНИЦА ж. Диал. Баждарница. Селяни от околните села идеха на пазар .., те се занизаха в дълга върволица, краят на която се губеше далеч зад бачийницата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 7-8.
БАЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с бачия1 (в 1 знач.); мандраджийски. Бачийски псета.
БАЧИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Бачия1 (в 1 знач.); мандра. Така не може повече, стига с тая немотия! Велко ще развъди голямо стадо кози и овци, ще направи някъде в планината бачило. Д. Талев, И, 312. Се собрале, се набрале / деветина овчариня / на Стояновото търло, / Стояновото бачило, / да си ядат, да си пият. Нар. пес., СбБрМ, 324. С една овца бачило не бива. Погов.
БАЧИ`Я1 ж. Диал. 1. Оградено място в поле или планина, кошара, където доят овци и правят масло и сирене; мандра. Остави си лудо-младо / на бачия рудо стадо, — / яхна коня, слезе в село. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 108. Аз отидох вечерта в бачията, улових едного от овчерете и попитах го какво е търсил при него турчинът. П. Хитов, МП, 81. Еднаж един циганин ошел на бачия и там му дали млеко и сирене да се наяде колко му душа искала. Нар. прик., СбНУ XLV, 390. Свил се като куче на бачия. Погов. Зло куче бачия държи. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 191.
2. Дойни овце, оставени за мляко.
◇ Дотук кучка на бачия. Диал. Казва се, когато някой се зарича да не прави занапред нещо.
Нима е това бачия? Диал. Казва се за човек, който яде много.
Това не е бачия. Разг. Няма изобилие, за да се пилее, пръска (употребява се като упрек).
БАЧИ`Я2, -и`ята, мн. -и`и, м. Истор. През османското иго и известно време след Освобождението — служебно лице, което е събирало налог бач1; баждар.
◇ Бягахме от бачия, налетяхме на гюмрукчия. Остар. и диал. Налитам от лошо на по-лошо.
БАЧИЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Овчар в бачия1.
БАЧИЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с бачияр; бачийски, мандраджийски.
БА`ЧКАМ, -аш, несв., прех. Жарг. 1. Работя. — Ще му кажа — промълви най-сетне. — Той бачка, а вие. .. Всичко ще му кажа! Г. Крумов, Т, 86.
2. Нагаждам незабелязано карти при игра.
— Вер. от срб. бачати ’хвърлям’.
БА`ЧКАНЕ ср. Жарг. Отгл. същ. от бачкам.
БАЧКА`ТОР м. Жарг. Пренебр. 1. Работник. — С другите инженери не може да се говори. Повечето са същите селяни като нас, .. ама се надуват .. Демек, аз съм нещо, а пък вие, бачкаторите, не сте хора. К. Топалов, СТ, 149. Борето .., види се, .. не изпитваше естественото притеснение на новака сред изпечените бачкатори, какъвто бе Асенчо и повечето от момчетата в цеха. Р. Михайлов, ПН, 156.
2. Човек, който работи прекалено усилено, усърдно.
БА`ЧКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Бачо, бате. Той слязъл в долнята земя — и видял три девойки, като плачат, .. — „Ех, рекъл юнакът, хайде да ви изнеса и вас на горнята земя, бачко ви ще ви изнесе да видите горнята земя“. Нар. прик., Христом. KM II, 183. Бае ле Иване, / не гледай момата / .. вечер на седенки / най я гледай, бачко, / на голяма нива. Нар. пес., СбВСт, 423. — Момиче, бяло дяволо, / не гледай долу-нагоре, / но гледай бачко в очите, / че бачко ще та изпише / на тази бела хартийка с букурещко мастило. Нар. пес., СбНУ XLVI, 188
БА`ЧКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бачов. Наша си, булне, наша си, ала си, булне, бачкова. Нар. пес., П. Р. Славейков, БП I, 298.
БА`ЧО, -то, вин. (диал.) -а, мн. -вци, м. Разг. Бате. — Како Калино, не плачи! Проклетниците си отидоха. Всичко ще мине, ще се забрави. Дано бог запази от душмани бачо Филча! К. Петканов, X, 187. Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благатна дума. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41. Хора дойдоха, тебе търсят, казала стопанката на бача Ивана. З. Стоянов, ЗБВ I, 28. Яз си венчецо / тебе не давам. Бачо ми го й / с косата косил. / Батко ми го й / с кола довезъл. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 43-44.
БА`ЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е на бачо, който се отнася до бачо или е свързан с бачо. — Я хапни, хапни, драгинко,
