щъркел вече не може да донесе момиче или момче.»
Аз: «Защо?»
Ханс: «Той не може да направи това. Щъркелът не може това. Знаеш ли защо? За да не видят хората, и веднага щом утрото настъпи, момиченцето да е тук.»34
Аз: «Но тогава на теб би ти било много интересно да знаеш как е направил това щъркелът.»
Ханс: «О, да!»
Аз: «А как изглеждаше Ана, когато дойде?»
Ханс (неискрено): «Съвсем бяла и миличка, като златна.»
Аз: «Но когато я видя за първи път, тя не ти ли хареса?»
Ханс: «О, много!»
Аз: «Ти си бил поразен, че тя е толкова малка?»
Ханс: «Да.»
Аз: «Колко голяма беше тя?»
Ханс: «Като малко щъркелче.»
Аз: «И още като какво? Може би като Lumpf?»
Ханс: «О, не, Lumpf е много по-голям — малко по-голям, отколкото е Ана сега.»
Вече и преди бях споменал на бащата, че фобията на Ханс може да бъде сведена до мисли и желания, свързани с раждането на сестричката. Но пропуснах да насоча вниманието му към това, че според инфантилната сексуална теория детето е Lumpf, така че Ханс трябва да премине и през екскременталния комплекс. Вследствие на моя пропуск се получи тази временна неяснота при лечението. Сега, след направеното разяснение, бащата се опитва да изслуша вторично Ханс по повод на този важен пункт.
«На следващия ден аз го карам да ми разкаже още веднъж вчерашната история. Ханс разказва: «Ана замина за Гмунден в голям сандък — мама в купето, а Ана с товарния влак в сандъка, и когато пристигнахме в Гмунден, аз и мама измъкнахме Ана и я качихме на кон. Кочияшът седеше на капрата, а Ана въртеше предишния (миналогодишния) камшик. Тя удряше коня и постоянно викаше: дий! дий! — беше много
