методичност в действията си, а от майката — французойка — гъвък и бърз ум, болезнена чувствителност и склонност към внезапни решения. П. Спасов, ХлХ, 35-36. Бърза мисъл. Бърз рефлекс.
7. Който действа прибързано, необмислено; прибързан. — Стоил право казва, търпение — спасение! Ти, Никола, затъ си малко бръз. Й. Йовков, Разк. I, 27. Бързата кучка слепи ги ражда. Погов. Бърза кобила сляпо родила. Погов. // Който е извършен или казан прибързано, необмислено, набързо. — У мене лоша работа няма, приятелю — отговорил столарят, — но бързо няма да стане. Бърза работа — срам за майстора. Ран Босилек, СбХ, 51. Но в цялата работа имаше нещо, което не беше в ред. Решението на Костов й се струваше много бързо. Д. Димов, Т, 488.
◇ Бърз влак. Влак, който се движи с по-голяма скорост от обикновения и не спира на всички гари.
Бърза дивизия. Воен. Дивизия, която разполага с моторизиран превоз за придвижване от едно място на друго в много кратко време. Един старик докара овен. Той спря колата си пред щаба на бързата дивизия и със сълзи на очи моли командира: — Зъмнете го. Аз този коч съм го обрекъл на българската войска. А. Каралийчев, ПГ, 177.
Бързи неутрони. Физ. Неутрони, които притежават енергия повече от 100 килоелектронволта.
Бърза писта. Спорт. Много стръмна писта за ски-спорт.
Бърза помощ. Специална медицинска служба за даване на незабавна медицинска помощ при нещастен случай или при внезапно тежко заболяване.
Бърза поща. 1. Специална пощенска служба, която доставя пратките или писмата за много кратко време. 2. Пощенска пратка с означаване за бързо доставяне. Получих бързата поща.
Бърза радиограма. Съобщение, предадено по радиото за разгласяване или за изпълнение в кратко време.
Бърза телеграма. Телеграма, която трябва да бъде предадена и връчена незабавно.
> Бърз като вятър (стрела). Много бърз.
На бърза ръка. Разг. Набързо. Еньо заведе булката си в новата къща, която, макар и недовършена, постегнаха на бърза ръка. Елин Пелин, Съч. III, 136. Искате ли да ви разточа баница на бърза ръка? К. Петканов, ЗлЗ, 234.
— Друга (остар. и диал.) форма: бръз.
БЪРЗА`К1, мн. -ци, м. Диал. Човек, който умее да работи, да се справя, оправя бързо или да ходи бързо; бърз човек. Танчови бяха едни от най-бързаците. Рядко се е случвало да им захване буря я несъбрано сено, я неизвързана нива. Кр. Григоров, ТГ, 75.
БЪРЗА`К2, мн. -ци, м. Диал. 1. Бързей на река (Н. Геров, РБЯ).
2. Ранен сорт царевица (Ст. Младенов, БТР).
3. Уда`рник на кремаклия пушка или пищов (Н. Геров, РБЯ).
БЪ`РЗАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Вървя, движа се с голяма скорост. А непознатият все бързаше с широки крачки, с разперени ръце, усмихнат. Й. Йовков, ПГ, 5. Вървеше бавно, нямаше закъде да бърза. М. Грубешлиева, ПИУ, 297. Бърза, бърза, умори се и спря под една круша да си почине. А. Каралийчев, ПС I, 39. Бързай, странник, върви скоро / къща бащина да стигнеш. Хр. Ботев, Съч. 1929, 22. Параходът пресичаше залива и .. бързаше към открито море. Ст. Дичев, ЗС I, 316. Бърза бързоструйна Струма, / тайна в хладка гръд таи. Т. Траянов, ББ, 15. Който много бърза, назад изостава. Погов. Не бързай да ся не спрепнеш. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 73.
2. Непрех., обикн. със следв. изреч. със съюз да, често с предл. с. Старая се да направя, да свърша, да завърша нещо скоро, за кратко време. Колкото и да бяха бързали в дните, преди да се обяви въстанието, останала бе още много несвършена работа в тия високи планински места, дето всичко зрееше по-късно. Д. Талев, И, 534. Тополчани не знаеха, кога е ден, кога е нощ, толкова бързаха с оранта. К. Петканов, СВ, 21. В Богинка момите бързат с премените си. Само Билянка за нищо не иска да знае. Нито тъче, нито везе копринени поли. К. Петканов, ОБ, 6. Ръцете и дрехите му бяха зацапани с вар, .. Предстоеше му женитба и той бързаше да измаже къщата, в която беше отредено да въведе невестата си. Д. Ангелов, ЖС, 79. От време на време тя оправяше над челото рохкавите кичури на косата си и продължаваше да пише. Тя бърза да свърши всичко, защото подир два деня ще се жени. Елин Пелин, Съч. II, 112. • Прех. Разг. // Със следв. изр. със съюз да. Силно желая, полагам усилие да осъществя нещо в най-близко време или преди други. Полъхваше хлад, някоя звезда се откъсваше от небето и ние бързахме да се приберем в къщи. Й. Йовков, СЛ, 156. Разчу се, че .. Велко спасил с голяма смелост околийската чета от сигурна гибел. Дона се гордееше Велко. Всеки бързаше да й каже по нещо: — Твоят Велко спасил четата, учителке. Д. Талев, И, 416. Той настръхваше от тази мисъл и бързаше да я пропъди. Г. Караславов, Тат., 242-243. Пролетта наближава и той [Левски] бързаше да влее усилията си в общите приготовления и да вземе участие в борбата. Ив. Унджиев, ВЛ, 66. Дето бърза мома да се жени, налита на крастави ергени. Погов.
3. Непрех. Върша, работя, изработвам нещо за прекалено кратък срок, припряно. „Бързай, бяла Недо, облог с тебе бия, — / не те ли спреваря, давам, душо блага, / пръстен на ръката, нанизи на шия, / и сърце придавам — придан тебе драга.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 165. И каза: „Деца! Елате сега да разкажете нещо из уст, някоя сказка
