по дъното или по подводни предмети; морска хризантема. Actinia. Предупредителната окраска не липсва и сред морските обитатели. Типичен пример представляват актиниите. М. Йосифов, ЗФБ, 40. Вдясно по отцепени от скалата плочи бяха полепнали цветята на стотици червени, жълти, розови и в какви ли не още оттенъци актинии, които едва забележимо движеха пипалата си. ВН, 1960, бр. 2642, 4. Най-характерен пример на симбиоза между животно и животно е познатият на всички случай на съжителство между рака пустинник и някои актинии. ПН, 1935, кн. 8-9.
— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’.
АКТИ`НО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до лъч, лъчеизпускане, лъчиста енергия, напр.: актиноелектрически, актинолит, актинолитов, актиноморфен.
— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’.
АКТИНОГРА`Ф м. Метеор. Метеорологически уред, с който се измерва и записва слънчевата радиация.
— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’.
АКТИНОГРА`ФИЯ ж. Физ. Измерване и записване на слънчевата радиация с актинограф.
АКТИНОИ`ДИ мн. Хим. Актиниди.
АКТИНОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по актинология.
АКТИНОЛО`ГИЯ ж. Дял от физиката, който изучава свойствата на различните видове лъчения.
АКТИНОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Метеор. Който се отнася до измерване на слънчевата радиация. Актинометрическа станция. Актинометрически наблюдения.
АКТИНОМЕ`ТРИЯ, мн. няма, ж. Метеор. Дял от метеорологията, който изучава разпределението на лъчистата енергия в атмосферата и на земната повърхност, както и методите на нейното измерване.
— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’* + μέτρον ’измерване’.
АКТИНОГРА`ФИЯ ж. Физ. Измерване и записване на слънчевата радиация с актинограф.
АКТИНОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Метеор. Метеорологически уред, с който се измерва интензивността на слънчевата радиация.
— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’* + μέτρον ’мярка’.
АКТИНОМИКО`ЗА, мн. няма, ж. Мед. хроническо заболяване у човека и у някои от домашните животни, което се проявява* в гнойни подутини, причинени от растителните паразити — лъчисти гъбички.
АКТИНОМИКО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Мед. Който се отнася до актиномикоза. Актиномикозно заболяване.
АКТИНОМИЦЕ`ТИ мн., ед. (рядко) актиномице`т, м. Биол. Лъчисти гъбички, низши растителни организми със смесени черти на бактерии и на низши гъбички, които се развиват върху разлагащи се органични вещества. Има и други микроорганизми .., които предизвикват заболявания. Такива са вретенообразните бактерии, актиномицетите и пр. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 38.
— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’ + μύκης, -ητος ’гъба’.
АКТИНО`Н, мн. няма, м. Хим. Газообразен радиоактивен химически елемент An, изотоп на радона, който се получава като междинен продукт при радиоактивен разпад. Между техните [на радиоактивните вещества] разпадъчни продукти има газообразни еманации (радон — Rn, торон — Tn и актинон — An). Л. Манолов, РА, 13.
— От гр.
АКТИНОСКО`ПИЯ ж. Изследване с помощта на лъчи.
— От гр. ἀκτίς*, -ίνος ’лъч’ + σκοπεω ’гледам’.
АКТИНОТЕРА`ПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Лечение с помощта на различни видове лъчи, облъчване.
А`КТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е предназначен за издаване на актове, на документи. Актова книга.
2. Който е предназначен за тържествени събрания. Актова зала.
АКТРИ`СА ж. Жена актьор; артистка. Първите отзиви за младата актриса са похвални. △ Драматическа актриса. Кабаретна актриса.
— От фр. actrice.
АКТУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е съществен, необходим за настоящия момент, за съвременната действителност; съвременен, навременен. Това бе първата по-значителна роля в кариерата ми на провинциална актриса.* Й. Попов, ЧП, 26. Науката и литературата ни, .., добиват по-оригинален отпечатък едва след Кримската война (1856), когато даровити наши мъже почват да присаждат на българска почва европейското знание и да пишат на съвременен български език в списания и вестници, подлагайки на разглеждане актуални въпроси. М. Арнаудов, БКД, 7. Актуален проблем. Актуална тематика. Актуален сюжет. Актуални задачи. Актуален въпрос. Актуални събития. Актуално политическо значение.
2. Като същ. актуалното ср. Същественото, необходимото, навременното за настоящия момент, за съвременната действителност. В драмата му е подчертано актуалното.
— От лат. actualis ’деен, действен’ през рус. актуальный. Други (остар.) форми: актуе`лен от нем., актюе`лен от фр.
АКТУАЛИЗА`ЦИЯ ж. Привеждане на нещо в съответствие с някакво актуално, съвременно състояние, положение; актуализиране. 12 септември е последният срок
