АПЕЛА`ЦИЯ ж. Юрид. 1. Обжалване на решение или присъда на съд от първа инстанция пред апелативния съд или пред друга по-висока съдебна инстанция, която отново разглежда делото и го решава по същество. След продължителна борба в съдебните инстанции и след цял ред апелации Върховният федерален съд на САЩ издаде постановление, с което, .., разрешава на Уйлям Фостър, .., да отиде на лечение в Съветския съюз и в Чехословакия. ВН, 1960, бр. 2901, 3.
2. Разг. Апелативен съд. — Да ви запозная с господин Патева, новия председател на апелацията, завчера пристигнал. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 92. Алеко биде отново назначен съдия при Софийската апелация. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 136.
— От лат. appellatio, вер. през фр. appelation или рус. апелляция.
АПЕЛИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Книж. Обръщам се с молба към някого за помощ, съдействие; призовавам. Ще тръгнем към разни посоки, за да покажем, че не са познаваме, така щото, ако пострада някой от нас, то сам да си изплаща греховете, както види за по-добро, без да апелира към другарят си. З. Стоянов, ЗБВ I, 285. Речта му беше дръзка, почти заплашителна. Тя апелираше към някаква неясна справедливост, която можеше да разреши всичко, ако господарите и работниците станеха патриоти. Д. Димов, Т, 217. Председателят прочете имената ни, след което държа кратко слово. Той апелира да бъдем „откровени“, да си признаем грешката, за да може съдът да определи кой какво заслужава. Ем. Манов, ПЯ, 36. Вие напълно бихте пленили сърцето, към което апелирате, ако, разбира се, друг преди вас не е сторил това. К. Калчев, СТ, 217. Не протестирам, защото няма кой да ме чуе, а апелирам към работниците за масово навлизане в автономните синдикати, които единствено сочат пътя на нашето освобождение. Раб., 1934, бр.* 2, 4. // Обръщам се към съда с молба за решение на някакъв проблем. „Ето един владетел, който се е отдал на всички интриги, който изпълнява капризите на една сбирщина амбициозни хора, които разполагат с живота на честните граждани и чиито жертви нямат поне възможност да апелират към правосъдието.“ С. Радев, ССБ 1, 414.
2. Прех. Юрид. Обжалвам присъда или решение в по-горна съдебна инстанция. При разглеждане на делото полицата и протеста изчезнаха, следствие на което мир. съдия ме осъди на 15 лева разноски. Публикувах това и апелирах делото при Плев. окр. съд. БД, 1909, бр.* 6, 1. апелирам се страд. от апелирам във 2 знач.
— От лат. appello ’призовавам’.
АПЕЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от апелирам и от апелирам се.
АПЕ`НДИКС м. Анат. Чревообразен израстък от дъното на сляпото черво, много по-тънък от него и дълъг от 2 до 15 см.
— Лат. appendix ’придатък’.
АПЕНДИСИ`Т м. Разг. Апендицит; апандисит.
АПЕНДИЦИ`Т м. Мед. Възпаление на апендикса. Остър апендицит. Хроничен апендицит.
— От лат. appendix, -cis през рус. аппендицит.
АПЕ`ПСИЯ ж. Мед. Лошо смилане на храната в стомаха.
— Гр. ἀπεπψία.
АПЕПТИ`ЧЕСКИ, -a, -о, мн. -и, прил. Мед. Трудносмилаем, несмилаем.
— От гр. ἀπεπτος.
А`ПЕРИОДИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Непериодичен; апериодически. Апериодични вълни.
А`ПЕРИОДИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Апериодичен.
А`ПЕРИОДИЧЕСКИ. Нареч. от прил. апериодически. Процесът се извършва апериодически.
АПЕРИТИ`В м. 1. Спиртно питие, което се пие преди ядене за възбуждане на апетит. Жителите му са принудени да пият дъждовна вода. А онези от тях, на които не им харесва тази безвкусна течност, стават решителни привърженици на бирата, ликьорите и на разните аперитиви. Б. Шивачев, ПЮА, 152. Седнаха около софрата. Кишо отвори бутилка дюбоне, доста калпав аперитив, както Сашо немилостиво отбеляза. П. Вежинов, НБК, 229. По терасите на кафенетата местните жители пият своя аперитив. К. Константинов, ПЗ, 99. Вземам аперитив.
2. Заведение, в което се продават спиртни напитки и закуски. И тримата приятели се чувствуват гладни. Точно по това време те редовно се събираха в аперитива „Пъдпъдък“. Елин Пелин, Съч. IV, 154. Ирина и Бимби обядваха набързо в аперитив „Хъшове“. Д. Димов, Т, 100. Тогава той се обличаше и докаран като принц, .., се разхождаше наперен по шумния булевард, отбиваше се в някой аперитив или сладкарница. Д.* Калфов, Избр. разк., 91.
— Фр. aperitif.
АПЕРИТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Прил. от аперитив.
АПЕРЦЕПТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Псих. Който е свързан с аперцепция или се отнася до аперцепция. Волята именно е оная душевна мощ, която създава аперцептивните съединения и всички нови комбинации от представления, възприети от нашето съзнание и съхранени в паметта. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 182.
АПЕРЦЕ`ПЦИЯ ж. Псих. Зависимост на възприятието от миналия опит, знанията,
