Page:RBE Tom1.djvu/286

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена



АКТИВИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от активизирам и от активизирам се; активиране. Общите разпореждания по активизиране на населението против анархията били следвани от по-конкретни. В. Мутафчиева, KB, 229. Неговото [на Божан Ангелов] дело е допринесло за активизирането на духовния живот и за обогатяването на литературните знания на няколко поколения. Ив. Богданов, СП, 67.


АКТИВИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Активизирам. Не бива обаче да се забравя, че грипът може да активира латентна туберкулоза. Пр, 1952, кн.* 5, 50. Слънчевата светлина активира окисляването. активирам се страд.


АКТИВИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Активизирам се, засилвам се. В редица случаи приложените мощни противомикробни средства наред с вредните за организма болестотворни микроорганизми убиват и някои сапрофити (неболестотворни микроби), .. При това нарушение на равновесието на определени микробни щамове някои от тях .. се активират и предизвикват допълнително заболяване. Н. Тонкина, HЗЛ, 44. Съединяването на хлора с водорода се активира (засилва) при загряване и от светлината. Хим. VII кл, 1965, 83.

— От фр. activer.


АКТИВИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от активирам и от активирам се; активизиране. Активиране на реагиращи вещества.


АКТИВИ`СТ м. Член на организационен актив. Двамата се познаваха още като ученици. Тогава бяха активисти в младежката организация. Б. Несторов, СР, 48. Пак през лятната ваканция всяка година организираме лагери за подготовка на активисти по опазване на природата. ПЗ, 1981, кн. 10, 37.


АКТИВИ`СТКА ж. Жена активист. Стана [Катя] активистка в младежкото дружество при факултета. А. Гуляшки, МТС, 23.


АКТИВИТЕ`Т, мн. няма, м. Книж. Активност.

— От нем. Aktivität.


АКТИ`ВНО нареч. 1. Енергично, дейно. Другите отдавна вече бяха навлезли активно в политиката, бяха станали сами депутати или официални дейци на консервативната партия. Бр. Йосифова, БЧМ, 9. Работя активно.

2. Бързо, усилено. Реакцията се извършва активно.


АКТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Проява или качество на активен; усилена дейност. Останалите живи [деца] — Евлоги и Христо, са известни по-късно с голямата си благотворителност и със значителната си политическа активност. Н. Ферманджиев, РХ, 180-181. Слънчевата активност дала тласък на въображението му и кьосето си представило как търси собственицата на спортната обувка сред обитателите на почивния дом. Й. Попов, БНО, 107. Друго важно условие [освен храната] за отдалечаване на остаряването е физическата активност. ПЗ, 1981, кн. 10, 9. Творческа активност. Обществена активност. Активност на волята. Активност на вулкан.

2. Хим. За вещество — склонност да се реагира бързо, лесно. Поради голямата си активност, особено към водата, натрият се среща в природата в съединено състояние. Хим. VII кл, 1950, 33.

— Хр. Ботев, Знание, 1874-1875.


АКТИ`НЕН, -нна, -нно, мн. няма, прил. Физ. Който се отнася до лъчения, предизвикващи химически или физиологически промени; актиничен.


АКТИНИ`ДИ обикн. мн. Хим. Семейство от 14 трансуранови елемента, някои от които не се срещат в природата, а се получават чрез ядрени реакции. Редките елементи от групата на лантанидите на брой 14 се отлъчват от елементите, които принадлежат към групата на актинидите (уран, торий и др.). Л. Дряновска-Нонинска, ИСЧ, 72.


АКТИ`НИЕВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от актиний. Днес са открити още много радиоактивни елементи, които при своето разпадане се превръщат в други радиоактивни елементи, те в трети и така се получава цяла верига от радиоактивни елементи, които се наричат радиоактивни семейства, например ураниево, ториево и актиниево, по името на първия елемент в реда. Вл. Андреев, АЕ, 8. Забележително е, че урановото, актиниевото и ториевото олово имат различни атомни тегла. Хим. VII, кл, 1950, 30-31.


АКТИНИ`ЗЪМ, -змът, зма, мн. няма, м. Физ. Свойство на някои лъчения да предизвикват химически или физиологически промени.

— От фр. actinisme.


АКТИ`НИЙ, мн. няма, м. Хим. Радиоактивен химичен елемент Ac — тежък сребристобял метал от семейство актиниди, добиван от урановите руди.

— От гр. ἀκτίς, -ίνος ’лъч’.


АКТИНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. За лъчи, излъчване — който оказва химическо въздействие. В сравнение с низините, слънчевата радиация в планините е по-богата на лъчи с .. актинични вълни и специално на ултравиолетовите лъчи. Пр, 1952, кн.* 6, 51.

— От фр. actinique.


АКТИ`НИЯ ж. Хищно морско животно от типа мешести, ярко обагрено, с множество пипала, което живее обикн. прикрепено