повехналост и апатичност. Ив. Вазов, Съч. XV, 28. Успокоена от апатичността на Светла, тя едва ли щеше остро да реагира на нейната атака. А. Мандаджиев, ОШ, 46.
АПА`ТИЯ, мн. няма, ж. 1. Спец. Болестно състояние на пълно безразличие към неща, събития, близки хора и пълно отсъствие на желания, интереси, причинено обикновено от органическо заболяване на мозъка, а понякога и от тежка преумора. Той страда от апатия, нищо не го интересува. Г. Стаматов, Разк. I, 94. Мъката може да действува на човека угнетително, потискащо, да води до унила апатия и бездействие. Псих. Х кл, 71.
2. Разш. Книж. Отсъствие на интерес, желание за нещо; безразличие, равнодушие, безучастност. Било работен ден, .., село Царцово изпращало денят с обикновена апатия. З. Стоянов, ЗБВ I, 280. Стефан не бе видял тия хора нито веднъж да отпаднат духом, да се разкайват или да покажат апатия към идеята, за която се бореха. Д. Димов, Т, 320.
— От гр. ἀπάϑεια през рус. апатия и фр. apathie.
АПА`ХИ мн. Северноамериканско индианско племе, обитавало югозападната част на днешните САЩ и Северно Мексико, което водело номадски начин на живот и се препитавало основно с лов.
— От англ. Apaches. — Друга форма: апа`чи.
А`ПАЧИК прил., неизм. Простонар. Съвсем отворен. — Подигна ли вратника да го залостиш или го остави да зее апачик? П. Тодоров, Събр. пр. II, 254.
— От тур. apaçık.
АПА`Ш м. Разг. Крадец, джебчия. По-нататък две очи изпод сянката на един каскет плахо наблюдават минувачите .. Без друго това са очите на апаш. Б. Шивачев, ПЮА, 65. Снощи към полунощ към мене се приближиха две момчета, огледаха се внимателно и бръкнаха в джобовете си. Помислих, че са апаши. Г. Караславов, избр. съч. II, 381. — Напуснах столицата, не стига, че ви гълтам пепеляка, ами и с убийци и с апаши ще се разправям всеки ден… Не бесилки — куршум, куршум заслужавате вие!… Кл. Цачев, ГЗ, 129.
— Фр. apache.
АПА`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от апаш. При това този вестник даваше такива интересни работи — любовни истории, апашки похождения, щастливи и нещастни случаи. Г.* Караславов, Избр. съч. II, 196. Апашки вид. Апашки навици.
АПА`ШКИ. Разг. Нареч. от прил. апашки.
АПА`ШКА. ж. Разг. Жена апаш; крадла.
АПАШКИ`НЯ ж. Остар. Апашка. Такива кражби стават най-често в женското отделение, дето върлува една банда от много изкусни апашкини. Ст. Младенов, БТР I, 79-80.
АПАШЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Кражба, джебчийство, апащина. Сега вече истината спокойно преливаше в лъжа, лъжата в истина, кражбата в благотворителност, апашлъкът в геройство, убийството в нравствено благо. Ив. Хаджийски, БДЕ, II, 109.
АПА`ЩИНА, мн. няма, ж. Простонар. Апашлък.
А`ПЕКС м. Астрон. Точка от небесната сфера, по посока на която се движат Слънцето и Земята.
— Лат. apex ’връх’.
АПЕ`Л м. Книж. Обръщение към обществеността за подкрепа, помощ или съдействие; позив, зов, повик. Кои събития предизвикаха необходимостта от един апел към народа? Ал. Константинов, Съч. I, 191. Припомняйки последните идеологически конфронтации във въоръжените сили, вестникът посочва, че този апел към* единство на началника на оперативното командуване на континента, .., придобива особено значение. РД, 1975, бр. 252, 6. Озовавам се на апела за помощ.
— Фр. appel.
АПЕЛА`НТ м. Юрид. Апелатор.
— От лат. appelans, -ntis през фр. appelant.
АПЕЛАТИ`В м. Езикозн. Съществително нарицателно име.
— От лат. appelativus.
АПЕЛИТАВИЗА`ЦИЯ ж. Езикозн. Преминаване на съществително собствено име в нарицателно със значение на понятие или термин, напр. бермуди.
АПЕЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Юрид. В съчет.: Апелативна жалба. Обжалване на съдебно решение или присъда в апелативния съд. Апелативен съд. Втора, по-висша съдебна инстанция в съдопроизводството, която проверява правилността на присъдите и решенията, определени от първоинстанционния съд. И несъвзет още от сполетелите го загуби, той биде изненадан и с отчисление от съдийството си при Софийския апелативен съд. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 132.
АПЕЛА`ТОР м. Юрид. Лице, което подава апелативна жалба; апелант. В завчерашното съдебно заседание адвоката д-р М.* Молдовански, повереник на апелатора по гражд. дело №795/901 год., твърде основателно повдигна отвод против Варусиядис в смисъл, че той не може да съди, тъй като не знае българския език. Пряп, 1903, бр. 8, 3.
— Лат. appellator.
АПЕЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Юрид. Апелативен. Апелационен съд. Апелационна жалба.
