К. Константинов, ППГ, 19. — Ний да работим, ний да се бием на фронта, ний да плащаме, .. А онез, дето имат по на десет ката къщи, тях никой ги не закача. — Те само по бани и по курорти ходят — каза Йови. Й. Йовков, ЧКГ, 46. Казаха ми, че в малоазийския град Бурса имало топли минерални бани. Много щели да ми помогнат и щели да ме дигнат на крака. А. Каралийчев, НЗ, 165. „Овча купел“ е една от най-добрите минерални бани в страната. Водите й са силно радиоактивни и лекуват успешно всички видове ревматични заболявания. ОФ, 1950, бр. 1822, 2.
4. Само ед. Измиване на тялото; къпане. Изкъпа се, преоблече се. Добре му стана след банята на открито. Т. Харманджиев, Р, 61. Види се, че бай Ганьо имаше действителна нужда от баня, отдалечко дъхтеше на вкиснато. Ал. Константинов, БГ, 12. Те си имат определени часове за работа, за почивка, за четене на вестници и разходка. Дните им за кино, баня и подстригване — също така са строго отмерени. О. Василев, ЖБ, 136.
5. Потапяне на тялото в минерална вода, лечебна кал или други вещества с лечебна цел. В болницата кракът на жената бе гипсиран, а след свалянето на гипса, .., тя бе изписана с указания за системно лечение чрез бани и масажи. Д. Ангелов, ЖС, 16. Правя бани. △ Кални бани. Морски бани. Парафинова баня.
6. Обикн. в мн. със съгл. опред. Излагане тялото на слънце, въздух и под. или къпането му обикн. в море с цел закаляване, придобиване на загар и под. — Цял ден правя слънчеви бани — засмя се Нона. — С бански костюм ходя из градината, из двора. Разбира се, че ще почернея. Й. Йовков, ЧКГ, 227. Въздушните, слънчевите и водните бани освежават и ободряват човека, .., закаляват нервната система и целия организъм. Анат. VIII кл, 162.
7. Със съгл. опред. Спец. Вода, пясък, разтворени соли или метали, масло или друга подходяща среда, непосредствено загрети в специален съд, в който се потопяват метални изделия и др., за да се нагреят постепенно и до точно определена температура*, за да станат по-устойчиви, да получат някакво покритие или с други технически цели. При изотермичното закаляване нажеженият предмет се потапя в оловна баня при 600° или 400°, държи се определено .. време и после се охлажда в масло или вода. Н. Николов, М, 199. Електролитна баня. Хромираща баня. // Потопяване на метални изделия и др. в такава среда.
8. Фотогр. Специален разтвор за промиване и фиксиране на фотографски негативи и позитиви. // Самото промиване и фиксиране на фотографски негативи и позитиви в такъв разтвор.
◇ Водна баня. Съд с вода, в който се потапя друг съд с някакво вещество или хранителен продукт, за да се свари постепенно, косвено чрез загряване на водата. Късче натрий, поставено в епруветка с петрол, потопена във водна баня, се стапя, преди да заври водата. Хим. VIII кл, 1965, 82. Крем карамелът се пече във водна баня.
> Кървава баня. Кръвопролитие. Оставам / остана на голите (студените) бани. Разг. Измамен съм, излъган съм в очакванията, надеждите си. Да отиде при капитан Рачев? Какво ще излезе от това? Нищо. Други ще пипнат бандитите, а той ще остане на голите бани. Друго е сам да проявиш героизъм, да нагласиш нещата така, че в решителния момент хем ти да си героят, хем ония да паднат в клопката. С. Чернишев, ВМ, 142. Стоя на сухите бани. Разг. Оставам невъзнаграден, не получавам нищо. Тоя път той отказа рязко, обаче кумецът помисли, че е срамота да взема рушвети, пък кръстникът да стои на сухите бани. Ем. Станев, ИК III и IV, 349.
БА`НЯДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи в баня (в 1 знач.). Госпожа Зоя .. предварително се уговори с баняджията да обърне табелката наопаки до осем часа — знак, че банята не работи. Тъй постъпваше тя във всички случаи, когато момичетата трябваше да се окъпят. Ем. Станев, ТЦ, 11. Абу-Сир .. отишъл при султана и му казал: — Аз ида от чужда страна и по занаят съм баняджия. В твоя прекрасен град няма нито един хамам, а хамамът е най-великото благо на света. Св. Минков, ПШ, 164. Йордан Инджето сядаше пред банята, пушеше цигара след цигара .. — Добро утро, бай Йордане — спря Яким при дървото, под което седеше баняджията. Ст. Мокрев, ЗИ, 241-242.
БА`НЯМ, -яш, несв., прех. Диал. Къпя. — Айде, Тио, с нас да идеш / .. / да ни люляш мажки [мъжки] деца, / да ги люляш, да ги баняш. Нар. пес., СбНУ, VII, 27. Кога ме макя раждала / .. / у пресно ме млеко баняла. Нар. пес., СбНУ VII, 27, баням се страд. и възвр. На Ивановден всеки се „баня“, за да бъде цялата година здрав като дрян, весел като здравец, прав като кукуряк. Ив. Хаджийски, БДНН I, 142.
БА`НЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от баням и от баням се.
БАОБА`Б м. Огромно по размери тропическо дърво с бели цветове и едри плодове, употребявани за храна, от кората на което се добиват влакна за груби тъкани. Adansionia digitata. В саваните на Африка расте баобабът, един от гигантите на растителния свят .. — живее 4-5000 години. Ст. Драганов, ФБР, 28. Баобабът достига до 25 метра височина и има необикновено дебело стъбло и големи клони. Геогр. V кл. 67-68.
— Афр.
