БАПТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Учение на християнска секта (появила се през XVII в. в Англия и разпространила се в САЩ), според което кръщението трябва да се извършва на по-голяма възраст, за да се възприема съзнателно.
— От гр. βαπτισμός ’кръщение’.
БАПТИ`СТ м. Привърженик на баптизма.
БАПТИСТЕ`РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. 1. Изолирано или включено в църковна сграда специално помещение за кръщаване, характерно за раннохристиянските и средновековните църкви у нас и за католическите църкви. Той [град Сандански] е продължавал да съществува и през ранната византийска епоха, както показват християнските находки в града от онова време като баптистерии, църкви и старохристиянски надгробни надписи. ВН, 1960, бр. 2713, 4.
2. Купел, съд за кръщение.
— От гр. βαπτιστήριον.
БАПТИ`СТКА ж. Привърженичка на баптизма.
БАПТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до баптист и до баптизъм.
БАР. Вж. баре.
БАР1, ба`рът, ба`ра, мн. ба`рове, след числ. ба`ра, м. 1. Специално пригоден висок тезгях, плот около рафтовете с напитки и бармана обикн. в ресторант, нощно заведение и под., на която посетителите консумират напитки, закуски и др. на крак или седнали върху високи столчета. По продължение на цялата дълга стена се простираше бар, при който, седнали на високи въртящи се столчета, млади мъже и жени пиеха кафе и хрускаха тънки резенчета препечен хляб, намазани с масло. Ал. Бабек, МЕ, 152. Заведението беше малко, слабо осветено. Освен Ивон по масичките имаше само трима души и други двама пиеха на бара и високо разговаряха със съдържателя. П. Спасов, ХлХ 35. // Масичка, обикн. на колелца, с която се поднасят напитки и закуски. Все тъй отегчен от мисълта за Кршиванек, Борис влезе в някакъв старомоден, но много изискан салон… По креслата, около малък подвижен бар на колелца, седяха десетина мъже, които Борис познаваше много добре. Д. Димов, Т, 132.
2. Част от салон в заведение, хотел и др., където обикн. има такъв плот и се сервират напитки. Отидох в бара на новия хотел. С. Северняк, ВСД, 43. Параходът представляваше един огромен плаващ хотел, с бръснарници и фризьорни, маникюристи и всичко необходимо при едно почти десетдневно пътуване. .. Само барът не беше още открит. Алкохолът се получаваше на черна борса от прислужниците на каютите. Г. Белев, КВА, 323.
3. Питейно заведение; пивница, кръчма. И пътникът изчезва в чудесната неизвестност, .., слиза в непознати градове и хотели, .., потъва в хладния покой на старинни църкви или пие коняк из пристанищните барове. Св. Минков, ДА, 6. Бих влязла вечерта в моряшки бар на кея, / де въздухът е гъст и син от сънища и дим, / де виещата се от страст хармоника зове и пее, / и бляска през стъклото фар неуловим. Ел. Багряна, ЗМ, 63.
4. Нощно увеселително заведение с кабаретна програма. Той виждаше бъдещето си като на филмова лента: далечни пристанища с палмови алеи, шумни барове с голи жени, звън на чаши с джин и уиски. М. Марчевски, П, 138. Бар „Бордо“ е едно от ония съмнителни заведения, които, изглежда, са неизбежна украса на всеки пристанищен град. Св. Минков, ДА,* 25. — Чакай!… — рече Бимби. — Ще идем в бара. — Какъв бар? — Горе има великолепен бар, отворен през цялата нощ… Д. Димов, Т, 113.
◇ Млечен бар. Заведение, в което се поднасят леки закуски и различни безалкохолни напитки като млечни коктейли, сиропи и др.
— Англ. bar.
БАР2, ба`рът, ба`ра, мн. ба`рове, след числ. ба`ра, м. Физ. Единица в абсолютната мерна система за измерване на атмосферното налягане, равна на налягането, предизвикано от сила 1 милион дини върху площ 1 см2 или на 1,02 атмосфери.
— От гр. βάρος ’тежест’.
БА`РА ж. Разг. 1. Малка рекичка; вада, поток. Из всички долове течаха мътни бари. Й. Йовков, СЛ, 115. Една планинска бара, която минава край София, беше също преляла и преобърнала тая по-ниска част от улицата на мътно, жълто блато. Ив. Вазов, Съч. IX, 132. — Че защо е запрепускал такъв? .. — Препуска. .. да прибира берекета. .., че я виж какво е забучала барата. Н. Хайтов, ПП, 94. — Я хайде, хайде, хубава Куне, / да те заведем на наше село, / .. / две бари течат, две чарди пият. Нар. пес., СбВСт, 626.
2. Нечиста, обикн. застояла вода; локва. Голямо село, но дрипаво. Състои се само от една улица; тя е постлана с лош калдъръм и окаляна с бари. Ив. Вазов, Съч. XV, 6. Тряба да са изсушат блатищата, барите и мочурливите места, та като пресъхнат тези извори на злото, ще престанат да са размножават миризмите. Ступ., 1875,* бр. 7-8,52.
БАРА`БА, -та, мн. -и, м. 1. Разг. Безделник, нехранимайко. Ходихме да събираме жито на разтоварището, но там налетяхме на едни разгърдени бараби — щяха да ни счупят главите с камъни. А. Гуляшки, ЗР, 52. Радваш се, че съм зачел името ти, нали? И си мислиш, че съм кръстил сина ни на твое име от благодарност, дето се застъпи, когато бях й пуснал края, когато
