с неговия. В много случаи обаче в словника са включени и двете думи.
За пълнота в справочника са включени множество сложни съществителни имена, съдържащи като втори елемент -графия, -метрия, -логия, -филия, -фобия, както и по-нови като -мен, чийто правопис отдавна е регламентиран и не води до големи колебания.
Думите, съдържащи частицата не, не са включени в речника, тъй като в зависимост от контекста тя може да бъде написана слято или отделно от думата. В тези случаи са посочени само примерите, когато срещу дума с частица не в съвременния книжовен език не съществува дума, несъдържаща частицата.
Специфично за словника е, че наред със сложните думи в него са включени и много думи, съдържащи представки, при които обикновено наличието на второ ударение при изговора води до колебания при записването им.
При оформянето на речниковата част са включени правописни варианти при сложните и съставните числителни имена, които не засягат слятото и полуслятото писане, но затрудняват при представяне. За първи път в словника са включени правописни варианти, които досега не са утвърдени в справочната литература, макар в масовата практика те да се наблюдават непрекъснато. Тяхното посочване е мотивирано в теоретичната уводна част. Друг тип варианти има при сложни думи с първа съставна част числително име, където се посочва и формата, в която то е написано с цифра, защото правописът на двата варианта е различен поради наличието на различния графичен знак.
Поради липса на място в речника са включени наред с разгледаните в уводната част случаи и някои чужди думи и словосъчетания, които би трябвало да се обособят в отделен списък, защото правописът им се основава в много случаи на правила от езика източник. Предприеманите понякога опити за адаптирането им към българския правопис наложиха посочването им като съставна част на словника. За по-голяма пълнота в речника са включени и множество словосъчетания, при които често се забелязват грешки и смущения, за да се подпомогне така езиковата и правописната практика.
На всички многосрични думи, носители на самостоятелно ударение, е поставено главното ударение. То е отбелязано върху буквата, набрана в специален шрифт. За означаване на второстепенното ударение е използван само този специален шрифт. Авторът си дава сметка, че в езика съществува възможност отбелязаното в речника като второстепенно ударение в определен контекст да заеме функциите на главното ударение и обратно. Поради липса на достатъчно изследвания в тази област обаче това не е доказано убедително досега и затова не е отразено в речника. Освен това авторът се е ръководил от
