или някое стихотворение. Само недейте бърза!“ Й. Груев (превод), кн. 7, 49. „Ха сега на работа, на работа, момчета, ама се зимайте за нея полека, не бързайте!“ Н. Бончев, ТБ (превод), 37. Най-главното: не бързайте! Добре гласи народната пословица — бързата кучка слепи кучета ражда. Р. Каролев, РЗМ, 52.
4. Прех. и непрех. с предл. с. Разг. Желая нещо да бъде изработено или да стане за кратко време, в кратък срок. Дигнах се и право при кварталния дърводелец. — Слушай, комшу — му казах, — да вземеш да ми измайсториш една закачалка, а? Каквото струва там, ще си платя. Само че много я бързам, за утре ми трябва. Ем. Робов, Ст, 1965, бр. 1006, 1. — Е, то се знае — рече сериозно бай Митю, .., като се наведе, за да разгледа по-внимателно мотиките. — Бързаш ли ги? — Бързам ги, бай Митьо — рекох аз, — днес ще окопаваме царевицата. К. Калчев, ПИЖ, 142. Когато след малко седнаха да се хранят, Чарли се опита да поднови разговора, но като видя, че няма да научи нищо ново, замълча и разтревожен се замисли. „Защо Тороманова бърза така с роклите си? „Да не би да се гласят някъде да бягат?“ П. Вежинов, СО, 83. Бързам вечерята. △ Бързам сватбата.
5. Непрех. Нямам време за губене, чакане, понеже имам неотложна работа. Ето преди малко те дири Станко от Осмар. Казах му да те почака, но не ще — бързал бил. Ст. Чилингиров, ХНН, 146. Погледна го само веднъж косо, някак учудено, и каза: — Бързам. Трябва да отида в село да говоря по телефона с агронома .. И. Петров, НЛ, 38. Илия се надигна и стана .. С него станаха да си ходят почти всички. И не че бързаха или че имаха нещо работа, а защото крайненци бяха попрехвърлили вече, често се обръщаха, .. и само гледаха с кого да се счепкат. Й. Йовков, ЧКГ, 41. Гост, който бърза, квасник ляб дочаква. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 181.
6. Непрех. Разг. В пов. с отриц. не. Имай търпение, чакай, потърпи. — Ама как? Това ми кажи ти мене! — .. — Не бързай, ще ти кажа. Й. Йовков, СЛ, 146. — Наистина ли е болна Дафина? — обезпокои се Рилски. — Не бързай — болестта й не е опасна. К. Петканов, В, 159-160. бързам се страд. (във 2 и 4 знач.). бърза се безл. Войниците чувствуваха, че става нещо не съвсем добро и че трябва да се бърза. Й. Йовков, Разк. I, 72. Остава сега да се определи, каква ще бъде заплатата на директора на Академията. Впрочем с този въпрос няма да се бърза. Ал. Константинова, Съч. I, 106.
БЪ`РЗАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от бързам и от бързам се. „Позакъснях, трябва да побързам“ — помисли си той неспокойно, .. Свикнал да отмерва времето по слънцето, старият работник измина пътя до рафинерията все в бързане. Д. Ангелов, ЖС, 94. Забърза по стълбите, .. от бързането и от вълнението, сърцето й силно заби. П. Вежинов, СО, 68. С бързане път са не зима. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136.
БЪ`РЗАНИЦА, мн. няма, ж. Диал. Бързане.
БЪ`РЗАТА нареч. С бързане, като се бърза.
БЪ`РЗЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. 1. Ускорено течение на водата в река поради увеличения наклон на коритото й. Най-после един бързей я откара близо до срещния бряг и селянката с много мъка допря ладията до земята. Ив. Вазов, Съч. XI, 13. На два метра от тях подскачаше в каменното си корито бъбриво горско поточе. Над разпенените му бързеи трептеше в многоцветни дъги воден прах. П. Бобев, ГЕ, 6. А когато се спуснаха надолу по течението, Бенко лягаше на гръб, оставяше се да го носи бързеят и гледаше как звездите над него весело трептят, сякаш му се усмихват. Ал. Бабек, МЕ, 23. Тази част от реката има много бързеи, прагове и водопади. Б. Русев, ЖНР, 9.
2. Място, част от коритото на река, където водата тече ускорено. Елка стигна до реката. Водата беше бистра и се виждаха белите камъчета по дъното, макар че водните струи размятаха пенни гриви по бързеите. Л. Галина, Л, 10. Белите гладки речни камъни са се припекли на слънцето .. Водата се е прибрала, криволичи, провира се измежду камънаците, бърбори по бързеите. П. Росен, ВПШ, 91.
3. Бръз, буен поток. Водната енергия на планинските бързеи и водопади отрано още е била използувана за различни занаяти. Б. Пенев, НБВ,* 8. И тръгват бързеите по долината / да оплодят живота ти могъщ. Ламар, СГ, 3.
◇ Запъвам се / запъна се (стоя) като рак на бързей. Разг. Упорито не отстъпвам; инатя се. Намислили сме да реорганизираме работата си, а още от началото ударихме на камък. И кой, мислиш, е виновен за всичко това? Вашата Яна .. — Ей тъй, запъна се като рак на бързей и ни напред, ни назад. К. Калчев, СТ, 18.
Като рак на бързей. 1. В съчет. с върви ми (спори ми). Зле, лошо (ми върви). 2. В съчет. с бързам. Никак, съвсем не (бързам).
Напред е дълбоко, назад е бързей. Разг. В безизходно положение.
Пеняви се като рак на бързей. Диал. Проявявам излишно упорство, упорствувам напразно.
Разбързал се като рак на бързей. Разг. Ирон. За човек, който се мае, разтакава.
БЪ`РЗЕЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бързей. — Реката беше придошла мътна и дълбока. Намерихме едно плитко бързейче, наредихме трите върбови венчета на една дъсчица и я потопихме във водата. Н. Каралиева, З, 21.
